Изводи от Дербито на Италия - „Старата госпожа“ на Апенините се завърна

галерия:

Дербито на Италия между Интер и Ювентус бе заредено с обичайните за мач от подобен ранг емоции, въпреки че двата тима се намираха доста по-далеч един от друг в таблицата от обикновено.

 

Възобновените спорове около Калчополи и титлата от 2006-та година също подхранваха емоциите най-вече на тифозите, докато на терена „нерадзурите" трябваше да спасяват останките от имиджа си. Гостите от Торино пък имаха за задача да затвърдят впечатлението, че са основен претендент за отнемането на короната от Милан.

 

Така и стана - „Старата госпожа" на Апенините се завърна, благодарение на своя нов треньор - Антонио Конте, който успешно пренесе позабравените ценности на Юве в главите на играчите. Въпреки думите му, че нищо не трябва да се обещава на феновете и предупрежденията, че отборът влиза в новата кампания със статута на седми в класирането от последните две години.

 

Конте обаче сякаш накара възпитаниците си да горят в големите битки, както самият той го правеше с фланелката на „бианконерите" до неотдавна. Дербито също така индикира, че именно Ювентус ще бъде приятната изненада в Серия А през този сезон, а Интер ще се опитва да оцелее в прехода между една от най-успешните ери в историята на тима и новото начало, което Масимо Морати се опитва да изгради.

 

1 - След 4 сезона Ювентус отново изглежда като лидер

 

Въпреки победата над Милан с 2:0, до момента Юве е записал 4 равенства в Серия А. Все пак, „старата госпожа" успя да излезе победител от двата сблъсъка с най-сериозните си конкуренти в исторически план - миланските грандове. Мачът срещу Интер не приличаше на дерби, ако погледнем таблицата и окаяното психическо състояние на „нерадзурите". Те обаче успяха да преодолеят проблемите си и се държаха на терена като отбор, осъзнаващ задължението си в Дербито на Италия.

 

Юве изигра мача като истински лидер - нападаше, когато трябва, демонстрира убийствена ефективност, беше солиден в защита. Може би не съвсем солиден, но достатъчно, че да елиминира надеждите на кървящите домакини за равенство.

 

Талантът в състава на „старата госпожа" отново прави впечатление, както и личността на треньора, а вече и резултатите започват да идват.

 

2 - Юве почерпи от ентусиазма на Антонио Конте в двубоя с Интер

 

В 13-годишната си кариера с фланелката на „бианконерите" Конте винаги се изправяше срещу Интер с особена мотивация и пределно желание да победи. Сега той показа, че е вдъхнал от същия хъс и на играчите си, защото само преди две години Юве се държеше като спаринг партньор на „нерадзурите".

 

Конте стана известен не само с желанието си да спечели срещу Интер - понякога страстите му взимаха връх, както стана през 2002-ра година. Той влезе на терена като резерва и само след седем минути си изкара червен картон. Но с играта си в Дербито е успял да изкове 11 победи за тима си срещу Интер - сега прибави още една като треньор.

 

Хъсът на „бианконерите" бе изразен с броя на жълтите им картон - 5 срещу 2 за домакините, което винаги индикира за желанието за борба на двата състава.

 

3 - Арсенал не е провалът в Европа, Интер е

 

Случва се някой гранд да започне сезона с фаулстарт и да инкасира загуба и равен в първите два кръга, с което да остане близо до зоната на изпадащите две седмици. Тогава медиите се възползват от шанса да направят заглавията си по-пикантни, защото знаят, че скоро няма да имат тази възможност.

 

Само че Интер вече 9 кръга не се отлепя от чертата в класирането и вече е 17-ти с пет загуби и две победи - над Болоня и над Киево. На „Меаца" единствено тимът от Верона бе надвит, и то с 1:0, при положение, че вчера Сиена наниза четири попадения на „летящите магарета".

 

Кризата в нападение след напускането на Самуел Ето'о и хроничната игрова депресия на Милито, вече се изразява в тъжни цифри - 11:16 голова разлика, при положение, че Леонардо бе известен с афинитета си към атаката и пренебрегване на защитата.

 

Е, уж Раниери е от онези скучните тактици, които подчиняват стратегията си на играта в отбрана - той направи най-атрактивния отбор в Италия, Рома, в един прагматичен и икономичен тим. Интер обаче продължава да получава голове, когато противника реши да го нападне.

 

4 - Защитата на Ювентус вече е достатъчно солидна за Скудето и пробив в Шампионската лига

 

В 90-ата минута на Дербито Джампаоло Пацини се озова необезпокояван в наказателното поле, но се забави прекалено много с удара си и Леонардо Бонучи успя да го блокира. Може би, ако „нерадзурите" не бяха толкова обременени, Пацини щеше да отбележи изравнителния гол и да прати по дяволите усилията на Юве.

 

Именно в подобни ситуации може да си проличи стабилността на една дефанзивна линия, защото „бианконерите" не дадоха на Снайдер, Пацини, Милито и Сарате да дишат. Когато авантюристичния Рики Алварес влезе на терена, той си правеше финтовете на 25 метра разстояние от вратата, но щом понечеше да стреля, винаги намираше пред себе си стена от двама бранители в „бяло-черно".

 

С такъв хъс Интер устоя на набезите на Барселона на „Камп Ноу" - блокиране на всеки удар, а сега „нерадзурите" го изпитаха на гърба си.

 

Проблемът на Конте е, че трябваше да използва Джорджо Киелини като ляв бек, вместо като централен бранител и именно от тази зона Майкон успя да се разпише, макар ситуацията да не бе голова, а просто бразилецът да вкара един от най-красивите попадения в кариерата си.

 

Все пак, ако ариегарда на Ювентус е в пълен състав, би трябвало Конте да има повече спокойствие при бистренето на тактиката си.

 

5 - Конте не направи грешката на Гасперини и престъпи принципите си за доброто на отбора

 

Преди началото на тази кампания Антонио Конте и Джан Пиеро Гасперини изглеждаха най-интересни за медиите на Апенините - 4-2-4 и 3-4-3. Юве изигра няколко противоречиви двубоя с тази схема, но в последствие Конте осъзна, че няма нужда от двама халфове в центъра на терена и може да се справи отлично и само с един.


Така вместо 4-2-4, дойде идеята за 4-3-3, което преминава по прекрасен начин към 4-1-4-1 в течение на двубоя срещу Интер. Освен това, през второто полувреме видяхме включването на Марсело Алехандро Естигарибиа, който много добре се вписа в идеята на Конте.

 

Вучинич пък материализира действията на тримата нападатели с гол, а второто попадение също бе плод на просто, но изключително ефективно взаимодействие.

 

При Интер обаче нямаше кой да върне четвърти бранител в ранната част от сезона, когато Гасперини настояваше да играе с 3-4-3. Тогава Палермо вкара 4 гола на „нерадзурите", а Новара - 3. Не че сега Раниери се хвали с по-добра успеваемост, каквато и да е тактиката му.

 

Изключително любопитно бе изказването на треньора, че очаквал от Кастайньос да освежи играта на тима по левия фланг, и то срещу здрав защитник като Щефан Лихтщайнер. Да не говорим за странното решение да не използва Жонатан и Алварес, а да се залага на Оби, който притеснително много напомня на неуспешния експеримент на Бенитес с Джонатан Биабиани и Фелипе Кутиньо. Всички знаем как завърши той...