Коментар: Навръх празника на буквите - футболното слово бе на Белия

Да извървиш пътя от нищото до финала за Купата, да я спечелиш и прегърнеш – не е никак лесна работа. Особено ако работиш в тежка обстановка, без достатъчно финансови средства. Особено ако насреща ти в най-важния мач се изправи класен съперник, шест поредни пъти шампион  на България, с далеч, далеч по-голям бюджет.

Николай Киров обаче го направи! И затова 24 май 2017 година е неговият ден. Денят, в който футболното му слово триумфира навръх най-светлия български празник – празника на буквите.

Всичко започна в горещия 30 август миналата година, когато в Ботев вреше и кипеше. Току-що назначеният за треньор Николай  Митов бе изгонен от феновете. Бултрасите не го пожелаха и му посочиха вратата. За временен вариант бе избран Николай Киров. Уж за кръг, два или три, докато бъде намерен постоянният наставник.

Такъв така и не откриха. И Белия, както го наричат, бавно и постепенно тръгна по тъмните, мрачни и черни стъпки на трудния занаят. Без никакъв опит, без грам визитка зад гърба си. Почти никой не му вярваше. Почти никой не поставяше Ботев в сметките нито за първенството, нито за Купата.

Киров имаше тежка задача – да овладее съблекалнята, да въведе дисциплина и да води отбора в патова ситуация, тъй като парите не бяха достатъчни, босовете се сменяха, а неизвестността за бъдещето на клуба висеше със страшна сила.

За капак през януари Белия беше лишен от може би най-добрия си футболист Жоао Пауло, който бе продаден на Лудогорец.

Въпреки всичко, въпреки всички Николай се справи. Вкара железен ред, показвайки, че освен треньор е и добър психолог. Знаете кой е Омар Косоко, нали? Нападателят показа огромния си потенциал още в ЦСКА, но заради буйния си нрав така и не се утвърди на „Армията”, макар че вкара  решителни голове с червения екип. В Ботев Омар се промени заради  Киров, който успя да го накара да седне на задните си части и да мисли само и единствено за футбол.

Резултатът го видяхте снощи на финала – Косоко отбеляза първия гол и подаде за втория. И Ботев ликуваше, ликуваха многобройните му и уникални фенове, защото това е първата истинска Купа на България във витрината на клуба. Останалите са на Съветската армия, а тази си е българската, нашата, която „канарчетата” заслужиха.

Заслужи я и проектантът на успеха – бившият вратар Николай Киров, който знаеше как да затвори и изгради „жълто-черната” цитадела, спряла устрема на Лудогорец.

Всъщност, Ботев никак не игра защитно. Напротив. Игра отворено, комбинативно, спечели трофея без никаква доза случайност и късмет. Факти, които правят триумфа още по-голям и по-безценен. Триумф, дошъл благодарение на Николай Киров, чиято цена до вчера бе мижава, но снощи нарасна многократно. И ако доскоро не бяхте чували неговото име, сега го запомнете. И му се поклонете!

Румен Илиев