Катеначото и контрите са шансът на Италия

"7 дни спорт"

Италия записа загуба и равенство в последните си две контроли преди световното. Два недобри резултата, но доста полезни. Че Италия има проблеми, се знаеше, но мачовете с Мексико и с Швейцария ще помогнат на селекционера Марчело Липи да ги разреши. Мексико размаза адзурите, малко по-добре беше с Швейцария. Какви изводи си извади Липи? Мисля, че са доста, защото Липи е експерт в професията. Учи се най-много от загубите. В първата приятелска среща се видя един муден и тромав отбор, вероятно следствие на тежките тренировки във високопланинския курорт Сестриере. А Мексико е млад тим, който се намира в много добра форма. В тази светлина физическата кондиция на италианците се оказа недостатъчна. Но сигурни ли сме, че провалът е резултат само от тежките тренировки?

Не трябва ли импровизираната за 30 минути схема (4-2-3-1 в стил Интер на Моуриньо) да откаже Италия от някои схващания за играта и да се практикува по-нападателен футбол. Нещо чуждо за повечето клубове в Серия А. Италианският футбол учи на епизодични моменти, богати с бързи контраатаки и сгъстена защита. Притежанието на топката и това да си господар на терена, не са част от италианските разбирания за футбола. Така както и това за 11-те играчи, които са готови за колективна игра навсякъде. Като цяло отборът не беше добре сглобен, а физическото състояние беше трагично.

Във втората контрола - с Швейцария, се видя една по-жива Италия. Може би Марчело Липи е прав, като казва, че ще са нужни още 2-3 дни за навлизане в ритъм. Не искаме от Италия онова, на което Серия А не ни учи. Италия може да играе единствено футбол на базата на защита и контраатака. И именнно на тях с една добра физическа форма и висок колективен дух трябва да разчитаме. С надеждата, че различните Буфон, Канаваро, Дзамброта и Гатузо могат да повторят подвига от Берлин преди 4 г.

Ариго Саки
бивш треньор на Парма, Милан и Атлетико М, селекционер на Италия в периода 1991/1997
"Гадзета дело спорт"