ИНТЕРВЮ С ДЖОКОВИЧ: Куфарът ми постоянно е стегнат, а мозъкът винаги работи! Мога да спечеля Големия шлем в 1 година

В края на миналата седмица Новак Джокович спечели титла №64 в кариерата си на турнира в Мадрид и с нея се изравни по брой трофеи с две от легендите в тениса - Пийт Сампрас и Бьорн Борг. А е още само на 28 години, макар че много скоро - на 22 май, ще навърши 29. След триумфа в испанската столица Ноле се отправи към Рим, но междувременно даде интервю пред АБC

- Трофеи в Доха, в Индиън Уелс, а сега и в Мадрид. Миналия сезон спечелихте 11 титли и сам събрахте повече точки, отколкото Роджър Федерер и Анди Мъри, взети заедно. Супергерой ли сте или нещо подобно?

- Ха, ха, ха. Не, не, далеч съм... Но може да се каже, че държа добре ракетата, или поне го правя успешно в последните две години. Просто опитвам да се наслаждавам на най-добрия момент от моята кариера. Успехите ми показват, че съм на правилния път. Моментът е чудесен и трябва да се възползвам от това. Знам, че това няма да продължи вечно и че нямам още 21 години пред себе си. Но все още се чувствам млад и имам мотивация да постигна още много неща. Така че единствено се надявам тази толкова успешна серия да продължи колкото се може по-дълго.

- Изравнихте се по титли с легенди като Пийт Сампрас и Бьорн Борг.

- Да, чувството е страхотно. Особено да се изравня със Сампрас, тъй като, докато растях, гледах как той печели всичко.

- Чувствате ли се отегчен от толкова много успехи?

- Вижте, аз съм наясно, че успехът не идва изневиделица. Не е нещо, което се постига от днес за утре. Той е резултат на много, много години труд, в които преследваш целите си. И също така се дължи на всички хора около мен, които ми вярват и които ме подкрепят през цялото това време. Те помогнаха да живея този живот, в който, повярвайте ми, не всичко е лесно

- Кое не е лесно?

- Непрекъснато сме на път, концентрирани върху това, което предстои, живеем далеч от хората, които обичаме, и дори не спим в собственото си легло. Понякога промяната е приятна, но сме много далеч от своите домове. Живеем в хотели с винаги стегнати куфари. И сега, когато вече съм баща, ми е много по-трудно да водя този начин на живот.

- Но не е ли това животът на елитния спортист?

- Да, естествено, това е въпрос на избор. И аз имам късмета, че получавам подкрепата на хората около мен и се чувствам щастлив, защото съпругата ми и близките ми много ми помагат. Тенисът е това, с което трябва да се занимавам в момента, и аз се справям добре.

- Усещате ли превъзходство, когато излезете на корта?

- Не. Вижте, знам, че резултатите, които съм постигнал дотук в кариерата си и които в момента постигам, са много добри. И това, естествено, ми дава увереност, но не се чувствам непобедим. Целта ми винаги е да побеждавам, но изпитвам уважение и съчувствие към съперника. Гледам да показвам най-хуманната си страна на колегите, защото всички сме на един и същ влак и сме част от тази работа.

- Веднъж бяхте казали, че мозъкът ви не спира да работи и си почива само когато спите...

- Да, така е. Работи доста.

- Означава ли това, че сте обсебен?

- Не, не. Обсебване е дума с негативен оттенък и не ми харесва да я използвам, тъй като не вярвам, че обсебването може да доведе до нещо положително. И не говоря само за тениса, а за всеки аспект на живота. Вместо обсебване предпочитам страст към победата. Любовта, която изпитвам към тениса и насладата, която ми носи той. И както казах, този живот е въпрос на избор. Няма нужда да се оплакваме от постоянните пътувания и участия в различни турнири. И никой не трябва да го прави, защото всеки сам избира пътя си Единственото, което искам, е да изразя своята признателност към близките си хора.

- Опирате ли се много на тях?

- Те са много важна част. Успехите ми в голяма степен се дължат и на хармонията в личния ми живот. И ако продължи така, се чувствам способен да играя още дълго време. Приоритетът ми, най-важното в живота ми обаче са семейството, съпругата и синът ми.

- Добър баща ли сте?

- Надявам се. Опитвам се да бъда такъв. Чувам повече положителни неща, отколкото отрицателни от съпругата си, и това вече е успех, повярвайте ми.

- Кога стана истинската промяна в живота и кариерата ви, която ви направи шампион?

- Ще се повторя. Голяма част от успеха ми се дължи на личния ми живот. Много съзрях като човек, когато се ожених, и след това, когато станах баща. Водя живота си в правилната посока и се концентрирам много повече върху позитивните неща, отколкото върху негативните. И това помага на един тенисист да върви нагоре. Двете неща са свързани и е необходим баланс. И ако не се наслаждаваш на свободното си време, на живота си, ако не живееш пълноценно и не отделяш време на семейството си, рано или късно това се отразява на представянето на корта.

- Едно време имахте нервни изблици на корта, но сега изглеждате много по-спокоен.

- Да, така е. С течение на живота не спираш да се учиш и да се развиваш. И съм благодарен, че научих много добри неща в началото на своята кариера.

- Какво си спомняте от детството?

- Имах красиво детство. Израснах при особени обстоятелства които ми се отразиха като човек и ми помогнаха да се развия като личност (Джокович неведнъж е разказвал как е тренирал под падащите бомби в Белград). Благодарен съм за живота си, без онези моменти нямаше да съм същият.

- Много ли мислите за "Ролан Гарос"?

- Разбира се. Искам да го спечеля и усещам напрежение, но със сигурност кариерата ми няма да бъде провал без титла от "Ролан Гарос". Това е просто една мечта.

- Най-големият ви съперник Рафаел Надал ли е?

- Най-голямото предизвикателство в тениса е да победиш Надал в Париж, нещо, което успях да направя миналата година. Сега обаче той е много по-добър и е уникален на тази настилка. -

Способен ли сте да спечелите и четирите турнира от Големия шлем в рамките на една година?

- Мисля, че е възможно. Имам мотивацията и искам да го постигна.