Ивет Лалова: Ако не съм оптимист, трябва да съм се отказала

Най-бързата българка Ивет Лалова ще пропусне зимния сезон, но вече се готви на пълни обороти за успешни стартове на открито. Спринтьорката, която държи националния рекорд на 100 м с 10,77 сек, стана посланик на спешния номер 112. Последната европейска шампионка на 200 м в зала даде обширно интервю за BGathletic.com.

- Ивет, защо няма да те видим на старт тази зима?

- Операцията, която направих през август (б.а. спешната коремна операция прекрати преждевременно летния състезателен сезон на Ивет) малко ми обърка цялата програма и планове. Отново беше като удар под кръста и от там нататък моята подготовка много закъсня. Смятам, че няма смисъл да дам всичко от себе си, да форсирам нещата за това европейско първенство в зала. Защото това крие един много голям риск. Крие риск аз да не съм достатъчно подготвена, както съм в момента, да отида там и да не се представя добре и отново да бъда залята от някакви критики. За това решавам да се стегна за лятото, когато сезонът е много по-дълъг, много по-отговорен. И се надявам да бъде много по-добър.

- Къде тренираш през зимата в София?

- В залата на Спортната академия. В зала „Фестивална" не съм стъпила и нямам желание да стъпя. Тази зала за мен е свързана с контузии, студ. Но аз съм тренирала в нея през последните 14 г., така че я знам като петте си пръста. По тези виражи, по тези дупки бягах рекорд, който беше отменен по-късно. Там ми е личното постижение на 200 м, на 60 м. Зала „Фестивална" е един паметник. Сега тренирам на Спортната академия, където се съобразяваме с многото студенти, които провеждат там занятията си, където също е студено, когато се спре парното . Но поне настилката е малко по-добра.

- Министърът на физическото възпитание и спорта Свилен Нейков каза, че вече са осигурени пари за ремонт на зала „Фестивална", но пък той е изправен пред нови трудности. Оптимист ли си, че у нас ще има нормални условия за зимни подготовка?

- Ако не съм оптимист, трябва да съм се отказала вече от атлетиката. За това ще кажа, че съм оптимист. Надявам се да успеят. Знам че това не лежи само на плещите на министъра. Има проблеми с дружеството, към което е залата. Всичко показва че нещата са по-сложни, когато започне да се копае надълбоко. Нaдявам се да намерят начин и поне малко да я спретнат тази заличка, защото е срамота. Дори баща ми е бягал в нея и не е пипана изобщо от тогава.

- Говори се за старомодни виражи. Какви са виражите на залите по света?

- Равни. Почти нямаш вираж. Затова се учудвам, че отмениха дисциплината 200 м и след това пуснаха тези почти плоски виражи. Залите по света, например в Линц, имат съоръжения на пружини, поставени под виражите и така залата може да е абсолютно плоска. Това са модерни, леки конструкции, лесно сглобяеми. Те не изискват много. Просто нещата при нас са толкова зле, че в един момент е по-добре да се започне от нулата и да се построи наново.

- Има изменения в програмата за олимпийска подготовка към Министерството на физическото възпитание и спорта. Вече класирането се гледа само една година назад и се осигуряват пари за подготовка за една година. Съгласна ли си с тази промяна?

- Не съм съгласна, защото това изключва спортистите, които са претърпели контузия или не са имали нужния успех през изминалата година. За мен тази програма е много объркана и не знам дали някой може да ми обясни точно как са направени нещата, как се влиза в групите. Аз не съм включена в тази програма и това ограничава моята подготовка. Никой не трябва да се учудва, когато някой атлет се откаже. Както каза Джоко, той вече се чуди дали да не спира. Когато един спортист е зле, това не означава, че той е зле защото ходи на дискотека, напива се или казва „аз сега ще си живея живота с тези 200 лв. на месец". По-скоро този атлет е имал някаква трудност - имал си операция, контузия. Всичко изисква толкова средства и финансиране. Аз разбирам, че е трудно. Не казвам, че трябва да се хвърлят пари за какво ли не. Но спортистите имат нужда от подкрепата на държавата. Това винаги е било така и ще бъде така. Когато клубовете не могат да им осигурят една заплата и подкрепа, то поне държавата трябва да направи нещо по този въпрос.

- Как самата ти ще се справяш с подготовката си?

- За момента се справям със спонсорска помощ. Все още имам договори. Имам късмета, че приятелят ми не живее в България и имам възможност да ходя при него да тренирам, където има по-добри условия. Както винаги, търсят се пари за подготовка, за лагери. След това се заминава, блъска се и накрая стоиш и се молиш само да оцелееш и да си здрав, за да дадеш всичко от себе си на състезанието и да имаш късмет. Трудни времена са. Но в коя друга област на държавата е лесно, че в спорта да е лесно.

- Спомена, че ходиш да тренираш при приятели си - спринтьора Симоне Колио, в Италия. Какво имат спортистите в Италия като условия за подготовка, а го няма в България?

- Разликата е, че там базата е запазена и поддържана. Наистина не можем да сравняваме двете страни икономически. Италия е много по-голяма страна и за тях стои по друг начин въпросът колко средства да се отделят за поддръжката на един стадион или на една писта. Ние имаме един Добри Карамаринов, който е много модерен в отношението си и мисленето си. Той мисли как нашата атлетика максимално да се приближава до условията на другите страни. Тук идва проблемът от държавата и от възможностите й за инвестиции. В Италия ми прави впечатление, че стандартът на спортистите е малко по-висок като цяло. Там един спортист, който отива на Олимпийски игри, на европейско, на световно първенство, не се притеснява за своята подготовка. Той не се притеснява, че няма автомобил, че няма зала, в която да тренира или нещо подобно. А напротив той е много по-добре обезпечен. И там има атлети на по-ниско ниво, които тренират в по-лоши условия. Атлетиката е труден спорт навсякъде по света и ако си мислим, че някъде е суперлукс - няма такова нещо.

- Наблюдава спринта на 60 м на турнир „Академик" в събота, където участваха Инна Ефтимова и Тезджан Наимова. Как видя бягането им, имат ли шансове за норматив за европейското първенство през март?

- Според мен Инна още в следващото си бягане ще покрие норматива си за Париж. Стискам им палци да се реализират. Радвам се за завръщането на Тезджан и, че именно на това състезание, тя направи огромен прогрес в резултата си за сезона. И на нея не й е лесно. Повече от две години не е бягала. Дори само психически е много трудно отново да клекнеш на пистата, да се сблъскаш с всички хора, които може би ти задават много въпроси и те гледат по всякакъв начин. Беше много интересно. Различно е да гледаш отстрани твоята дисциплина. Аз тренирам много често с Таня Митич - сръбкинята, която направи много добро бягане на „Академик". Отделно по-малките спринтьорки (б.а. Карин Околие и Галина Николова) се развиват добре. Женският спринт в България винаги е бил много силен и ето сега традицията продължава. Стискам им палци. Надявам се момичетата да са добре и да успеят да отидат в Париж и да се представят добре. Но най-вече те да са доволни. Винаги ще има някой недоволен. Важното е те да са доволни и техните треньори.

- Какво виждаш в Тезджан и Инна - конкурентки или съотборнички за една добра щафета?

- Съотборнички за една успешна щафета. Надявам се някой да го реши това като проект и да се осъществи. Една щафета не може само да се сглоби. Миналата година на европейското първенство свалихме 1 секунда само с три тренировки. Свидетел съм как италианците тренират за щафетата. Те са непрекъснато по лагери, постоянно се работи. Щафетата не е четири бързи спринтьора, а е един отбор.

- Защо се съгласи да станеш посланик на спешен номер 112?

- Много е важна максимално бързата реакция при тежки случаи. Важно е хората също да могат да реагират, а това означава да знаят къде да се обадят. Защото когато нещо се случи започва едно чудене „сега кой беше номерът на полицията". В един момент имаше толкова много телефони - за точно време, за детски приказки, и хората се объркват. Вече 3 години този телефон 112 съществува, а повече от половината българи не го знаят. А той функционира напълно успешно. Гледали сме по филмите за спешния номер 911 а САЩ, трагедии, спасяват се човешки животи. Това вече става реалност и при нас. Важното е, особено когато става въпрос за човешки живот, да се реагира максимално бързо, максимално точно и ясно. При номер 112 всичко се записва, действа се точно, няма нищо скрито или покрито, а когато нещо е сгрешено, то се вижда - показва се на показ и се наказва. Това ми дава малко повече сигурност.

- Това, че те поканиха за посланик има ли връзка с факта, че си най-бързата българка?
- Може да се открие връзката. Аз се пошегувах, че трябва по спринтьорски да се реагира в такива моменти. Предполагам, че така са направили връзката. Хората обичат спортистите, радват ни се и ни обръщат внимание. Истината е, че аз ще популяризирам този телефон най-вече, чрез себе си и ще трябва да говоря за тези неща. Тъй като с моята тренировъчна програма е по-трудно да се направи някаква кампания по-сериозна. Надявам това да бъде хубаво партньорство. И да постигнем успех.