Иван Вуцов разказа как Гунди го събудил от кошмар на Мондиал 1966

Ръководството на Левски, заедно с Величка Асапрухова - съпругата на Гунди, легендите на тима Сашо Костов и Иван Вуцов и фенове на българския гранд дадоха пресконференция по повод “75 години Гунди”. Тя предшества предстоящия мач на "сините" срещу Бока Хуниорс, който ще се състои на 19 август от 19:43 ч.

Легендарният футболист и треньор Иван Вуцов разказа за най-големия си футболен кошмар отпреди 52 години, когато на Световното първенство в Англия през 1966 г. си вкарва автогол срещу Португалия. Тогава той бил поставен на прицел от всички, освен от великия Георги Аспарухов, който го утешил.

"Почти не говоря за тази случка. Не съм бил възхитен от действията и поведението си. Става въпрос за мача с Португалия, който загубихме с 1:3. В този мач забих един страхотен гол, но в нашата врата. Беше много красив. Пазил съм се да не говоря за това, не съм искал да си спомням.

След световното пристигнахме на летище “София”. Имаше една тераса, на която близките и познатите посрещаха хората. Когато наближих, вече се чуваха викове и подмятания. По-големият ми син извика: “Татко, защо вкара този автогол?” Казах си: “Започнаха ме.", сподели Вуцов, цитиран от "Спортал".

"Какво да ви кажа за тази среща и самото Божие наказание?! Този автогол дойде при 0:0. Еузебио центрира една полувисока топка. Към нея се устреми Торес - един превъзходен играч с глава, който играеше по-добре с глава, отколкото с крака. Опитах се да го изпреваря и си я забих в нашата врата. Да исках да вкарам по този начин, нямаше как да го направя.

Португалия бе много силен отбор. Станаха трети, а четири-пет години след това диктуваха модата в Европа. Извинявам се, че се отклоних, защото тук сме да кажем за действията, делата и спомените си за Георги Аспарухов.

След като отбелязах този “красив” гол, прибрахме се в едно хотелче в Честър. Бях в несвяст. Не си спомням дали съм бил напълно адекватен, но тежко преживявах този момент.

При мен непрекъснато стоеше моят съквартирант Георги Аспарухов. Казваше ми: "Майната му, остави го, трябва да бъдеш човек, който да надживява тези работи.” Постоянно ми повтаряше тези неща.

Георги Аспарухов, освен брилянтен и голям футболист, беше и голям човек. Той беше човек, който умееше и знаеше как да общува с хората, как да възприема доброто и лошото, как да реагира. Той беше по-малък от мен и Сашо Костов, но повече ни укротяваше и ни държеше в тонус, отколкото ние него”, разкри Иван Вуцов.