Иван Костурков: Централизираната подготовка в Португалия дава плодове

Българско семейство получи признанието и доверието на португалската баскетболна общественост, като обучава младите таланти на тази страна. Това са националните състезатели от близкото минало Иван Костурков и Марияна Чобанова, които след приключване на успешната си кариера в Португалия (5 шампионски титли и 5 супер купи за Марияна и 1 шампионска титла за Иван), остават да работят там с младите баскетболисти.

В момента Иван и Марияна Костуркови са селекционери на младежкия и девическия национални отбори до 18-годишна възраст, а едновременно с това работят и като главни треньори в баскетболните секции на 2 от 5-те специално формирани Центрове за високо спортно майсторство.

Вече втора година българските баскетболните спецове се занимават с надеждите на Португалия, като усилията им дават своите резултати - техни състезатели вече са привлечени в елитни чужди клубове, а испански мениджъри дебнат развитието на младите играчи. Намираме Иван Костурков в малкото свободно време между тренировки, видеоразбори и мачове, за да разкаже за работата си с подрастващите в Лисабон.

- Г-н Костурков, как се осъществява подготовката на младите баскетболисти в Центъра за високо спортно майсторство?

- Най-добрите младежи и девойки в съответните възрасти в баскетбола биват приети в специални институции, наречени Центрове за високо спортно майсторство, където се извършва много сериозна работа за развитието на талантите на Португалия. В тези спортни бази избраните състезатели получават централизирана подготовка - тренират, учат и живеят на едно и също място. В страната има пет такива центъра, три от тях са за момчета за 14, 15 и 16-18-годишна възраст и два са за момичета -за 15 и 16-18-годишна възраст. Най-малко 2000 подрастващи кандидатстват всяка година за прием в баскетболните секции на Центровете за високо спортно майсторство, като във всяка възраст се приемат само по 12 състезатели. Спортният център, в който ние работим, се нарича "Жамор" и се намира в покрайнините на Лисабон, като включва националния стадион и прилежащите му тренировъчни зали. Всеки ден младежите и девойките тренират по 2 пъти на ден, като ходят и на училище, а вечер се прибират в специално общежитие. Подготовката върви на много интензивни обороти. Свободно време няма - личното пространство е 1 час за обяд и 1 час след вечеря. Има и вечерен час - 22,30 ч. Лошото във всичко това обаче е, че въпреки успешната тренировъчна дейност, тези центрове не са седмични, а обучението върви по 4 дни в седмицата, след което се прекъсва. Големите клубове в страната не желаят да се разделят със своите състезатели и тренировъчният процес се нарушава. В петък състезателите се прибират по клубовете си, където играят мачове с прилежащите си отбори. Това пречи много на цялостната организация и работата с подрастващите, но поне за сега клубовете не са склонни да пуснат изцяло своите таланти на специализирана подготовка в тези центрове.

- Кой финансира тези Центрове?

- Специално центърът "Жамор", който е най-големият в страната и изразходва много средства, се финансира от Олимпийския комитет и държавно формирование, наречено "Институт за спорт" на Португалия. Това е нещо като Българския спортен тотализатор, но без хазартни игри, който отделя пари за развитието и базата на различни спортове. Разходите за обучение и тренировки на всяко едно дете в баскетболната секция на Центъра "Жамор" възлизат на около 8000 евро на година. Другите Центрове за високо спортно майсторство се финансират от различни спонсори и спомоществователи. Участието на баскетболната федерация се свежда само до заплащането на транспортните разходи по време на уикендите, когато състезателите се връщат по клубовете, си за да участват с тях в шампионата.

- Само подготовка ли провеждате или участвате и като отбор в първенството?

- Имаме и мачове. През седмицата участваме като самостоятелен отбор в първенството на Трета дивизия на Португалия и затова всичко е на високи обороти. Нивото обаче там не е достатъчно високо. Затова желанието ми в тази насока е да постигнем консенсус с федерацията и големите отбори от Първа дивизия да предоставят своите състезатели за цялостна подготовка. Тренировъчната дейност с талантите да не се прекъсва, а да стане седмична, състезателите да не се връщат по клубовете си, а с този състав да участваме в първенството на Пролигата в Португалия - това е Втора дивизия на страната. В Пролигата на Португалия играят и чужденци и двубоите с по-класните отбори ще помогнат изключително много в израстването на младите състезатели, което е и главната цел на тези спортни центрове. В това отношение Марияна е по-облагодетелствана от мен, защото при девойките този проблем с клубовете е решен и те участват в шампионата на Първа лига, наравно с другите отбори.

- Колко от възпитаниците ви в Центъра влизат в състава на младежкия национален отбор?

- Само 6 от състезателите ми влизат в състава на юношеския национален отбор до 18 години. Останалите, които ще повикам, са играчи от другите центрове. А има много младежи, които учат в елитни колежи в страната и родителите им не желаят да ги пуснат далече от тях. Но се радвам, че младите постоянно са пред очите ми, защото виждам тяхното израстване. Предизвикателство е да работиш с най-добрите, но и голяма отговорност.

- Как стимулирате младите за пълноценно влагане в тренировъчния процес?

- Не робувам нито на имена, нито на ръст. За мен е важен талантът и неговото пълноценно развитие. Много държа на дисциплината като основен фактор за пълноценния тренировъчен процес. Миналия сезон освободих двама играчи с ръст над 2 метра, единият даже беше 2,12 м, заради системно нарушаване на дисциплината, което за мен е недопустимо. Сега, през този сезон, ръководената от мен група е много стабилна и организирана. Вечер всички са длъжни да са в общежитието до 22 часа, а в 22,30 ч. отговорникът за младежите минава и събира всички телефони и лаптопи до сутринта. След 22,30 ч. нямат право на телефонни разговори и сърфиране в интернет. А за влагането в тренировките - всички имат нужната мотивация, защото в Португалия има един много странен закон в образованието, според който, ако имаш 10 изиграни мача с националния отбор на международна сцена, то биваш приет в който желаеш университет. Затова и толкова деца кандидатстват всяка година за прием в Центровете за спортно майсторство, а и борбата за попадане в националния отбор е голяма. Също така нагледно им показвам класата на големите играчи, като каня професионалисти за съвместни тренировки с младежите. Демонстрацията на живо и досегът до звездите е голям стимул за развитие на младите.

- Какво ви предстои през лятото с националните гарнитури?

- И на двамата ни предстоят подготовка и мачове за европейското първенство при младежи и девойки до 18-годишна възраст. Шампионатът за младежите ще бъде в Тел Авив, като сме в група с Босна и Херцеговина, Белгия, Унгария и Шотландия. Надявам се да победим Шотландия. В Белгия има подобни спортни центрове, като тези в Португалия, и нивото на развитие в баскетбола е почти еднакво, така че ще се борим с тях. Съставът на Унгария изпадна от зона "А", а Босна и Херцеговина са си сръбска школа. Така че ще бъде трудно. При девойките сме в група с Румъния, Гърция, Люксембург и Швейцария. Надяваме се да покажат най-добрата си страна и да успеем да победим повечето съперници.

- Поддържате ли връзки с българските си колеги, обсъждали ли сте съвместни мачове за контроли?

- Имам голямо желание да изиграем няколко контроли и съм разговарял с колегите на тази тема, но за мое най-голямо съжаление няма да се получи. Основната пречка е, че нивото на двата тима при младежите е различно. Ние участваме в по-долната зона "Б" на европейското първенство, а българският отбор е в елитната зона "А". За това от българската федерация нямат интерес за приятелски двубои. При девойките е различно. И двата национални тима са в зона "А" и няма разлика в класите. За тази година Марияна има покана за няколко контроли с българския тим преди европейското, но датата за приятелските срещи все още не е уточнена. Надявам се поне при тях да се постигне договореност и двата тима да премерят сили.