Казийски: Няма да се върна в националния отбор, засега

Матей Казийски даде обширно интервю за сайта Volleywood.net. В него той говори за ситуацията около националния отбор, Тренто и своята популярност сред феновете. Интервюто е разбито на няколко части, като ви представяме основното, което най-добрият ни волейболист споделя в първата.

Матей, още ли смяташ, че жертвата ти да се откажеш от националния отбор на България ще доведе до промяна?
- Жертвата ми бе, за да покажа, че нещата не вървят по начина, по който би трябвало. Съжалявам много, че нищо не се промени оттогава. Все още се надявам и ще продължа да вярвам, но към момента почти нищо не може да се направи и ситуацията си е същата, ако не и по-лоша. Знам, че съм прав и че не може да се продължава по този начин и се надявам, че скоро всичко ще се промени.

През последните месеци се появиха информации, че може да бъдеш глобен финансово, или дори да получиш забрана да не играеш. Разстроиха ли те или те ядосаха?
- Нито бях разстроен, нито ядосан, дори не бях и изненадан от това. В България е нормално когато някой си изкаже мнението и бъде чут, да му поставят такива препятствия и очаквах точно това още от самото начало.

Смяташ ли, че един ден отново ще носиш екипа на националния отбор?
- Не знам, към момента - не, въпреки че винаги ще се надявам.

Ти завърши редовния сезон в Италия като най-добрия изпълнител на сервиси. В кой елемент от играта обаче се чувстваш най-уверен и в кой най-малко?
- Винаги съм бил известен със своя сервис и с атаката си. Може би се чувствам не толкова уверен в посрещането, въпреки че в последно време имам сериозен напредък в този елемент. Много хора казват, че това, че прекарах миналото лято „у дома" ми е помогнало, но според мен подобрението идва от факта, че тази година не сменихме топката, което много ме затрудняваше преди. Както и да е, вече доста години работя усилено върху посрещането си. В началото бях трети посрещач, този, който беше изключван във всеки един удобен момент от това да посреща. Сега обаче вече ми стана навик и обикновено играем с трима посрещачи. Да бъда посрещач бе дълга лична моя борба през годините, тъй като много треньори искаха да ме направят диагонал или разпределител и наистина съм опитвал да играя като такъв на високо ниво.

Но това щеше да е загуба или глупост, да те превърнат в разпределител...
- Е, изкарах хубав период като такъв (смее се).

Вижда се, че ти и Радо Стойчев сте наистина близки. Какво представляват вашите отношения?
- Ние сме много обвързани и сме близки приятели и извън терена. Изминахме дълъг и хубав път заедно. Към настоящия момент се разбираме много добре и се познаваме много добре един друг.

Много е хубаво когато ви виждаме как Радо те дърпа настрани по време на таймаут и ти говори на български.
- И слава богу, че не можете да разберете какво ми казва!

Крещи ли ти?
- Да. Но само за да се разберем по-бързо и ясно, по-лесно ни е, когато ми казва нещо лично на мен.

С кой съотборник се чувстваш най-близък?
- Винаги ми е било трудно да отговоря на този въпрос, защото ние сме страхотен екип и се разбираме чудесно. Като цяло мога да кажа Бирарели, с когото прекарвам доста време и Николай Учиков и Митар Джурич, с които говорим на един език.

Имаш ли си идол?
- Не, никога не съм имал. Но винаги съм се възхищавал на Сергей Тетюхин, Жиба и неговият предшественик Налберт.

А как се чувстваш от факта, че сега ти си идол на мнозина и че винаги си обграден от феновете след края на всеки мач?
- Това е малко странно за мен, защото не съм се променил, същия играч съм си. Ценя високо, че хората ме почитат и ми се възхищават за това, което правя. Това е страхотно доказателство за тяхната подкрепа и обич. Контактът с хората е изключително важен за мен и това означава, че каквото и да правя, то стига до тях. Това носи и голяма отговорност, защото няма как да се скатая, тъй като съм обществена личност и винаги съм в светлината на прожекторите.

Няма съмнение, че популярността ти е глобална. Преди няколко месеца спечели наградата на Volleywood „Моят Volleywood идол за 2012", след което Златен глобус за 2013-а.

- Голям късметлия съм, че имам толкова много фенове, които активно участват в социалните мрежи. През последните години станах доста известен, особено в България, и това ме поставя с една крачка по-напред в сравнение с играчи, които идват от страни, където волейболът не е толкова популярен.

И да не забравяме, че получи престижната награда Мъж на годината за 2010-а.
- Това беше прекалено! За спортист тази награда е повече от върха.

volleywood.net, Верена ГУИДИ
Превод: "Тема Спорт"