Кобрата: В България няма никакво развитие на профибокса

Голямата надежда на България в профибокса Кубрат Пулев даде интервю пред Аврора Борисова и в-к "24 часа", в което разказа повече за голямата промяна в своята кариера. Кобрата е вече с 10 успеха от 10 мача на професионалния ринг, а през този месец предстои и неговата 11-а среща между въжетата.

- Кубрат, защо Олег Платов постоянно бяга от теб?

- Явно на тях не им е изгодно да играят с мен. Може би знаят, че ще загубят. Преди настояваха за 10-рундов мач, а ние предпочитахме 8. След срещата с Гуин се съгласихме на 10 рунда и насрочихме среща с Платов за 18 декември, но неговият мениджър отново се отказа. Ще играя с друг противник.

- Кой е твоят мениджър?

- Sauerland. Зауерланд е името и на клуба, и на мениджъра. Той е най-добрият в Европа. Работи с Марко Хук, Артур Абрахам, Николай Валуев и много други големи боксьори.

- Ти си отдавна на ринга. Имаш доста аматьорски победи. Зад гърба ти е и един скандал свързан с Петър Лесов (настоящия треньор на националния отбор - б. р.). Какво определи момента, в който стана професионалист?

- Скандал с треньора не може да е основна причина. За едно подобно решение влияят няколко компонента. В аматьорския бокс се заблуждаваш, че правиш нещо, а накрая може да те отрежат и да загубиш като най-големия слабак. Съдиите дирижират всичко. И отношенията ми с федерацията не вървяха. Казах си - стига съм се бил за слава. И медали си имам достатъчно. Беше крайно време, и за възрастта ми също. В Sauerland ме чакаха от поне три-четири години.

- Какво те задържа толкова години в аматьорския бокс?

- До момента нямах по-сериозна титла и имах някаква надежда, че нещата ще се оправят, но от "хубави хора" развитие няма. Лошото е, че има потенциал и хора, които си пропиляват таланта - брат ми, Борис Георгиев също...

- В Америка има професионални боксьори, които нямат нито един аматьорски мач, но са извоювали по няколко професионални титли. В България съществува ли изискване да си изиграл определен брой аматьорски мачове, за да станеш професионалист?

- Няма такова нещо. Важното за нас в бокса е да има интерес отвън. Профибоксът не е развит тук. В България пари за бокса няма.

- Добре, пари в бокса у нас няма, а добри треньори имаме ли?

- За мен едни от най-добрите са Михаил Таков и Борислав Бояджиев. И двамата са ми дали много.

- Слушах двама боксови коментатори, които се възмущаваха от аматьорския правилник на оценяване: "Хората виждат как боксьори получават и пласират наистина тежки удари, а в края на мача резултатът е 0:0."

- Или 2:1. (Тук усмивката е иронична - б.а.)

- Според теб аматьорската практика за точкуване на ударите отнема ли от нивото на боксьора? И изобщо доколко е реално аматьорското класиране?

- Нереално е. Аматьорският бокс е нереален. Три рунда не са достатъчни за оценка. Понякога е достатъчен и един, ако превъзходството е явно. Но като играеш 10-12 рунда, показваш не само техника и бързина, но и степен на умора и издръжливост. Тогава се вижда кой е по-подготвен, добър, трениран. В три рунда по две минути... докато се качиш на ринга, трябва да слезеш. А иначе са те натиснали и тренираш цяла година за това едно първенство.

- Да минеш от 4- на 12-рундов мач, не може да е леко изпитание. Нужна е различна издръжливост, повече въздух. Какво се промени в подготовката ти?

- Сега тренирам доста различно от преди. Още не съм минал на 12 рунда. Преходът беше последователен. Играх на четири, после на шест и след това на осем рунда. Сега може би ще играя на 10. Даже досега нямах изиграни осем рунда, защото предишната среща приключи по-рано. Това беше в мач срещу бивш европейски шампион, който е играл и на К1.

- В професионалния бокс са еднакво важни и се оценяват и защитите, и атаките. Ти успя ли да изградиш собствен стил на игра, или се настройваш според противника?

-Кучето скача според тоягата - разбирай го че играя според съперника. Но всеки боксьор си има стил на игра. Аз за моята категория съм висок. Но пък руснакът Олег Орлов е 2,06 м и е 143 кг. Пред него бях като едно дете. С него трябваше да му влизам от долу на горе, отблизо. Но беше много крив боксьор. Много беше трудно. Не можа да се получи бокс.

- Досега бил ли си близо до върха на капацитета си?

- На европейското първенство на финала с руснака той ме удари в черния дроб и бях на ръба да се свлека на пода. Воля и издръжливост, не просто физическа за движение, а такава за поносимост на удари - това е, което играе най-важна роля. Имал съм доста инфарктни мачове, от онези, в които си на кантар, но това беше при аматьорите. Когато мачът е горе-долу равен, боят е много сериозен.

- В България тренираш ли? С кого се готвиш?

- Тренирам в ЦСКА, където си бях и аматьор. В ЦСКА съм започнал да тренирам по принцип. И другаде съм бил, но винаги съм си оставал с Мишо Таков. Той най-добре ми усеща стила и най-много се разбираме.

-

Андреа не просто се появи в живота ти. Тя остана в него. Безспорно е хубава, но хубави жени дал Господ. Какво има у нея, което липсваше в другите ти приятелки?

- За мен е по-чиста, по-откровена. У нея ги няма женските номера. В някои отношения е по-съхранена. По-възпитана е. Жените казват, че е трудно да намерят свестен мъж. Аз мисля, че на днешно време е много трудно да намериш свястна жена. Като се запознахме, беше наивна като дете. В същото време други като нея вече бяха развалени. И сега са такива - друсат се от малки. Вече 50% от жените бръмчат за пари, ходят с по-богати мъже. Чудя се дали не е отчасти и заради положението в България. Момичетата нямат възпитание, нямат среда. Как да си с такава жена?

- Боксът отнема ли ти от силите за секса, или обратното?

- Откакто съм с Андреа, няма никакви проблеми и за двете неща накуп.

- Какви бяха връзките ти преди Андреа?

- Връзки е имало, но любов - не особено.

- Виждала съм Андреа на предизвикателни снимки. Ако не е голяма тайна, кое е най-ексцентричното място за секс за вас?

- (Смее се.) У Андреа май най-ексцентричното е само за снимките, за пред медиите. Тя всъщност не е много по необичайните неща.