Историята на Бенитес: Когато провалът води до награда

Рафаел Бенитес е новият мениджър на Челси и за трети път в кариерата си ще има възможността да ръководи европейски клубен шампион. Това впечатляващо постижение краси автобиографията на много малко специалисти на Стария континент и Бенитес има с какво да се гордее.

Невероятно, но факт - въпреки провалите си като тактик и треньор в последните 7 години, испанският мениджър продължава да се котира като един от най-елитните в Европа и ето че отново се уреди с високопрестижна работа.

Началото на кариерата на Бенитес далеч не е приятно - първият му отбор през сезон 1995/96 е Реал Валядолид, от който е уволнен след само 2 победи в 23 мача от Примера дивисион.

Следва доста кратък престой в друг испански отбор - Осасуна - само че този път в Сегунда дивисион през 1996/97, като този път Бенитес изтрайва начело 9 мача, защото постига само 1 успех и е уволнен.

Първото значимо постижение на специалиста идва през 97-ма година, когато издина Естремадура до елита на Испания, но след това изкарва само един сезон в Примера. Тимът завършва 17-ти в класирането и губи баража за оставане срещу Виляреал.

През 2000-ата година Бенитес става треньор на втородивизионния Тенерифе и също го възнася до елита на Испания - завършвайки трети в Сегунда след Севиля и Бетис. За награда младият специалист се озовава в далеч по-класен и боеспособен отбор - Валенсия през 2001-ва година.

През това време „прилепите" се радват на европейски успех с Ектор Купер и играят два поредни финала в Шампионската лига - първият губят от Реал с 0:3, а вторият - с дузпи от Байерн. Бенитес обаче извежда Валенсия до първа титла в Ла Лига от 31 години и завинаги остава в историята на клуба.

Следващят сезон е далеч по-разочароващ - 5-ти в Испания и отстраняване от Интер на ¼ финалите в Шампионската лига. Кампанията 2003/04 обаче отново е успешна и Бенитес пак става шампион на Испания, като печели и Купата на УЕФА след 2:0 над Олимпик (Марсилия).

След неразбирателство с трансферите в „прилепите" Бенитес преминава в Ливърпул през 2004-та година и веднага носи знаменити моменти от историята на най-успешния в Европа английски тим.

Сезоните в Премиършип са по-скоро посредствени, отколкото кой знае колко успешни, но през 2005-та година мърсисайдци печелят най-великия финал в Шампионската лига с обрата от 0:3 до 3:3 срещу Милан.

За Бенитес ще предстоят далеч по-тежки дни на „Анфийлд", особено след многобройни конфронтации със собствениците на Ливърпул.

Отборът през 2007-ма година обаче изглежда повече от убедително и разгромява Манчестър Юнайтед на „Олд Трафорд" с 4:1, а в Шампионската лига отнася Реал Мадрид с 4:0. В последствие се повтаря финалът с Милан, но този път „росонерите" печелят с 2:0 и Бенитес остава без втора титла от Лигата.

Оттам започва големия спад в резултатите и представянето на Бенитес, въпреки че стига до второто място в Премиършип през сезон 2008/09. През 2009/10 настъпва голяма криза в игрово отношение и наставникът дори не успява да класира мърсисайдци за Шампионската лига, въпреки че Англия притежава най-много квоти за участие в турнира.

Някак логично идва дългоочакваната раздяла на собствениците на Ливърпул с Бенитес, но за него няма място за съжаления, защото застава начело на Интер. Някак парадоксално, след като бива уволнен, задето не успява да класира Ливърпул в Шампионската лига, Бенитес се озовава начело на еврошампиона.

Испанският специалист желаеше да наложи свой стил на игра на „нерадзурите", които вече имаха изграден облик при Жозе Моуриньо и бяха спечелили всичко възможно във футбола. Бенитес дори не можа да вземе Суперкупата на Европа след поражение с 0:2 от Атлетико (Мадрид), а иначе на терена се славеше със странните си решения да залага на хора като Джонатан Биабиани и невръстния още Филипе Коутиньо, който трябваше да заменя въздесъщия Уесли Снайдер.

В крайна сметка Бенитес успя да прекрати рекорда на Интер от 46 победи като домакин и загуби дербито от Милан, а към края на декември 2010-та година „нерадзурите" бяха седми в Серия А на 13 точки от върха. Голямата гордост на треньора беше световната титла, но тя бе спечелена след успех над Мазембе с 3:0 на финала.

Също така в историята ще останат и нестихващите претенции на Бенитес за големи трансфери през зимния прозорец, въпреки че отборът му беше спечелил требъл само преди 6 месеца. В крайна сметка на 23-ти декември мъките на двете страни приключиха и Масимо Морати уволни Бенитес, който бе заклеймен като едно от най-големите недоразумения в Серия А.

Така след провала в последните си години начело на Ливърпул се стигна до наградата за Бенитес да води европейския шампион. След още по-голямата му трагедия начело на „нерадзурите" последва близо 2-годишен период без работа, но ето че сега кариерата му се възражда и му се предоставя нов европейски шампион - Челси.

Някак странно и противно на резултатите испанският мениджър успява да си спечели великолепно място за работа, и то в особено подходящ момент. През лятото Челси направи фантастична селекция, която освен че струваше 100 милиона, представлява инвестиция в бъдещето, защото всички играчи са под 25 години.

Звучи толкова обнадеждаващо, че сякаш няма какво да се обърка - само Бенитес знае как се опропастява атмосферата в един европейски шампион, защото вече го е правил два пъти, а сега му се дава трета възможност...

Нека гледаме с интерес, вероятно престоят му в Челси ще се окаже най-безметежният за специалиста в сравнение с времето му във Валенсия, Ливърпул и Интер, защото обстоятелствата са перфектни.

Първият тест е повече от сериозен - в неделя на „Стамфорд Бридж" гостува шампиона Манчестър Сити.