Какво убива млади и здрави футболисти

Джузепе Тоти,

"Кориере дело спорт"

26-годишен як и отлично трениран мъж умира от сърдечен удар, докато говори по телефона. Името му е Дани Харке, отскоро е избран за капитан на Еспаньол, затова смъртта му е световна новина. Кой е загадъчният и неоткриваем убиец на видимо напълно здрави професионални спортисти, подлагани редовно на обстойни медицински прегледи? Светът на футбола пази гробовно мълчание, а консултираните лекари уверяват, че модерната медицина "засега е безсилна".

Точно в Испания, където клубове като Реал и Барса се перчат с годишни бюджети от 400 и 300 милиона евро, играчи в разцвета на силите си рухват и умират - на терена (Антонио Пуерта) или в хотела (Харке). Въпросите са все същите, както и подозренията, намеците и колебанията. И така: какво става в Испания? Възможно ли е да се умре така, на 26 г., докато говориш по телефона с любимата? Възможно ли е всичките тези трупове да бъдат приписани единствено на фаталността? Преди 2 години Антонио Пуерта, млад и енергичен играч на Севиля, бе покосен на терена от инфаркт на мача срещу Хетафе.

В събота почина Даниел Харке, капитанът на Еспаньол, пак от инфаркт, докато почивал в хотелската си стая в Коверчано. Между първия и втория случай, на 31 октомври миналата година, не издържа сърцето и на халфа на Реал М Рубен де ла Ред: животът на младежа бе спасен, но той вече няма да играе футбол. Три трагедии за 2 години: това не може да бъде приписано само на съдбата, на фаталността. Иначе, както винаги, ръководители и лекари в един глас опитват да разсеят съмненията за нещо "друго". И този път всички казват, че "Харке никога не е имал физически оплаквания, прегледите не показват наличието на каквито и да било проблеми".

Само че: как е възможно да умреш така? Както става в Испания? Смъртта на терена на тези спортисти, на тези мъже, които би трябвало да са символ на върховна физическа издръжливост, се класифицират като "неестествена смърт". А около мъртвите "от неестествена смърт" (15 случая в професионалния футбол от 1999 г. до днес), при липсата на категорични констатации, се пораждат слухове, подозрения. Слухове и подозрения, водещи неизбежно към въпроса, за който всички мислят, но никой не поставя открито: каква връзка има, ако има такава, между всички тези смъртни случаи в елитния спорт и допинга? Тази трагична поредица има ли нещо общо с нехуманното прибягване до фармакологична "помощ"?

Тук не става въпрос само за конкретен спорт: футболът не е по-добър от колоезденето, както и плуването не е по-добро от футбола, и т. н. Това не е и въпрос към отделни страни: защото в Италия не е по-добре от Испания, както и в Испания не е по-добре от Франция или от Източна Европа, и така нататък. Защото е факт, че от доста години в спорта се умира. Без някаква очевидна причина. В последно време в Испания това се случва по-често. "Операция Пуерто", която изнесе на светло една от най-големите централи за допинг, разкривани някога в Европа, е само върхът на айсберга. Но и тя не направи достатъчно дълбоки разкрития. В Мадрид, пред кабинета на главния обвиняем д-р Еуфемиано Фуентес, са чакали някои от най-известните испански футболисти. А също тенисисти, колоездачи и лекоатлети. Испански, но също френски, италиански звезди, и от други националности. Имената им, най-вече на футболистите, са в тайна. "Държавен допинг", бихме могли да кажем.

Същото, което се разкри в Италия между 80-те и 90-те години; което властваше в бившия Съветски съюз и страните от Източния блок (най-вече Източна Германия); което се появи и в Северна Европа, във Франция, в Гърция. Не дойде ли най-сетне моментът за действия? Моментът, в който да отговаряме на въпросите без двуличие? И да разберем наистина какво става? Дано. Освен ако не искаме точно "този" спорт, който "се харесва". Спорт без неудобни въпроси. Спорт, който прикрива и толерира безнравствени криминални злоупотреби. Спорт, който приема да живее със смъртта на спортисти в разцвета на живота си. Спорт, приемащ за нещо нормално лавината от световни рекорди, които траят половин ден, но които преди са устоявали в продължение на години.