Иван Иванов: Отмина времето на торбите с медали

Старши треньорът на националния ни отбор по вдигане на тежести Иван Иванов заяви, че като цяло е доволен от представянето на щангистите на на Европейското първенство в Тирана (Албания). Там нашите тежкоатлети спечелиха 4 медала - 3 сребърни и 1 бронзов.

Олимпийският шампион от Барселона 1992 даде интервю за "Труд", в което сподели впечатленията си от шампионата на стария континент, както и целите, които си е поставил занапред.

- Как ще оцените българското представяне на европейското?

- Ако го сравняваме с предходната година, видимо сме на плюс. Ако броим медалите - още повече. Доскоро ни нямаше никъде на картата на щангите. А и още нещо - нямаме нито една нула не само на това първенство, а и откакто съм треньор на отбора от две години. Единствено не съм доволен от кат. 62 кг, защото на тренировка двамата показаха различни резултати. Имахме очаквания за медал и шесто място, а се получи пето и седмо, и то със значително ниски резултати спрямо очакванията.

- А от Иван Марков доволен ли сте?
- Като медал и постижение - не. Все пак златото си е злато, кой не го иска? И Асен Мурадов можеше да се бори, но всички знаят, че без поне пет сполучливи опита трудно се става шампион. За Марков да не забравяме, че това е второто му голямо първенство. Да, очакваше се той да стане първи, но една от причините е, че носеше този товар всички да чакат от него задължително да стане шампион.

Казах на отбора, че когато бяхме на върха преди години, първо ставаш нещо в юношеския отбор, участваш на балканиади, на други турнири и тогава при мъжете. Сега ние нямаме на практика юноши, защото те вдигат при мъжете без грам опит. Или ако имат състезания е по едно на година. И като отидат при батковците става страшно. Това е минус за състезателите - нямат опит.

- Къде виждате отбора спрямо конкуренцията?

- Не може да сме равностойни във всички категории. Надявам се тези, които сега се класираха напред, да дръпнат останалите. Това европейско, и то след олимпиада, не бе слабо като резултати. Във всички категории имаше сериозни постижения. И при жените бе така.

- Не е ли проблем, че нямаме много състезатели, от които да се избира?

- Проблем е наистина. На световното за кадети отидоха 7 момчета, ако от тях излязат двама добри, ще запълним някоя категория.

- Това европейско дава ли ви надежда, че българските щанги отново могат да са сред най-силните в света?
- При мъжете имаме състезатели с възможности. Има 4-5 момчета, които вдигат прилични тежести на този етап и до световното през есента мисля, че ще постигнат още по-сериозни резултати. Това значи да влязат в шестицата.

И при жените имаме момичета с възможности. Мая Иванова за първи път се вложи максимално, след като претърпя травма. Но пак ще кажа - за да придобиват самочувствие, трябва да правят повече сполучливи опити. Сега само Иван Марков тръгна от високи тежести, но те бяха на базата на резултатите му от тренировките. Самото състезание наложи такава тактика. За съжаление не се получи за титлата.

- Мислили ли сте да привличате чужденци като някои други държави?

- Ще си произвеждаме сами състезатели.

- Парите как се отразяват на щангите? Има ли феърплей, за какъвто се говори около трансферите във футбола?

- Няма такъв в щангите. На Марков и Милка Манева е предлагано от други държави, но те отказаха. Не искам да подхващаме тази тема. Ще се борим и ще успеем. Няма да имаме торби с медали, но ще се борим.

- Отмина ли времето на торбите с медали за един отбор?

- Определено и безвъзвратно. Вече не може да се мисли за такива неща. Така правят богатите страни. Същите тези държави са нямали нищо преди и сега, като са решили да развиват този спорт, дават огромни средства. И се работи по всички възможни начини само и само да има медали.

- Застрашени ли са щангите да изпаднат от олимпийските игри?

- В никакъв случай, защото при нас издънките за допинг не са на олимпиади. Да, има и такива случаи, но са редки и точно за олимпиади се вземат крути мерки. А и в Лондон дори и на "Б" групите залата беше пълна. От тази гледна точка не сме застрашени.

- Но в Албания бе обратното - липсваха зрители...

- Тук не е олимпиада все пак. Много неща не бяха наред в организацията, но те го правят за първи път и може да се намери оправдание. Имаха и кратко време за подготовка.

- А оправдания ли са честите проби за допинг, каквито правят на вас?

- Не е проблем. Въпросът е, че допинг ченгетата идват в неподходящо време и губим по цяла седмица за подготовка. Тук за 4 медала взеха на шестима наши проби, което си е половината отбор.

- Какво ви накара да се хванете с тази работа в толкова трудни времена за щангите и спорта като цяло?
- Не можех да гледам как в щангите паднахме на дъното, никъде ни нямаше на картата. И съм удовлетворен, че нещата се възстановяват. Ето сега взехме 4 медала, моето виждане на световното е за също толкова отличия. Това е реалността и никой няма да ни позволи да правим каквото си искаме. В Международната федерация са около сто държави и не може само две-три да вземат медалите. Тук видяхте италианци, испанци, англичани, белгийци... Географията на щангите се разширява непрекъснато.

Антони Йорданов, "Труд"