Иван Ценов: БФБаскетбол е за пример

Точно преди една седмица новият Министър на физическото възпитание и спорта Свилен Нейков обяви, че негов заместник в кабинета му ще е изпълнителният директор на БФБаскетбол Иван Ценов. Бившият дългогодишен национален състезател ръководи централата вече седем години. Ето и равносметката, която той направи за този период.

- Г-н Ценов, какви според вас са най-големите успехи на федерацията в периода, в който вие работихте в нея?

- За седем години, докато бях изпълнителен директор, България беше домакин на цели седем европейски първенства. Доказахме на Европа и на света, че можем да организираме големи състезания. И това въпреки проблемите които имаме с базите и малкото зали. Опазихме се от скандалите, които раздират много други спортове. Наложихме нови стандарти в управлението на федерациите. БФБаскетбол бе много пъти давана за пример като начин на работа и като структура, която е организирана добре. Включително и нашата система за разпределение на средствата за клубовете. Още я дават за пример на всички останали федерации. Тя е гъвкава и всяка година се променя в зависимост от ситуацията и уменията на клубовете да намират вратички за некоректното й използване.

- Вие повлякохте крак с наемането на чужденци за треньори в отборните спортове...

- Ако вървим хронологично, много голям успех в този период е класирането на Евробаскет 2005 година в Сърбия и Черна гора, което дойде след дълго прекъсване. След това дойде привличането на Пини Гершон начело на мъжкия национален отбор и на Хосе Мария Бусета при жените. За една година се видя, че с Гершон мъжете имат успех, класираха се за европейско първенство в Полша. Надяваме се да има развитие и резултати и при жените. Не мога да кажа, че сме направили някакви чудеса през тези години. Чудеса няма. Просто сме си вършили работата.

- А какво отчитате като пропуск, като нещо, с което не сте успели да се справите?

- Не успяхме да направим треньорската школа в този вид, който аз исках. Почти нищо не успяхме да направим за треньорите. Моето мнение е, че тези пари, които плащаме за съдийските такси на отборите не се харчат правилно. Според мен тези пари трябва да се дадат за треньорите. За развитието им. Нито един клуб, с много малко изключения, не полага усилия за квалификация на своите специалисти. Малцина са тези, които са пращани от отборите на семинари, или онези, които сами искат да учат и сами си покриват разходите. Но като цяло е много рядка практика. Клубовете би трябвало да развиват собствени треньори, така както развиват собствени играчи. Няма резултат от епизодичните опити в тази насока. Няма треньор, за когото да кажем, че е тръгнал от най-малките, клубът го е развил и в един момент той е стигнал до върха на треньорската пирамида - мъжкия или женски отбор.

- Федерацията ли трябва да се занимава с треньорите, или техните работодатели - клубовете?

- Федерацията трябва да въведе много ясни правила при лицензирането на треньорите. Един треньор като започва работа трябва да знае какъв ще бъде пътят му, през какви етапи трябва да мине, за да стигне до върха. Сега много от треньорите, които са при подрастващите, си знаят, че никога няма да стигнат до мъжкия отбор. Не би трябвало да е така. Един треньор, за който се вижда, че има потенциал, трябва съвместно клубът му и федерацията да го подпомагат, за да може да върви нагоре. В много от клубовете обаче назначението на треньорите става по лична симпатия и отношение на президентите. А повечето президенти не са баскетболни фигури. Просто личните контакти са по-важни.

- Преди ден Хосе Мария Бусета обяви, че женският ни баскетбол умира и е нужна шокова терапия, вие какво смятате?

- Женският баскетбол върви надолу и в европейски мащаб. Тук много по-малко внимание се обръща на женския баскетбол, сериозните спонсори са много по-малко. Има много баскетболистки, които играят в чужбина. Ако са тук може би нивото ще е по-различно. А и това ще е стимул за по-младите да играят и да се развиват. Съгласен съм с констатацията на Бусета. Но за съжаление не са много нещата, които могат да се направят. Опитвахме по някакъв начин да помагаме. Но е невъзможно да следваме модела в Гърция, например. Там държавата плаща на женските отбори някои разходи, като тези за пътуване. Така се облекчава бюджетът и спонсорите. Така се привличат повече спонсори, които с по-малко средства да постигат някакви успехи.

- Само парите ли са проблемът?

- Има проблем и със самите състезателки. Нашите момичета, особено по-малките, държат повече на външния си вид, от колкото на това как играят. Например в Швеция, Израел, Гърция, са отдадени на баскетбола, от малки искат да са професионалистки. Вярно, не изглеждат като Мис Свят, но играят по-добър баскетбол. Нашите определено са по-красиви от другите, но за съжаление не могат да играят. А едно време скандирането беше: „И сме най-красиви, и сме най-добри". Но и ФИБА трябва да вземе някакво решение за самите правила на женския баскетбол. Сега почти няма разлика с мъжкия баскетбол. Жените забиват, блъскат във фитнеса. Не е това пътят. Една жена никога няма да може да играе като мъж. Може да звучи малко революционно, но трябва да има съществена разлика в правилата и начина на съдийстване в женския баскетбол. Хората, които обичат да гледат баскетбол, отиват в залата защото вижда нещо-красиво от големите мъжаги в мъжкия спорт. Искат да гледат хубави жени, които играят. А при начина, по който сега се играе, много трудно красиви жени могат да пробият.

- Президентът на БФБаскетбол прокламира широко създаването на Национална баскетболна академия, вашето мнение какво е, възможен ли е този проект?

- Много трудно може да се направи национална баскетболна академия. По-добрият вариант е да се направят баскетболни паралелки. И това е за всички колективни спортове. Издръжката на една такава академия е нещо ужасно тежко - заплати на учители, треньори, общежития. Една част може да дойде от Министерство на образованието.

- Назначението ви за Заместник министър като че ли дойде малко изненадващо, какво оставихте недовършено?

- Едно от нещата които не завършихме, беше, без да ни е работа, да слагаме по училищата баскетболни табла и кошове. За една година сложихме такива в 10 училища в София с помощта на „Чемпиън". Моето разбиране е, че трябва да се тръгне от там. Трябва баскетболната база да е привлекателна и красива и да привлича децата, а не да се чудим как да привличаме повече деца, като условията ни са трагични. За съжаление, това не зависи от федерацията. Нито разполага със собствена база, нито има средства за подобряване на на площадките. Това, което БФБаскетбол направи, беше на добра воля и с помощта на спонсори. Сега на много места по училищата има сложени ламарини с по едно кръгче, с рекламна цел, но това не са баскетболни кошове. Искаме тези кошове, които се слагат да бъдат утвърдени като годни за баскетбол. Защото тези ламарини едно, че са опасни, второ, че не стават за игра. А и от тях печели само фирмата, която си прави реклама. Това важи не само за кошовете и таблата, а за всички спортни аксесоари по площадките.

- Един от приоритетите на министерството е спортната база. Още докато бяхте във федерацията се говореше да се дадат залите на федерациите и клубовете. Сега, когато сте в министерството ще продължите ли работата в тази насока?

- Опитът, който имаме от 10 години със залата на стадион „Васил Левски", показва, че това е добра практика. При всички промени в държавата през тези 10 години в залата се играе баскетбол непрекъснато. В момента тя е една от най-натоварените зали в София и то само с баскетбол. Това е начинът. Всяка федерация да получи някаква собствена база, която да използва оптимално по най-добрия начин. Действително е добър вариант залата на стадион „Българска армия" да бъде взета от БФБаскетбол на същия принцип. Тя може да бъде преотстъпена на някой клуб срещу ремонт и поддръжка. И то с много конкретни задължения в договорите, които ще позволяват на федерацията и съответно на министерството да прекрати договора веднага, щом бъде установено, че залата не се използва според договора, или че не се използва максимално.

- Друг от ресорите ви е спортът за хора в неравностойно положение. Вие имате опит с това още от работата си във федерацията...

- От четирите неща, които са ми ресорни, нито едно не ми харесва как се е развивало. Сигурен съм, че хората, които работят тук са се стремели да направят нещата по най-добрия начин. Просто резултатът е много съмнителен. Положението е катастрофално по отношение на спорта за хора с увреждания. Има много проекти, много програми, но няма нито една зала в София или цяла България, която да отговаря на условията и тези хора да могат да я посещават. Вече сме две години в Европейския съюз, не разбирам как получават лицензи нашите зали. Заедно с клуб „Балкан" събрахме пари за шест колички, спортни за такива хора в неравностойно положение. Имахме идея да направим едно представяне на шест човека, които ще ползват количките като начало, да поиграят трима-на-трима преди някой мач от подготовката на националния отбор за Евробаскет 2009.