Интервю с Кубрат Пулев: Навъдиха се много пишман патриоти! Помня как татко ме тренираше в мазе

С края на работния ден става все по-оживено. Идва и самият Кубрат Пулев. Със сако, елегантен, поздравява набързо дамата от бара и треньорите. Показва ни гордо центъра, после дърпа един стол и сядаме за интервю в една от празните зали. Няма шефски кабинети, секретарки. Кубрат изглежда доста променен. Не отказва въпрос. Радва се, че не акцентираме върху бокса. Писнало му е да го питат по пет пъти на ден с кого ще се бие.

- Кубрат, използваме, че сме тук, за да започнем с въпроса: колко нерви ви струваше това отлично съоръжение?
- Нерви? Не само мои, но и на брат ми Тервел, на Борислав Бояджиев, защото те са инициатори на всичко това. Аз харесах идеята и казаха "да". Но те бяха тук, по същото време аз тренирах в Германия.
- Колко време отне?
- 8 месеца. Беше готова поне основата, защото са бивши складове. Един метър бетон е отдолу и можеха да влизат тежки машини. Много стабилна е постройката, при бомбардировка ще издържи, дано не се стига до там.
- За пари не се пита, но предполагам, че е скъпо начинание?
- Не го казвам за първи път, скъпо е, избиване на парите няма.
- Сериозно? Виждам много желаещи да спортуват?
- Хора много, наистина са много, но инвестицията е голяма. Иначе стратегическо място - и МОЛ "Парадайз" е тук, и метрото спира. Всеки е добре дошъл.

- Тези дни казахте, че много деца идват потиснати в залата, с какво си го обяснявате?
- Идват всякакви хора, това е хубавото. Работиш с тях, сблъскваш се с всякакви съдби. Има хора, които не са в цветущо положение. Други пък само си мислят, че са ок. Наблюдаваме ги. Колкото до детето, ето този треньор (б.а. посочва минаващ млад мъж) ми разказва.

Идва при него момче да тренира, а то не може да се движи. Не е научено, не че има проблем. Липсват му елементарни двигателни навици. Не знам как живеят тези хора, в какви семейства. На всички е трудно, но идват хора и треньорите ги учат да ходят. Прибира се детето след 2-3 тренировки, бащата не може да повярва. Идва с бутилка уиски от благодарност. Идват и хора но по 55, 60 години да тренират бокс. Прекрасно е. 
- Таблети, телефони, компютри, там може би е причината?
- Не знам! Може би родителите на са много силни волево, липсва контрол. Няма респект. Обичат детето и му дават всичко. И то като се разпищи, веднага реагират - добре, добре, добре. Само да има мир. Да не плаче. То става глезено и прави каквото иска. Да ви кажа, аз съм виждал дори кучета, които се налагат над стопанина.
- Имате ли куче, между другото?
- Андреа има и куче, и котка. Кучето е бял пекинез.
- Слуша ли пекинезът?
- Не се занимавам толкова, нямам времето. А ни ми се дава тази възможност, защото Андреа се грижи изцяло. А още не й се отдава възпитанието. Самата тя има какво да учи. Трябва да преодолява тези дребни изкушения. Не че няма култура, напротив, тя е от супер възпитано семейство. Но има какво да ъпгрейдва в себе си. Важното е човек да направи едно нещо, а не само да го говори. Промяната идва от теб, променяш себе си, после искаш от другите.

- Вие променяте ли се?
- Разбира се! Всеки ден във всяко отношение. Уча се от всеки, обогатявам се. Това е смисълът на човешкото съществуване - да се усъвършенстваме, да ставаме по-добри. Да предадем на децата, те да бъдат още-по-добри. Иначе няма смисъл.
- Това е интересно, защото всеки вижда само боксьора Кубрат Пулев, не и човека. Или поне си мисли така, защото зад успехите са скрити много други неща, спортът ви е изключително тежък?
- Всеки спорт е тежък. Нашият обаче наистина изисква много лишения. Тренировки, отдаденост, професионализъм. Не можем да кажем, че леката атлетика или волейболът, например, са по-леки. Е, при индивидуалните спортове е особено Ти си, друг няма. Ти понясаш ударите! Не може да хвърлиш топката и да почиваш. Излизаш. И започва състезанието със самия теб. Победиш ли първо себе си, ще победиш и съперника.
- В какво се усъвършенствате извън бокса в момента, намирате ли време?
- Ако има един ден, в който не съм свършил нещо, се чувствам гузен, виновен. Все едно не живея, този ден е празен.
- Остава ли време за четене на любимата история?
- Не много. Не мога да се концентрирам покрай многото ангажименти. То за четене трябва да си изолиран, да имаш абсолютното спокойствие. Обичам да вниквам на 100 процента в това, което правя. Като четем, да четем.

Като се забавляваме, да се забавляваме, а не да си пишем по телефоните и само да седим на масата. Както вече го правят повечето. Даже като излезем, им събирам телефоните на цялата компания. Всеки вече е в хилядите социални мрежи. Не ги обиждам, но сме излезли. заедно Бъди тук и сега. Дразнещо е това с телефоните. Губи се енергията, ритъма и магията на събирането.

- Как минава един ваш ден , когато не сте ангажиран с предстоящ мач?
- Поне един път на ден тренирам. През другото време си върша лични ангажименти, срещи, макар че нямам кой знае какви бизнеси. Но имам важни дела, обядвам или вечерям с приятни хора. Когато няма такива, предпочитам да седна сам, но не и с когото и да е.
- Виждате ли се със старите приятели от Младост 2?
- Не, но се чуваме. Всичко е различно. Необременени бяхме, сега всеки си върви по своя път, има своите ангажименти. 
- Сещате ли се често за мазето в 225 блок, в което баща ви Венко ви е тренирал с Тервел, сънувате ли го?
- Помня го, разбира се. Но чак да сънувам! Знаете ли, аз ако искам да сънувам нещо, почвам да си го мисля. И на сън мисля, между другото. Рядко е да сънувам нещо друго, тези неадекватните, дето нямат връзка едно с друго. Но хубава е носталгията по това мазе. Бяхме деца, нямахме голямо желание да тренираме бокс. Все пак си на 12, 13, 14 години. Да ангажираш дете професионално със спорт - трудно е. Влекат го приятели, игри, забавления, съвсем елементарни неща. Например, така ме взеха във футболния ЦСКА. Тервел ми биеше дузпи на вратата, върху която се тупат килими.
- Класика от махалата?
- Да. Спря една кола, вътре човекът ни наблюдаваше сигурно 30 минути. А аз се мятам здраво, както съм гледал по телевизията. Никой не ме е учил, карам го на талант и усет. Слезе човекът, не му помня името, но ще го позная веднага, ако го видя. Каза: "Имаш данни за вратар, искаш ли да тренираш". Така се озовах на "Червено знаме" с приятели. Но за спорта трябва родителят да натиска, да има контрол. След няколко месец бях на същото място, но като боксьор.

- Тук идва ролята на баща ви Венко?
- Да, той беше маниак, луд по бокса. Казваше: това е най-мъжкият спорт, уникален спорт. Запали ни постепенно. Апетитът идва с яденето - като станеш по-добър, идва и удоволствието. Отначало е едно никакво. После усетихме, че имаме талант, треньорите ни обръщаха по-специално внимание.

- Не съжалявате ли, че не сте станал футболист?
- За нищо не съжалявам. Няма и за какво. 
- Бяхте ли футболен запалянко?
- Никога не съм бил. В махалата опитваха да ми завъртят главата - първо Левски, после ЦСКА. Но не се получи. 
- А дойде ли самочувствие в махалата от това, че тренирате бокс, можете да се справите с всеки връстник?
- Да, определено, и в квартала, и в училището.
- Биехте ли се често?
- А, биехме се през ден като деца. После не. Когато се е случвало, инициатор не съм бил аз. А и като започнеш да усещаш силата, ти се предава чувството на превъзходство. Психологията се променя, изчезват комплекси. Ставаш благороден, като знаеш, че може да си поиграеш с човека отсреща като мишчица. За какво да го правиш? Комплексите са при хората, които не успяват. Аз никога не съм би такъв. Баща ми даваше крила от дете. Вдигаше духа ми. Даваше път на ценното в мен.
- Сега смеят ли да ви закачат, всеки ви познава?
- Нямам допир с всеки. Най-много на улицата да видя нещо, което не ми харесва, но внимавам. 
- Баща ви е запалил и по историята, целият ви апартамент бил затрупан с книги, разказваше покойният журналист и изключителен боксов ерудит Валентин Серафимов?
- Не само история, баща ми беше луд и по политиката, по всичко, свързано с България. По цял ден гледаше Народното събрание си се палеше.

- От коя партия беше той?
- Не беше от комунистите. Той е родом от Пловдив, фамилията е била от най-богатите в града, но на 9 септември им взимат всичко. Забравил съм кога точно, но постоянно били притискани да дават, за да не им се развали бизнесът. Малко като сега.
- Следихте ли всички церемонии около смяната на президента, интересно ли ви беше?
- Има и хубави, и негативни коментари. Вижте, аз не съм привърженик на едните или на другите. Но ако някой иска да управлява от сърце и душа, да отиде и да управлява. Няма Америка, Русия. Тук е България, има само интереси на България и на народа ни. Но когато ги усетя, че мажат, че завоалират, с едни заучени ми говорят! А и като чувам какви ги вършат и отляво, и отдясно.Какво надменно отношение имат към хората! Едва ли не са богопомазани. Не мога да повярвам!
- Все пак един политик или партия сигурно ви харесват повече?
- Аз не веднъж съм показал моите симпатии към управлението на ГЕРБ. Не значи, че те са безгрешни и всичко правят перфектно. Вижте, в България не могат да се случат нещата от една или друга партия. Време е народът да разбере, че трябва да прояви по-голямо самочувствие. Народът трябва да дирижира, да ръководи машината. Да кара влака. Това е! Нека бъдем по-горди.

Това ми хареса в избора на президент, хората бяха по-будни, не харесват всичко, което им предлагат. Имат мнение, имат повечко самочувствие. Когато българинът прояви дух, а в това се опитвам най-вече да помагам, той ще постигне всичко. Нищо не може да ни срине.
- Имаме качества?
- Как може като хора да сме толкова талантливи и пробивни в световен мащаб, а да не успяваме да се съберем за общото благо. С това започнах - промяната идва отвътре навън. От нас към другите.
- Канен ли сте за политик?
- Много пъти. Ходил съм даже, понеже съм любознателен, гледах в една от партиите как дебютират.
- А за депутат?
- Не е за мен! При тази система. По-точно с тези партийни модели - не. По един или друг начин те манипулират общественото мнение, мисленето на хората.
- Но човек може би най-добре променя нещата, като влезе в тях? Тоест, ако сте депутат или министър, ще имате много по-голям шанс да промените системата?
- Аз променям най-важното - духа на българина. Направили сме сега неправителствена организация -"Велика България", която да дава предложения, да има мнение, да влияе по някакъв начин, когато намерим за нужно.
- Кои сте учредителите на "Велика България"?
- Аз, брат ми, адвокати, специалисти от технологиите. Съвсем обикновени хора, които не са популярни. 
- Може ли да прерасне в партия, така тръгнаха доста?
- Всичко може! Зависи - ако видя, че има смисъл. Българинът трябва да извърви още няколко години, в които да поумнее, да узрее, да порасне.
- Оптимист ли сте?
- Разбира се. Ще го кажа с факти. Всеки, който чете тези редове, може да помисли. Какво беше преди 15 години? Бил ли е оптимист тогава? България се промени към добро. Да, не всичко и не както ни се иска. Ако погледнат обективно на живота, ще признаят промяната. Мнозина ще кажат: лесно му е да говори, защото има пари, положение в обществото. Пътува до Германия, прави каквото си иска.

Замислете се, преди бяхме като в племената малко, говоря за прехода. На улицата беше опасно. Но България ще върви напред. Дано няма катаклизми, например с бежанците. Иска ми се хората да се включват по-активно, да отхвърлят фалша и манипулациите. Доста такива "герои" се появяват, гонят користни цели. Е сега гледах за един: ходеше в Германия, тук залавя бежанци. Как се казваше?
- Динко?
- Не, един нов. Ей такива подобни, които им се дават пари отнякъде, за да разбутват нещата. Обществото трябва автоматично да ги изхвърля, както една имунна система прави с излишното. Да гледаме отгоре на нещата, не да се вторачваме какво казал Бойко или другият. Да махнем злобата и завистта. Това е скоба на гушата, която ни пречи като народ.

Да ви кажа, в политиката се появиха много пишман патриоти. Така си кръстиха и партиите. Едно надменно отношение имат, не мога да повярвам! Имал съм възможност да ги наблюдавам отблизо, как могат да се нарекат въобще патриоти!? Те се водят от лични интереси, не от тези на българския народ. Много е долно!

Започнах да слагам значката с българското знаме, хайде, и те почнаха. Това не ти ли идва отвътре, не го ли чувстваш! Имам и такава идея, която трябва да споделя с не знам кой точно от управлението. Да се поставят във всички учреждения знамена. Но супер красиво, кадърно, издържано. Във всяко кътче! Това е много важно за духа на хората. Създава чувство за силна държавност. Хората имат нужда. Мнозина са с разколебана психика: да избягат ли от тежкото, да останат ли да се борят в България Нека им помогнем. Какво ще стане, ще се разбягаме всички като хлебарки ли!?
- Така се получава - все повече умни хора бягат на Запад?
- Ще видите, че България ще бъде добре. Да го прочетат това интервю след години. Да видят какво съм говорил. Премислял съм го хиляди пъти.
- Казахте за фалша в политиката, а колко фалш има в професионалния бокс?
- Боксът не е пропуснат, има много фалш, мениджърски игри, скрити са, но вече съм опитен, мога да противодействам.

- Съжалявате ли , че мачът с Кличко не го изиграхте по друг начин, не говоря за този на ринга, а преди това?
- Не съм от хората, които се вайкат. Факт е, преминало е в историята, от която се уча. Няма файда да съжалявам, за мен важно е да има ефект и от победата, и от загубата.
- Като говорим за политика и спорт, не сте ли канен за министър на спорта?
- Канен съм в партия, не за министър на спорта. Но нека най-после министър на спорта бъде този, който иска да промени нещата. Промени, ама здраво, яко, без компромиси. Продължава да се краде не само в бокса, но и във всяка федерация. Да не обидя някой! Но е направено така, че се краде и то с удоволствие, с лекота. Аз съм бил над 10 години в националния отбор, какво ли не съм видял. Те ги имат парите за собствени. И като похарчиш, все едно си му изхарчил от семейните пари, не от тези на министерство. Ако не ги харчиш ти, ще си дойдат при него. Пишат се по-големи фактури, остават за него, до такава степен наглеят.
- Може ли това да се промени въобще?
- Всичко може да се промени!
- Ето, никой не може да каже, че министър Кубрат Пулев няма пари или слава, за да го прави?
- Аз и да нямам пари, пак няма да открадна. И съм нямал, и не съм крал. А съм могъл. 
- Особено при вашия спорт е опасно изкушението, много боксьори влязоха в криминалните среди, как се опазихте?
- С бокс. Беше модерно в онези времена. Вярно, бях малък. Спортът ми вървеше. Когато биеш и побеждаваш, не се изкушаваш. Имал съм и трудни мигове, малки заплати. На 20 години бях, но все пак исках да държа някакъв стандарт. Събираха се пари, от национален отбор, от клуб. Спортът ме предпази. Макар че много хора бяха добри в спорта, но се изкушиха.Все пак всяко решение е на въпрос на интелект. На възпитание. Много неща са.

Ивайло Йолчев, offnews.bg