ИНТЕРВЮ! Докторът на Наско Сираков разкри какъв е големият порок на легендата

На трети март България изтръпна от новината, че Наско Сираков е приет по спешност в Окръжна болница със съмнения за лек инсулт. За минути вестта обиколи цялата страна. А всички ние все още живеехме с пресния спомен от тежката и изненадваща раздяла с друга легенда - Трифон Иванов. Много бързата и адекватна реакция на екипа в "Света Анна" помогна на Наско да се съвземе. След мигновен преглед на скенер резултатите станаха обнадеждаващи, Наско не е претърпял нито лек, нито тежък инсулт. Човекът, който поема пряко лечението на Сираков още от първите часове, е доцент Росен Калпачки.

Благодарение на него и екипа му от отделението по неврология голмайсторът на Левски за всички времена вече е при семейството си. Доцент Росен Калпачки прие екипа на "7 дни спорт" броени часове след като изписа легендата на българския футбол и Левски. Докторът от неврологията на болница "Света Анна" взе разрешение от Илиана Раева, за да разкаже всичко специално за нашите читатели.

Естествено, "да" казаха и от ръководството на болницата, за което изразяваме специални благодарности.

- Доцент Калпачки, толкова тежко ли беше в първите часове, след като приехте Наско Сираков?

- Абсолютно, уверявам ви, ужасно беше. Не съм спал на 3-ти срещу 4-ти, сигурно Сираков е спал по-добре от мен. И вече на 4-ти, всъщност още на 3-ти, дойде националният консултант професор Стаменова, която нищо не промени в поведението и диагнозата. Каза, че всичко е окей, добра диагноза сме дали. На 4 март го изведохме от интензивното отделение. И следобед нещата се пооправиха, изчакахме до 9-ти и го изписахме.

- Как се убеждава българинът, че докторът е прав?

- Да ви кажа, много ми се иска да ви отговоря, вече ми е писнало, над тези неща съм. И не ми пука, който иска, да ми вярва. На моменти ми пада пердето като всеки жив човек Имал съм случаи в спешно отделение говориш едни неща, а човекът насреща го виждаш, че не ти вярва, лъже те в очите. Имаме абсолютно изоставени родители, изоставени баби и дядовци да не говорим, хора, които видимо ги водят с рани, отлежали вече 3-4 дни. Патрулката идва и казва: "Разбихме врата, за да намерим този стар човек, когото една седмица никой не го е търсил, потънал в лайна или в урина." И до него някаква пикла кърши ръце, защото примерно бабата или дядото явно ще мре. И тя, за да се изкара пред многото близки, че го е гледала, започва да ме лъже как дядото вчера едва ли не е скачал на въже и тя ходила на пазар, нищо му нямало. В такива моменти ми пада пердето. Не мога да убедя хората, че докторът е прав. Не знам, българинът по принцип е скептичен човек. Не сме доверчиви. Основният номер на българина е да не се мине и винаги е подозрителен към комшия, роднина, абсолютно задължително и към доктора. Защото у нас докторите априори са престъпници 90%. Тук- там има готин, който ти е помогнал на теб, а останалите са престъпници. Нормално, няма ли да кажеш същото за ченгетата: 90% са престъпници. Има 10%, които познавам, роднини са ми нещо, другите са ми помогнали, те са готини. Със съдебната власт не е ли същото?! Журналистите 90% са измамници, пишат тъпотии, ровят се в човешката глупост, но има 10%, които познаваш. За нас е същото, разбирате ли?! Аз в този ден имах сигурно 20 обаждания от колеги, които познавам. Тук в болницата има 2-3-ма левскари, които едва ли не бяха тръгнали черни дрехи да си купуват Няма я вярата, все има нещо скрито-покрито. Сираков ми се видя мъжко момче, не говоря за жена му, но той определено. Не мрънкаше, приятно ме учуди това, защото сме се наслушали на всякакви оплаквания от различни ВИП пациенти. Втората ми поука от този случай е, че моят екип си свърши работата професионално. В празнични дни като 3 март дежурства дават не винаги най-сигурните хора. На активните и добри колеги им давам почивка, аз също бях в отдиха. Реагирахме много добре, целият екип беше супер. Третият ми добър извод е, че шумът около този пациент ни направи добра реклама. Обаждат се хора: Вие спасихте живота на Наско Сираков. За уикенда бях на почивка в провинцията, но цялото семейството се прибра с мен. Жена ми вече не обича Наско Сираков по този повод. Не че не е левскарка, просто си провалихме почивката. Наско се оправи супер бързо, дадох му указание да не пуши много. Това, което той ми каза като количество цигари, е безумие.

- И ще може да играе в бенефиса на Христо Стоичков?

- Ако не ни мине котка път, няма никакъв проблем да играе на бенефиса на Стоичков. Той е май месец, нали!

- Коя от всички версии за конспирация и лъжлива диагноза ви хареса?

- За инсулт и първопричините за инсулт, който така или иначе не е получил. И за версия за травма от катастрофата. Аз ги разглеждам тези версии професионално, всеки може да си помисли всичко. Аз бях отпращал някои други пациенти, които отиват при колегите в "Пирогов", които казват - не е апендицит, не е отравяне, не е дизентерия. Каквото кажете, това е. Така че съм приел тези версии като незнание. Дори колеги ме питаха: "Абе, наистина ли е направил инсулт, недей да криеш, ще излезе наяве."

- Симптомите на Сираков какви бяха?

- Симптомите са внезапен световъртеж с гадене и повръщане. Внезапен световъртеж заради това, че всяко мръдване на главата докарва мърдане на цялата ти вселена, тялото ти не знае къде е горе, къде е долу, все едно няма земно притегляне Ужасно усещане. Остра лабиринтна дисфункция. Лабиринтът, който казва на мозъка всеки миг къде е земното притегляне, защото нашият лабиринт като земни същества е пригоден да усеща гравитацията. Ние може да излезем от релси или като те завъртят много силно на някоя въртележка, или да те пратят някъде във въздушното пространство. Тогава лабиринтът ни се обърква. Това е, което той е получил. - Сега искам да направим разграничението със симптомите за инсулт, за да ги знаят хората. - Симптомите за 99% от инсултите протичат с трите симптома: изкривяване на лицето внезапно, отпадане на функциите на едната от ръцете. Накарай човек да си вдигне ръцете, да се усмихне, винаги се вижда разлика в лицето, защото то в началото е не много забележимо, а най-лошото: човекът, на когото се случва, не усеща нищо. И третото, попитай го нещо, накрай го да ти отговори. Един от тези три симптома ако има, в 99% си познал, че това е инсулт. И веднага откарайте този човек по най-бързия начин в най- близкото медицинско заведение за лечение на инсулт.

- Когато го видяхте, той имаше ли тези симптоми?

- Категорично не, може да е спекулативно да се твърди, че примерно той е имал такива белези и ние сме го излекували. Но още от самия момент на приемането моите дежурни не са имали и грам съмнение за такова нещо. Най-малкото инсултът се лекува по много специфичен начин. С лекарства, които разреждат кръвта, а ние го лекувахме като възпаление на вестибуларния нерв. Кажи-речи противоположно нещо. Ако бяхме в грешка, щеше да стане още по- тежко.

- Сега Сираков какво може да прави?

- Трябва да намали пушенето, аз не съм краен лекар, бил съм пушач. Но да пушиш е вредно за мозъка, не коментирам за белия дроб. Трябва да почива, дал съм му лекарства, пие ги, трябва да се възстанови този месец. Живот и здраве, за деня на лъжата първи април, ако не е лъжа, би трябвало да го пусна да пасе трева, в смисъл да прави каквото иска. Пожелавам му го!

- Как реагира съпругата му Илиана в първите часове, след като Наско постъпи в Окръжна болница?

- Илиана беше супер уплашена и стресирана, което до някаква степен е добре, оправдано донякъде. Всички, които я познават, казват, че тя просто реагира така емоционално на всичко. Трябваше да я убедя, че тя не е в помощ нито за него, нито за мен, ако седи тук непрекъснато. Първия ден се скарахме и й забраних достъпа, имаше малко сълзи, натиск от нейна страна. Тя се обади на мои колеги да ми въздействат да й разреша достъп до Наско. Слава на бога, в тази клиника слушат мен и първия ден Илиана Раева ми беше сърдита След това ми каза: "Благодаря и извинявайте, доцент Калпачки, просто бях притеснена". Казах й: "Окей, но трябва някой път да ми повярваш, присъствието ти тук не винаги помага." А тя щъка около него разтревожена. Той дори не може да си върти очите, а тя го пита непрекъснато. Наско иска да е тъмно, да е тихо, да не мърда, така се възстановява човек. В сектора почти винаги е затъмнено, освен когато не влизаме да работим нещо.