Ивет Лалова: Юсейн Болт ми стисна ръката

Усмихната Ивет Лалова се прибра в България след победата си на 100 м на турнира от Диамантената лига в Осло (Нор). Спринтьорката финишира снощи за 11.01 сек и показа, че е готова за още по-силно бягане. Тя отдели внимание на десетките журналисти, които я чакаха на Летище София днес по обяд, а след това попита майка си: „къде е моето куче, не издържам без него". Ето и подробности как се е чувствала Ивет след победата си снощи и дали е сбъднала своя мечта.

- Ивет, как се чувстваш след успеха на Диамантената лига?

- Честно казано, много изморена, защото тръгнах през нощта. Пътувах цяла сутрин, но съм много щастлива и много доволна.

- Как стигна до това силно постижение?

- С труд. С много труд и много упоритост. 6 години чаках и работих за този резултат и съм много щастлива.

- Защо смени треньора си?

- Промените са необходими. С Коце Миланов взехме това решение за моето добро, в името на моята кариера. И ето, че промените водят до хубави неща. Аз съм от 17 г. на пистата и е много тежко, когато в един момент загубиш мотивация, когато загубиш този огън в себе си и трябва да намираш начин да го запалиш отново.

- Какво промени Роберто Бономи?

- Той не промени нищо основно. В крайна сметка той не е измислил топлата вода, нито някой треньор е измислил своя собствена система. Той просто допълни неща, които решихме, че могат да ми бъдат полезни и могат да ми помогнат и ето те веднага дадоха резултат. Аз промених реално неща от 2-3 месеца, които веднага дадоха отражение на моето представяне.

- Какво качество усъвършенства, за да дойдат тези силни резултати?

- Най-вече придобих едно спокойствие и си дадох сметка, че нещата не можех да ги насилиш. Отпуснах се. Симоне (б.а. Колио - приятелят на Ивет) също ми създаде една обстановка на спокойствие, пое грижата за много неща и аз тренирах и се подготвях в един много голям комфорт. Което беше важно, защото аз бях спокойна и насочена към това, което правя. Специално за качества на пистата, работих много повече за скоростна издръжливост.

- С Коце Миланов чухте ли се?

- Разбира се, с Коцето поддържаме много добри отношения. Чуваме се постоянно. Винаги ще сме приятели. Никога няма да забравя този човек в какви неща е бил до мен. Колко болници, операции е изтърпял заедно с мен. Така че ние винаги оставаме приятели. Освен това, когато съм тук, аз тренирам при него. Поддържаме връзка. Няма място за никаква драма.

- През толкова много неща премина. Как приемат хората в чужбина нещата, които правиш?

- Снощи давах около 2-часово интервю за ИААФ, защото човекът не можеше да опише всичките ми операции, перипетии, контузии. Много се гордея с това, което Юсейн Болт направи снощи. Той дойде и ми стисна ръката и каза: „Браво. Ти на направи нещо голямо". Аз се изненадах, че този човек ме е забелязал и в цялата лудница, която е около него, е обърнал внимание на моето бягане. Наистина, каквото и да си говорим световния елит го нямаше в Осло, но за мен това беше достатъчно голяма крачка да се докажа отново в Европа, така както беше преди няколко години. От тук нататък вече следват Кармелита Джетър и Вероника Кембъл. Следя конкуренцията - и двете са в страхотна форма. Ще има голям сблъсък на световното първенство. Аз нека да бъда на финал сред тях, пък те нека се бият отпред. На мен ми стига да бъда просто там.

- Какво те крепеше през цялото време?

- Обичта на хората, вниманието на медиите. Никой никога не ме обиди, никой не каза „ето, Ивет повече няма никога да бяга". Това, че никой около мен никога не загуби вяра, ми помогна да продължа да се боря, защото наистина имаше много тежки моменти. Дълги години, когато зациклиш на едни слаби резултати и ти минават всякакви неща през ума. Наистина много е важно да имаш подкрепата на всички около себе си.

- Какво ти даде Италия?

- Най-вече спокойствие. Приех, че в живота не всичко е на живот и смърт, че в крайна сметка спортът и атлетиката са забавление, а не само бизнес, резултати или мъка, каквото се получи за мен в един момент. Това ми даде Италия. Даде ми любов и топлина. Но в крайна сметка моята родина си е тук.

- Ще участваш ли в Сливен?

- Честно казано не знам. Записана съм за участие и ще отида до Сливен. За мен ще бъде огромна радост да бъда там, дори само да се появя на стадиона. За бягане още не знам. Толкова съм изморена и объркана в момента. Нека да видя как ще се чувствам. Ако утре се събудя и ми се бяга, може пък да пусна едно 200 м. Предстои ми европейското отборно първенство. Там ще бягам 100, 200 и 4х100 м. Това е много важно състезание, защото трябва да се закрепим във 2-ра група и да драпаме към едно по-добро класиране.

- Чувстваш ли се готова да бягаш под 11 сек?

- Чувствам се готова. Всичко е въпрос на време. Вчера не можах да стартирам добре. Имаше много фактори, които ме разсейваха. Това беше първият ми старт с по-сериозни конкурентки. До сега и в трите ми състезания бягах общо взето сама. Отделно, те бяха 60-метрови бегачки и го показаха до 60 м. Не бяха добри условията в Осло - заваля дъжд точно в момента, в който застанахме на старта, пързаляше се, студено. Но съм близо до 11 сек и се надявам да имам възможност да го покажа.

- Помогна ли ти или ти попречи попътния вятър снощи?

- Нека кажем, че ми помогна. Не ламтя за голям резултат, дори 11.08 сек ми стига, че имам едно стабилно представяне. Това представяне вчера беше по-скоро завръщане в големия спорт и отново заявка за добри класирания, за добри резултати. Вчера се срещнах с много хора. Както вече казах, световният елит беше там, което беше много хубаво. Аз имам нужда от тези неща. Хората още си спомнят за мен. Имаше реакция като „а, ти си още в атлетиката". Аз никога не съм преставала да бъда. Просто бях на различно място.

- Не направи добър старт. Какво си помисли по средата на разстоянието?

- Когато двете момичета до мен ми взеха старта, за момент се почувствах като през миналата година и си казах: „край, станах сигурно 4-5-6". Но в един момент, стигайки средата на разстоянието, усетих своя потенциал и знаех, че там идва моята силна част и направих много хубава втора част. Това ми подсказва, че ако сглобя своето бягане, което е съвсем нормално да има проблеми в началото на сезона, смятам, че мога да дам много по-добър резултат.

- След финала сочеше заканително с пръст пред камерата, сякаш предупреждаваше някого.

- Не, по-скоро беше „казах ли ви, че ще се върна отново".

- Изчезнал е ритуалът с потъркването на ушите.

- Имаше го, просто не са го дали камерите. Помислих си, че ако стана първа, ще бъда отново с червени уши. Но винаги пазя този ритуал.

- Осъзнаваш ли, че направи нещо историческо вчера.

- Осъзнавам , че ги няма световните лидерки, но все пак, ако ги няма на световното първенство, ти ставаш световен шампион и никой не може да ти го отнеме. Много се радвам, много съм щастлива. Това беше моя голяма мечта, още от преди няколко години - да спечеля тогавашната Златна лига, защото все бях на косъм, бях втора, за малко трета. Това беше моя мечта и снощи я изпълних.

- Какво да очакваме на 200 м?

- Мисля за постижение около 22.50 сек. Промених малко тактиката си на бягане и тръгвам по-бавно, за да финиширам бързо. В един момент ако съм силна на 200 м, може би ще имам повече шансове за световното. Тъй като на 100 м знаем първите 6 на финала от сега.

- Победи най-добрите европейски от последните два сезона. Готова ли си за сблъсъка със световните лидерки?

- Готова съм, няма от какво да се плаша. Познаваме се, знам тяхното състояние, знам аз къде се намирам в момента. Нямам амбицията да се доказвам, че съм по-добра от тях. За мен е щастие, че съм отново в голямата игра и съм много развълнувана да клекна до тях в близко бъдеще.

- За какво мечтаеш сега?
- Желанието ми е тази и следващата година да бъдат най-силните ми в атлетиката. Основната цел е световното първенство в Южна Корея. Надявам се да имам късмет там да съм в топ-формата си, както планирам. Най-вероятно ще бягам и на 100 и на 200 м. Тъй като тази година открих в себе си един неподозиран потенциал и удоволствие как могат да се бягат 200 м. И разбира се Олимпийските игри през следващата година. В последните години европейският спринт тръгна надолу. Американците и ямайците тръгнаха рязко нагоре. Смятам, че е време да наваксаме.