Интервю с Мъри Стоилов: Когато Батков ме уволни - сякаш ми отне детето!

Това не е типичното интервю каквото очаквате за 50-годишен юбилей на човек от спортните, а и не само, среди. Обикновено при такъв повод преобладават въпроси от типа "Какво дете беше?" и т.н., но Станимир Стоилов е далеч от тези работи. С Мъри се разбрахме, че ще говорим само за футbол, колкото, и за който период от кариерата му искаме. Но тъй като самият той не е от хората, които обичат да се връщат много назад във времето, решихме да акцентираме върху треньорските му дни. Получи се интересен и открит разговор, а ето какво заяви един от най-успешните треньори за всички времена в българския футбол навръх своята 50-годишнина.

Мъри, кога и как разбра, че ви чака "успешен брак" с треньорската професия?

- Още докато бях футболист ми беше интересно, водех си записки постоянно. В последните си години като играч имах шанса да попивам от добри учители. Люпко Петрович, Херо, Муслин, Рюдигер Абрамчик, Георги Тодоров, да не изпусна някого. От всеки от тях съм черпил знания.

Теорията обаче е едно, а практиката друго...

- Така е, но нямам конкретно обяснение кога съм разбрал, че могат да се получат нещата. Просто усещах, че треньорството е за мен. Футболът е игра за честни хора, в него няма скрито-покрито. Винаги съм бил открит и директен с тези, с които съм работил. В чисто професионален аспект не съм от хората, които смесват приятелството с работата, дори с риска да бъда черен за някого, както често се е случвало. Във футбола тези неща са много важни, поне по мое мнение. Подходът и контактът с играчите е от съществено значение, защото те усещат всичко. Играчите са най-неблагодарни във футбола.

Какво имаш предвид с тези думи?

- Днес са така, утре са иначе. Един ден треньорът е добър, докато отборът бие казват "Тренер, супер си, №1 си", обаче усетят ли, че не могат да ти имат доверие, и че толерирарш някого, при първото изпитание или криза, се обръщат на противоположната страна. Затова трябва да си честен в отношенията с тях. Да, понякога може да си затвориш очите за дребни неща, които виждаш, но всичко е до време. Ще се случи един, два, три пъти, но дотам. Изключително е тежко, когато се налага да взимаш кардинални решения, но по друг начин не става. И на мен не ми е било приятно да освобождавам футболисти, да им казвам, че няма да разчитам тях. Дори се е стигало до там, че в даден момент е трябвало да го правя с хора, с които съм приятел в живота. Особено, когато бях в Левски. Не съм стигал до такива мерки, защото съм искал да се правя на интересен или на голямата работа, а защото за дадения момент е било най-доброто решение за клуба. Някои се сърдят, други след време осъзнават, но на самия момент аз съм най-черният за отсрещната страна.

Говорейки по темата, веднага правя аналог с Илиян Стоянов. Не подходихте ли малко крайно със Сираков с прословутото гледане на видео?

- Илиян не искаше да удължи договора си с Левски, затова се стигна дотам. Ние защитавахме интереса на клуба, не е било на лична основа. Това беше единствената причина, поради която Илиян си тръгна от "Герена". Не ми беше приятно, но трябваше да покажем и пред останалите, че няма да правим компромиси в името на развитието на Левски. После продадохме Илиян в Япония, където всички видяха каква забележителна кариера направи. Да, в конкретната ситуация не му беше приятно, но разбра за какво става дума. И аз, и Сираков, винаги сме го харесвали като футболист, после го викахме и в националния отбор, защото беше много добър защитник. Можеше да играе на всеки пост в защита, имаше футболен интелект. Много го харесвах като футболист.

Да се върнем към треньорството. Наско Сираков е казвал, че в продължение на година, така да се каже, те е "шпионирал" преди да застанеш начело на Левски. Така ли е?

- О, той казва една година, но съм сигурен, че е повече (смее се). Още докато бях помощник, ме прати на стаж във Валенсия със старши треньора. Сираков знаеше тогава моето мислене и виждане относно как трябва да изглежда Левски, защото с него постоянно говорехме на тази тема. И двамата искахме да направим от Левски европейски клуб.

Кога разбра, че ти ще си човекът, който трябва да вдига Левски на крака?

- Честно казано, нямам голям спомен, а и аз съм човек, който предпочита да гледа бъдещето. 

Аз обаче помня дебюта ти - победа срещу Славия с 3:0 на "Герена", придружена с освирквания и викове "Оставка". Как прие ситуацията - биеш, а хората недоволни?

- Публиката на Левски винаги е била изискваща, както трябва и да бъде. За да реагират така, може би е имало причина, но нямаше как да се сърдя или да започна с оправданията. Нормално беше да бъдат по-резервирани. Все пак идва млад, недоказал се треньор, в деликатен за клуба момент. После нещата постепенно се промениха, публиката видя хубав футбол, трофеи, пълни стадиони, евротурнири и т.н. За мен беше по-важно как ще ме изпратят, а не как ще ме посрещнат. По-добре да има недоверие и резерви в началото, отколкото да ме гонят с камъни като си тръгвам. А помним как ме изпратиха - 10 хиляди на мача с Локо (София) при загуба на "Герена", загубена титла и без да знаят, че ни уволняват, ме аплодираха и ми скандираха името. Просто защото хората не са слепи и виждат всичко.

Сираков какво видя у теб преди почти 13 години, което другите нямаха, за да бъде толкова категоричен и настоятелен в подкрепата си?

- Казах вече - сходните виждания и идеи за това как трябва да изглежда Левски. Искахме европейски Левски и нищо друго не ни интересуваше. На първата среща с феновете Сираков каза "Забравете за титлата, тя не ни интересува. По-важно е да сме в Европа. Направим ли това, изградим ли клуб и отбор, титлите сами ще дойдат". Това му бяха думите към феновете. Знаехме, че ако следваме плана, резултатите ще дойдат, бяхме убедени в това, което правим. Футболистите просто трябваше да слушат и да изпълняват поставените им задачи.

- Честно казано, никога не съм се притеснявал за себе си, и за поста си. Дали ще остана с ден, два, десет, или повече на "Герена", не е важно. За мен беше приоритет да изпълним мисията си в Левски, за да го поставим на картата на Футболна Европа. Притеснението ми беше свързано само и единствено с това, с нищо друго! Не исках да съм човекът, който е разочаровал публиката на Левски. Може би поради тази причина и успяхме със Сираков, той ми вярваше безрезервно - това е самата истина. Бихме Оксер, направихме рейда в Европа, и то с нищожни средства. Дадохме символична сума само за Деко (б.а. - Мирослав Иванов). Томашич и Бардон ги взехме като свободни агенти, а преди това и Христо Йовов. Игор стана защитник в Левски, преди това беше играл като опорен халф. Седрик повече от 6 месеца не беше играл, а Йовов цяла година. Емо Ангелов го заварих твърда резерва, а Милан Коприваров го върнахме от наем в Родопа (Смолян). Отделно бяхме освободили 15 човека преди това, а на тяхно място взех юноши - Валери Домовчийски, Лъчо Балтанов, Ники Димитров, Ричард. Живко Миланов беше зачеркнат от ръководството преди мен (б.а. - треньор е Георги Василев), но го върнах в отбора. Пелето беше пред освобождаване от предишното ръководство, Телкийски също, Даниел Боримиров го преквалифицирахме във вътрешен халф, той играеше на десния фланг преди това. И въпреки промените още в първия сезон до последно бяхме в борбата за титлата и спечелихме Купата на България след директен сблъсък срещу вечния съперник. Казваха, че съм треньор на най-слабия отбор в историята на Левски, но всъщност беше обратното, защото играчите притежаваха голям футболен интелект. Знаеха за какво са в Левски, знаеха какви са целите ни, и затова постигнахме, че и преизпълнихме, План 2007.

В началото на разговора каза, че се е случвало да дадеш "аванта" на някой футболист. На "Герена" май това се отнасяше за младите, затова ли обичат да работят с теб?

- О, съвсем не ме обичат в началото. Към тях съм по-взискателен и много по-строг, и затова се сърдят в началото. Към Мечето Телкийски таях най-големи симпатии, харесвах футболните му качества. Много спорове съм имал със Сираков заради него. Разбира се, в шеговит тон.

Тук ме изненада, мислех, че Живко Миланов е най-голямата ти слабост...

- Живко е изключителен професионалист. Във всички отбори, в които игра, остави отлични впечатления с изявите си. Не е случайно, че Апоел, който е водещ клуб и шампион на Кипър, му предлага удължаване на договора с 2 години, макар че вече е на 33 години. У нас обаче беше оценен едва, когато се завърна в Левски миналата година.

Няколко пъти в интервюта си казвал, че не пожелаваш на никого да изпита това, което си преживял в деня, когато Тодор Батков ви уволни със Сираков...

- Прекалено болезнен е онзи момент за мен. Наистина, не преувеличавам. Защото гледах на Левски като на новородено дете, което расте пред очите ми. Дете, което започваш да го отглеждаш от малко, помагаш му да се изправя, след това започва да ходи, записваш го в училище, пращаш го в престижен университет в Европа и т.н. Това беше за мен Левски - новородено дете, което беше отнето. И не ми е болно, защото са ме махнали, а защото не се доразви делото, което започнахме със Сираков, а се случи обратното - всичко се срина за нула време.

Има ли нещо друго, за което съжаляваш в треньорската ти кариера до момента?

- Съжалявам, че много български футболисти погубиха таланта си, но ще запазя имената за себе си. Но е факт, че липсата на самооценка се оказа голям проблем за немалко талантливи играчи, които са на мнение, че винаги грешката е другаде - в треньора, ръководството, съотборниците, но никога не и в самите тях.

Пазя си за финал клиширания въпрос - какво си пожелава Станимир Стоилов навръх 50-годишния си юбилей?

- Да сме живи и здрави. Това е най-важното, всичко друго е преходно. На мен и останалите хора, които се занимаваме с футбол, нека работим за неговото развитие и благосполучие.

topsport.bg