Карло Анчелоти: Мразя музиката в Челси

галерия:

Карло Анчелоти в откровено интервю за работата си в Челси, живота в Лондон и за силните мъже, с които е работил през годините.

 

 

 

 

Михир Боус
"Лондон Ивнинг Стандарт"

 

- Притеснявате ли се, че ако не постигате желаните резултати, може преждевременно да напуснете Лондон? От септември 2007 г. от Челси бяха изгонени четирима мениджъри.
- Аз не мисля така. Не смятам, че ако не печеля мачове, Роман ще ме махне. Целта ми е да направя най-доброто за клуба.

 

- Какво мислите за Аниели и Берлускони, които са били ваши началници?
- Не бях много близък с Аниели, но той е човек със силно развито чувство за хумор и за ирония. Обичаше да се шегува с играчите и с треньорите. С Берлускони имахме много силна връзка. Той бе президент на Милан, когато аз бях футболист, а и след това, когато бях треньор.

 

- А сегашният ви шеф Абрамович?
- Абрамович е като Берлускони. Изключителна страст го свързва с отбора му. Обича да говори за футбол. И двамата обожават да гледат футбол по телевизията. След мач той идва и в съблекалнята.

 

- Не е ли опасно мениджърът да дава прекалено много власт на футболистите си? Предшественикът ви Луис Фелипе Сколари бе уволнен именно след конфликти със "силните" играчи - Джон Тери, Франк Лампард, Дидие Дрогба и Михаел Балак.

- Не мисля така. През годините съм тренирал много такива играчи. В Милан бяха Паоло Малдини, Руи Коща, Андреа Пирло, Филипо Индзаги и Андрий Шевченко. В един отбор винаги трябва да има лидери, но за мен най-важно е да имаме здрави взаимоотношения с играчите.

 

- След загубата на Челси на финала в Шампионската лига от Манчестър Юнайтед през 2008 г., Абрамович пожела в тима му да има повече индивидуалисти. Тогава искаше да доведе Франк Рибери и Шаби Алонсо. Каква е сегашната стратегия?
- Аз казах на Абрамович: "Президенте, тимът е прекалено физически, трябва да добавим качество в средата на терена". В момента е изключително трудно да се купуват големи имена. Затова ще разчитаме на момчета от собствената ни школа. Ние имаме фантастични млади играчи. Фабио Борини например игра срещу Портсмът, Гаел Какута има участия в Карлинг Къп. Джефри Брума също е много добър.

 

- Каква е разликата между английския и италианския футбол?
- Английският футбол е преживяване, във Висшата лига се говори само за футбол. В Италия има много насилие и много проблеми на и извън стадиона. Тук е напълно различно.

 

- Има ли Англия шанс за световната титла?
- Да. Разполагате с шест топ футболисти: Тери, Лампард, Ашли Коул, Руни, Джерард и Рио Фърдинанд. А мениджърът е фантастичен. Фабио Капело е най-добрият в света в умението си да следи играта и да променя хода на мача.

 

- След толкова много похвали кажете какво не ви харесва в този футболен рай?
- Музиката в съблекалнята. Навсякъде звучи рап. Исках да променя възгледите на футболистите и да ги накарам да слушат Елтън Джон или дори Павароти, но осъзнах, че това е невъзможно.

 

- Каква е разликата в живота тук и в Италия?
- Тук водя нормален живот, нещо, което бе невъзможно в Италия. Мога просто да се разхождам без никакъв проблем. Не бих живял в Лондон за постоянно. Така и не свикнах с големия град. Все пак съм син на фермер и съм отгледан в Реджиоло, малко градче.

 

- В Милано живеехте близо до базата, в Лондон е същото. Няма ли опасност да забравите фермерския живот, който е в кръвта ви, и какво всъщност си спомняте от онези времена?
- Баща ми произвеждаше пармезан, след това го продавахме. Чак след една година получавахме пари. Трябваше доста да чакаме, трябваше да бъдем търпеливи.

 

- За финал, какво е бъдещето ви след Челси?
- Бих искал да бъда треньор на Рома, но засега искам да остана тук.
Следва пауза, след която с усмивка заявява: "И трябва да подобря английския си."