Иде ли ново златно поколение в родния футбол?

През пролетта на 2012 година Александър Димитров, селекционерът на юношеския национален отбор по футбол на родените през 1995 г., каза, че отборът му може да е новото златно поколение.

Направи го след добро представяне на Елитен квалификационен кръг за европейско до 17 години. Нашите направиха 0:0 с Португалия, паднаха достойно с 1:2 от домакина Германия и подчиниха Турция с 2:0. Трето място и все пак далеч от квота за финалите. 

А за "златното поколение" едни му се присмяха, други не обърнаха внимание. Нека отчетем, че някой може и да му е повярвал. Малцина са били. Той самият си вярваше - бъдете сигурни в това.

Малко повече от две години по-късно същият тим, но с вече пораснали момчета, е на финали на европейско до 19 години! Заедно със само още седем отбора от Стария континент. Не 16, не 24, не 32, едва осем са. Няма ги в пъти по-развити футболни нации от нас като Испания, Холандия, Франция, Англия, Италия, Русия, Белгия… 

Но ние сме там. Пророчеството на Димитров може да се окаже не толкова налудничаво, както звучеше преди две лета. Тогава малцина бяха чували за тези футболисти. Вече мнозина ги знаят. Въпросът е дали българският футбол ще позволи да му се случи ново „златно поколение”, съдейки по случващото се на всички нива в любимата игра? Но това е различна тема, която сме засягали друг път. И пак ще засегнем. 

Нека сега отдадем заслуженото на отбора и неговият треньорски щаб. И да ги подкрепим от все сърце! Каквото и да стане по терените в Унгария, те вече ни накараха да се чувстваме горди. Да си повярваме, поне малко, че не сме толкова лоши във футбола. И във всичко останало.

Този национален отбор, в който играят и футболисти от набор 1996, мина два квалификационни кръга, за да попадне в европейския елит.  И двете пресявки бяха в България.

В първата, в края на миналата година, нашите оцеляха в компанията на Гърция, Албания и Словакия и продължиха. Във втората не просто оцеляха, а смачкаха Швеция и Чехия и направиха гросмайсторско 1:1 с Италия за повече от убедителна промоция.

Това говори за надграждане - още от U17, та чак до предстоящата унгарска одисея. И вече мечтаем. За класиране на полуфинал, за попадане в топ 6, което ще осигури визи за световното за младежи до 20 години през пролетта на 2015-а в Нова Зеландия… На такова първенство България не е участвала от 30 години!

Тук е разковничето. Пак да кажем, както го направихме и преди Елитния кръг: тимът на Александър Димитров не бива да бъде товарен с прекалено високи очаквания. Най-вече защото успехът му не е заради, а въпреки някои тенденции в българския футбол!

Сравнително пресен е примерът с един от бившите юношески национални отбори (набор 1989) - този на Михаил Мадански, който през 2008 г. игра на европейско в Прага. И тогава се говореше за „златно поколение”.

С днешна дата едва около една трета от футболистите от тази генерация имат някаква кариера. Под "някаква" не разбирайте мъжки национален отбор и чуждестранни клубове… Така че - по-леко, по възможност. И нека се придържаме към едно мото на Димитров: 

"Ние не мечтаем, а работим." Просто трябва да оставим тимът да работи. И да го подкрепяме! България U19 е в група с Германия, Украйна и Сърбия, като мачовете са съответно на 19-и, 22-ри и 25 юни в градовете Дьор и Папа.

Първите два състава продължават напред. В другия квартет са Унгария, Португалия, Австрия и Израел. А въпросът иде ли ново златно поколение, не е свързан с конкретно класиране на това първенство. Няма гаранция, че полуфинал или дори финал и титла, ще направят от тези футболисти бъдещите герои на нацията. Топката е най-вече в техните клубове, които трябва да им дадат шанс. Те отдавна си го заслужиха.

Материалът е публикуван в. "Животът днес"