Къде отиде късметът на бягащата булка Ивет

Kогато преди 29 години в спортното семейство на Мирослав и Лиляна Лалови се родила втора дъщеря, роднина затворил няколко бутилки ракия и ги нарекъл на бебето. Таткото грижливо ги скътал и обещал да ги отвори на сватбата.

Сигурно тогава бившият национален спринтьор се е надявал момиченцето му да го наследи на пистата, но едва ли е предполагал, че малката Ивет след време ще стане световноизвестната атлетка Лалова. А за отлежалата ракия ще пише по вестниците и сватбата в Риети на 21 септември ще вълнува не само двете фамилии, а цяла България и атлетическия свят.

Купонът ще е в бивша резиденция на италианския кардинал извън града, в абатството "Ди Сан Пасторе". "После със Симоне ще отидем някъде за 10-ина дни - казва младоженката. - Не мога да си позволя по-дълга почивка. Това е съдбата на спортистите. Тъкмо приключи един сезон, и се задава следващият. А догодина ми предстои европейско първенство, където ще защитавам титлата си на 100 м."

В плановете на Ивет влиза по-сериозна подготовка за дългия спринт. Ивет не се притеснява от промени, така че сигурно ще се реши да се впусне в преследване на шампионски резултати и на 200 м.

След европейска титла на закрито на 200 м в началото на летния сезон през 2005 г. по време на загряване се сблъсква с друг атлет. Бедрената кост на десния й крак е счупена на две. Възстановяването е трудно, тежкият пирон пречи на финия баланс на тялото по време на бягането.

Следват сезони с променлив успех, но атлетката е твърдо убедена да стане единствената спортистка, преодоляла толкова тежка травма. И тъкмо през 2010 г. нещата започват да се получават, следва нова операция. Ивет усеща силни болки в корема, но стиска зъби и търпи. Оказва се, че се е спукала киста на яйчниците.

„Виж колко е странно. На 20 не се поколебах да се боря с травмата, но на 26 психиката ми се срина."

През 2011 г. Ивет най-после се завръща в голямата атлетика. На световното първенство в Южна Корея е полуфиналистка на 100 и 200 м, а пред следващата година вече е европейска шампионка на късата дистанция и шеста на олимпиадата в Лондон на по-дългата.

Ивет е убедена, че нямаше да се справи толкова успешно с травмите и болестите, ако до нея не беше годеникът Ивет е свикнала жълтата преса непрекъснато да я спряга с кого ли не. Ако преди Симонеса само двама.

"Едва сега разбрах какво ми е липсвало в тях - признава Ивет. - Разбиране за целите, които преследвам. За настроенията ми. Когато кажа на Симоне, че съм уморена от тренировките и не ми се излиза, той добре знае за какво става дума. Кой друг мъж би ме търпял да тренирам на Коледа и Великден, да нямам и един свободен ден за почивка през лятото? Чувствам се сигурна, подкрепяна, спокойна."

Симоне е от предградие на Милано. Всичките му близки са там. По празници се събират и настава голяма веселба. С отворени обятия посрещнали нашето момиче. А сега стягат и сватбата, защото младите имат още състезание пред себе си. Ивет на пистата, а Симоне вече не като активен спортист, а като част от екипа на българската спринтьорка.

Както се казва, щом се обичат младите, да се вземат. И бебе да си родят, защото всички български спортистки постигат най-големите си успехи, когато станат майки. До олимпиадата в Бразилия остават някакви си три години.

Пепа Йорданова, вестник "Всичко за семейството"