Илиан Илиев: С Левски не съм губил от ЦСКА

Вчера Илиан Илиев за последен път изведе Берое като наставник в срещата с Черно море. В последните три кръга старозагорци ще бъдат водени от помощника на Илиев Ивко Ганчев, а през лятото бившият национал поема Левски. Пред "Стандарт" Илиан Илиев говори за ситуацията около него, за времето прекарано в Берое и това, което му предстои в Левски.

Защо се отказахте да тренирате "Берое" до края на шампионата, както обещахте?

Това не е инцидентно хрумване, мислихме го доста отдавна с ръководството на клуба. И след като "Берое" си осигури оставането в групата, решихме, че това е най-добрият вариант. Основното според мен е Иво (б.а. новият селекционер Ивко Ганчев) да свикне с новата си роля, да придобие още малко рутина и самочувствие. През тези четири и половина години винаги сме били заедно, какво по-добро от това и последните три мача да продължим, само че с разменени роли.

Тази рокада случайно ли стана преди срещата на "Берое" с новия ви отбор - "Левски"?

Със сигурност не е случайно. Всички знаем нашенските нрави и манталитет, направихме го и за да избегнем многото спекулации, независимо какъв ще бъде резултатът. Но много по-лошо и по-нечестно щеше да бъде, ако бях седнал сред публиката само за мача с "Левски".

Кой беше най-трудният период в Берое?

Когато изпаднахме, по-точно изхвърлиха "Берое" от "А" група. Мнозина се съмняваха, че аз ще продължа да водя отбора и в "Б" и ще го върна при майсторите, както обещах, но аз го направих.

Известно е, че на два пъти хвърлят бялата кърпа заради двама фамозни президенти на "Берое"?

Забравил съм ги. Ако сме имали разминавания с някои президенти на клуба, то е било заради отбора, в името на отбора. Вероятно те са мислели, че правят добро, аз не съм бил сигурен и оттам идваха проблемите.

Кое ви задържа толкова време под Аязмото?

Помня при второто ми завръщане през февруари 2008 г. ме извика Митко Динев, той тогава движеше нещата в клуба от името на старозагорския бизнес. "Не искаме много от теб, а да спасиш отбора и да го вдигнеш на крака", ми каза той. Ако съм удовлетворен от нещо, то е, че изпълних заръката на Митко и на старозагорските предприемачи. Сега "Берое е стабилен отбор, който може да победи всеки, включително и грандовете.

Спечелването на Купата на България ли е звездният ви миг в старозагорския тим?

Еуфорията в цяла Стара Загора преди финала, атмосферата на самия мач в Ловеч, среднощното посрещане на площада пред общината, където половината град ни чакаше, наистина няма как да се забравят.

Старозагорските фенове ви боготворяха, но след като стана ясно, че отивате в "Левски," не скриха разочарованието си. Какво ще им кажете на прощаване, за да се разделите като приятели?

Те са наясно, че във футбола, както в живота има и срещи, и разлъки. Мога да ги уверя, че през тия четири години и половина аз дадох максимума от себе си, за да направим един силен тим. Вярвам, че тези, които са фенове на "Берое", а не на мен, ще разберат решението.

Каква реакция очаквате от тях следващия сезон, като гостува "Левски"?

Това зависи само от феновете, но в Стара Загора публиката е по-различна. Показа го неотдавна и на мача с "Литекс", когато аплодира Ицо Стоичков, въпреки че води противниковия отбор.

Много асистенти са излизали бързо от сянката на своите учители. Какво мислите за бъдещето на Ивко Ганчев?

Иво е от школата на "Берое", от шампионския тим, от легендите на отбора и момчетата го ценят и уважават. Това е много важно и мисля, че той ще успее и ще се наложи като селекционер. За кратко време аз, той, останалите в треньорския щаб - Николай Георгиев, Стойчо Драгов, Николай Демирев, изградихме задружен екип, станахме и семейни приятели и това също бе в основата на добрите ни резултати.

След няколко седмици ще се върнете в любимия отбор, макар и в нова роля. Какво пазите от оня "Левски" като играч?

Няма как да забравя трите шампионски титли и двете национални купи, които спечелихме. Може да сме имали и качества като футболисти, но мисля, че бяхме невероятен колектив. Силата ни беше точно в колектива, в отборния дух.

С кого бяхте най-близък извън съблекалнята?

Повечето момчета в отбора тогава бяхме дошли от провинцията и бяхме постоянно заедно - и на терена, и извън него. С Мъри Стоилов, Георги Иванов - Геша, Георги Тодоров - Кайзера, Даниел Боримиров, Цанко Цветанов, Златко Янков, Емил Кременлиев - бяхме много добри приятели и си останахме такива.

Кой разведряваше най-много атмосферата?

Ние всички носехме на майтап, както се казва, шегувахме се помежду си, правехме си понякога и детински номера. Но никога не е имало обтегнати отношения в съблекалнята и на терена. Някои може да не повярват, но един Николай Тодоров - Кайзера, който изглежда сериозен, затворен, например беше с много тънко чувство за хумор.

Кои са паметните ви попадения с "Левски"?

Аз не съм от големите голаджии, които имат по 200 и няма как да ги помнят. Не съм забравил например първия си гол срещу ЦСКА със "синия" екип, когото ги бихме с 2:1. Взех топката от центъра, преминах през няколко играчи и отбелязах. Имам и един със задна ножица, пак срещу армейците, който пък феновете много често ми припомнят.

Каква е равносметката ви във вечното дерби като играч?

Имам само един равен мач с ЦСКА като играч на "Левски", останалото са победи. Отбелязал съм и няколко гола. Надявам се да продължа традицията и като треньор.

Кои са треньорите, от които си взел най-много като играч, а и по-сетне като наставник?

В "Левски" може би най-много научих от Георги Василев. На практика Генерала подготви доста от нас да играят успешно в чужбина. Васил Методиев и Динко Дерменджиев също имаха свой собствен почерк. В "Бенфика" пък имах щастието да работя с един изключителен селекционер - Паоло Аутори. Невероятен специалист, печелил и междуконтиненталната купа, и голям човек, със свой подход към всеки футболист. Точно тази човещина в отношенията гради колектива, създава респект и уважение към треньора и тогава той може да си позволи да бъде много по-строг и да иска повече в спортно-техническо отношение от играчите.

Кои са най-сериозните ви опасения и страхове като наставник на "Левски"?

Ако човек тръгва за някъде, ако поема някаква работа с опасения и съмнения, по-добре да не го прави. Аз имам самочувствието да водя "Левски", знам какво съм постигнал през последните години и мисля, че мога да го развия.

Голямата ви амбиция при "сините"?

Искам както по наше време да има здрав колектив и в съблекалнята, и на терена. Да печелим повече с красива, комбинативна игра и с усилията на всеки играч. Моето дълбоко убеждение е, че най-важни са чисто човешките отношения в тима - между самите футболисти, между треньорите и играчите, между треньорите и ръководството на клуба. Както казват някои специалисти, мачовете се печелят извън терена, още в съблекалнята.

Досега се опитвахте от обикновени футболисти да правите звезди. В "Левски" обаче ще ви се налага да работите с играчи, които се имат за звезди. Каква е рецептата срещу звездоманията?

Всеки един футболист става звезда само вътре в отбора, чрез колектива. Без съотборниците си е нищо. Дори и гениални играчи като Меси и Кристияно Роналдо зависят от колегите на терена. Хубаво е в отбора да има класни футболисти, но тяхната игра трябва да е подчинена на стила и почерка на отбора.

Оглеждате ли се вече за свои помощници в "Левски"?

Да, имам вече някои варианти, но е рано да ги обявявам.

Досега бяхте на 300 км от семейството във Варна. Сега се отдалечавате на още 200. Как гледат на поредното предизвикателство в живота най-близките - съпругата, дъщерята, синът, родителите?

Естествено е да се радват на признанието и израстването ми в професионалната кариера, но няма да крия, не им е приятно, че се отдалечавам още от дома. Освен това в Стара Загора ние завързахме много запознанства, оставяме много приятели. Единствената утеха, моята и на семейството ми е, че сега поне има самолет от София до Варна.