Ивайло Маринов: ДС ме дебнеше да не избягам като Наим Сюлейманоглу

Варненецът Ивайло Маринов качи България на върха на олимпийската слава, като стана шампион в Сеул през 1988-а. Над 10 пъти поне е звучал за него националният химн като победител на международния и световен ринг.

Бронзов медалист е от олимпиадата в Москва през 1980 г. в категория до 48 кг, световен шампион от първенството в Мюнхен през 1982 г. и четирикратен европейски шампион от Тампере 81, Варна 83, Атина 89 и Гьотеборг 91, а през 1995 г. остава със сребро. С европейските титли държи рекорд на Стария континент.

Ивайло Маринов е роден на 13 юли 1960 г. Името му е Исмаил Мустафов, което сменят през възродителния процес на Ивайло Маринов и с което го знаят в цял свят.

"Рак съм - назад, назад, ама като тръгна напред, нали знаеш какво става", казва легендарният боксьор, известен още като Танцуващия на ринга.

Баща е на двама сина от първия си брак и на дъщеря от втория. С жена си Пенка Христова имат 24-годишен щастлив живот.

Ивайло Маринов даде обширно интервю за поредицата "Спортните чудеса на България" на в. "Стандарт", в което сподели изключително интересни неща, включително такива, които той разкри за първи път.

- Ивайло, по време на изборната кампания лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов те качи на трибуната и припомни, че си единственият в света, при това българин, който е победил великия Майкъл. Битката срещу американеца ли беше най-славната в спортната ти кариера?

- Да, тя ми донесе златото в Сеул. Не съм сторил геройство, но не е малка работа да преклониш на финала главата на световен шампион за професионалисти. Отупах го 5:0. Карбахал взе титла при профитата по-късно. Тогава бях на 28 години. Като засвириха българския химн в Сеул, беше нещо невероятно. И сега като си спомня, си поплаквам. Но аз винаги плача на химна. И пред телевизора да съм вкъщи, скачам и заставам мирно.

- Пословична е любовта ти към България и Варна, а през онези години службите все са те дебнали да не избягаш. Защо?

- Мислеха, че ще избягам като Наим Сюлейманоглу. А всички знаеха, че след възродителния процес наистина отхвърлих мераците на турците да ме правят втория Сюлейманоглу и отхвърлих 1 млн. Не спряха да ме следят агентите на ДС и да ми дишат във врата.

Две години преди олимпийската титла не ме пуснаха да играя навън. Пропуснах световно първенство, световна купа и две европейски. А тогава бях в силата си. Откраднаха ми четири титли - на мен и за България. Много ме заболя тогава. Щях да се отказвам, добре, че беше жена ми Пенка в този тежък момент. Тя ме спря и върна в залата. Как ще оставя България, Варна и морето, още им се чудя.

Куриозното беше, че ченгетата бяха с мен и в Сеул. Казвам им, закопчайте ръката ми с белезници и качете се с мен горе да се бием срещу Майкъл - ама смеят ли. С приятели тръгнахме да пазаруваме след олимпиадата. Вземам такси, а след нас с кола съгледвачите. Свършихме работа и казвам на таксиджията - върви и си вземи парите за курса от тези след нас. Така и стана, агентите платиха таксито и без това трошат държавни пари да ни следят.

- Какви бяха наградите и отличията в страната за шампионската ти титла в Сеул?

- Тодор Живков ме награди с орден "Георги Димитров". При два олимпийски медала присъждаха званието "Герой на социалистическия труд", но мен ми замазаха очите. Подариха ми "Волга", аз я замених с "Лада" и 2500 долара, които отидоха за почерпка на приятели и фенове. Още в самолета на обратно поръчах първите бутилки на стюардесата и черпих всички пътници в него. Имам и орден "Стара планина", но медалите в цялата ми спортна кариера нямат чет. Душата ми топли и званието "Почетен гражданин на Варна".

- Къде е златният медал от Сеул? Да не си го продал, беше се ядосал преди време и обяви, че се разделяш с него!?

- А, за нищо на света. Но много се ядосах преди две години, когато общинските съветници от комисията по собственост бяха решили да обявят на конкурс терена на заведението ми "БМ Залива". Без да знам и без да ме предупредят, че договорът ми за правото на ползване изтекъл ден-два преди това. Ползвам мястото от 1993 г., беше на "Спортни имоти", но беше затънало в бурени, пълно със змии. Извиках родата и светна. Направихме първо заведението "Спортна среща при шампиона", а сега е най-посещаваното и любимо място на спортни легенди и известни артисти.

Някой поиска да посегне на бизнеса ми. Тогава казах, че ще продам златния олимпийски медал, за да изхранвам семейството си. Разбира се, бях много гневен, незаслужено обиден. Не, никога няма да се разделя със медала, той е в специален сейф и го пазя като очите си. Мисля, че страстите и мераците за това място край морето се успокоиха, надявам се на справедливото решение на кмет и общински съветници. На 54 години аз съм пенсионер, навремето така беше, спортистите се водехме към армията, бях мичман във ВМС.

- Имаш ли друго препитание?

- Да, боксьорският клуб "Ивайло Маринов", но той повече е кауза, отколкото бизнес. Деца, мъже, а вече и жени тренират в него. Знам, че сред хлапетата ще имам свои последователи. Има един треньор Неделчо Дичев, за втори няма пари за заплата. Затова ходя аз и му помагам. Депутатът от ГЕРБ Красен Кралев идваше често на ринга по време на предизборната кампания.

- А защо ти с тази незалязваща твоя спортна слава се пусна в политиката, изкушава ли те? Влезе в листата на ГЕРБ на последните два извънредни парламентарни избори.

- Откровено не, не ме е изкушила политиката. Макар че някои хора казват, че спортът и политиката си приличали. Може и да са прави, но аз и повечето като мен се радват досега само на спортните постижения на сънародниците ни. Приех да вляза в листата на ГЕРБ от гражданската квота, защото исках да помогна, защото съм фен на Бойко Борисов и на кмета Иван Портних, областен лидер на партията.

Дори и да бях на избираема позиция, щях да се откажа - не ми е мястото в парламента. Казвам го с ръка на сърце. Винаги съм за това да има правила и честна победа - в спорта, а и в политиката. Някой ден мокаже и да стане. Страхотна е идеята и инициативата на "Стандарт" за "Спортните чудеса на България". Спортната слава на страната винаги ни е зареждала със самочувствие. Надявам се да доживея вестникът да направи и кампания "Чудесата в политиката на България" и да има имена и хора, с които да се гордеем.

- Как се чувстваш, как е семейството ти?

- О, голяма радост имам. На 21 октомври любимата ми дъщеря Неда се сгоди. Приятелят й Емил, който се занимава с кикбокс, й поиска ръката. Това стана на рождения й ден, бяха на заведение и той паднал на колене и сложил пръстен на ръката. Обаждат се на пожар, че идват у дома, аз като баща се притесних да не е станало нещо лошо. А те ми съобщиха хубавата новина. Сега чакаме сватовете, вече е определена датата на сватбата - 5 септември догодина.