Коментар: ЦСКА в минало, сегашно и бъдеще време

Имало едно време един голям футболен клуб. „Абониран” за златото. Люлка на шампиони. Създател на световни звезди. Страшилище за световните грандове. Убиец на еврошампиони. В този клуб се говорело само за футбол. Футбол и нищо друго! Обаче времената се сменили. Футболът станал притегателно поле за тъмни сили и нечисти сметки, а славната марка била най-привлекателната за тях. И те я окупирали, започнали употребата й. Забърквали я в съмнителни мачове, разпродавали активите, отклонявали приходите към собствени сметки, сключвали заеми с подставени лица, не плащали данъци. Пълен разврат! И всичко това с покровителството на някои държавни и автономни организации. През тези години публиката на клуба имала конфликти с тези тъмни сили, с много от тях водила война, за да освободи клуба си и той отново да бъде поле за спорт, да носи радост и гордост на привържениците. А това дразнело покровителите на нечистите схеми и те решили – този отбор да бъде заличен. Сценарият  за бавната и  мъчителна смърт бил начертан – покровителството на институциите се вдига, завесата пада и лъсва тежкото наследство.

Лека-полека клубът ще се превърне в маргинал, а с времето от него ще се откажат и най-верните му последователи. Блестящ план, трябва да се признае. И работещ в продължение на години, преди да се реализира финалната му част. Това не е измислена история. Това е реалността, в която живя ЦСКА през последните повече 25 години. Не ви бе трудно да разпознаете главните герои в тъжната червена приказка, нали? Моментът за кулминацията й назря през лятото, завесата бе свалена. На ЦСКА с лекота бе начертан пътя да играе по селски поляни и училищни дворове. Тласкаше го натам държавата. Тласкаше го натам БФС. Тласкаха го натам тъмните сенки от миналото и враговете му. Тласкаха го натам и някои от най-кресливите и най-компрометираните му фенове. Планът обаче не сработи. И понеже вече сме извън приказката от миналото, нека назовем главните действащи лица от настоящето с истинските им имена. Гриша Ганчев сложи  прът в колелото на начертания и развиващ се по сценарий план за заличаването на ЦСКА. И в клуба отново се заговори за футбол. Много хора се присмиваха и казваха: какъв футбол във В група? Ами такъв! Български, младежки, с дух и сърце, с ум и грамотност. Мъжки. Вълнуващ хората. Оказа се, че това е повече, отколкото могат да предложат „професионалистите”. Успехите на терена обаче едва ли са трогнали зложелателите на червената идея. Една купа в повече или по-малко във витрината на „Българска армия” ще преглътнат, както са го правили почти всяка година в миналото.

Духът, енергията, единството – това е което плаши враговете. Защото интересът към този ЦСКА взе да идва в повече и от най-мрачните им прогнози. Защото радостта от този ЦСКА започна да им бърка в здравето. Защото духът и енергията на този ЦСКА наистина не познават граници. А това вече е опасно – скрити зад правилници и наредби могат да протакат и отлагат важните решения, обаче този дух, тази енергия не са им подвластни. И те може да тръгнат по път, който институциите не могат да контролират. Червената инвазия в Стара Загора за първия полуфинал с Берое (2:0), видът на опашките пред касите и пълните трибуни на „Българска армия” при реванша със заралии (2:0) стреснаха. Пълните трибуни на „Васил Левски” за финала вече са част от някакъв кошмар. Как така аматьорският ЦСКА ще изиграе най-посетения български мач през този век? Как така интересът вместо да спада, както бе по сценарий, се увеличава? Затова някак логично точно в този момент се разгърна стройно дирижирана кампания Кажи ми кои са ти приятелите и аз ще ти кажа кой си, гласи народната мъдрост. Кои са „приятелите” на натрапвания като „оздравителен” план за бъдещето на ЦСКА? В този „приятелски” кръг влизат един определен медиен кръг, обикновено разполагащ с вътрешна информация от най-големия спортен съперник на червените, един бивш фен номер едно, който не се е появявал на трибуните на „Българска армия” от няколко години, шепа службогонци и още толкова пиявици, които през въпросните 25 години смучеха живителните сокове на клуба. А, да, част от ръководството и феновете на вечния враг също са сред шумните радетели за „моралния” дълг на „червените”.

В мръсната кампания без свян се употребяват имена на легенди на армейския клуб. Достатъчно, нали! След този списък, едва ли може да има истински цесекар, който да се връзва на приказките за „светлото оздравяване”. Поне докато отговорите на  най-важните  въпроси ги няма в писмата, декларациите и медийните информации за намеренията на Васил Божков. Съобразен ли е планът му със срока за лицензиране за професионалния футбол, който изтича скоро? Как ще бъдат разсрочени задълженията и ще се отрази ли това на бюджета за отбора? В продължение на три години ли ще поеме издръжката, както декларира през лятото? Тогава Божков бе категоричен и, че до три години ЦСКА трябва да се самоиздържа – това възможно ли е, ако на врата му висят 30 или колкото там десетки са милионите задължения? И изобщо какво накара бившия собственик да промени намеренията си – отпреди 9 години, когато се оттегли със задоволство и с фразата „От футбол се губи”, и отпреди няколко месеца, когато каза, че няма да плаща чужди дългове? Защото, докато отговори на тези въпроси липсват, ще стоят съмненията, че издръжката на ЦСКА ще стане част от схемата с такса  „обществена поръчка” под формата на спонсорски договор, каквато се плаща на няколко километра в североизточна посока от Борисовата градина. А това би означавало, че ЦСКА ще стане част от политико-икономическия октопод, оплел с пипалата си българския футбол и дирижиращ го до най-малкия му детайл. Едно от пипалата. Иска ли го някой? Искат ли феновете отново съмнителни вечни дербита, искат ли отново необосновано разбиване на силния състав, иска ли отново агитката да гледа мачове от секторите В и А? Тях никой не ги пита, ще кажете. Ами не е така. ЦСКА е ЦСКА заради привържениците.

И целият този медиен цирк, който се разиграва, се прави точно, защото привържениците отново станаха фактор. В момента, в който на „Българска армия” останат само кучетата на бариерата и гаргите по дърветата – тогава никой няма да хукне да „оздравява”. А в момента на „Армията” има подем, има ентусиазъм, има връщане на публиката. Докато тя иска чист, свободен и борещ се срещу статуквото ЦСКА – такъв, какъвто го има в момента, ще го има смисъла от този клуб, от неговото славно минало и вълнуващо настояще. Иначе приказката ще върви към предварително начертания сценарий.

Стоян Генов