И въпреки всичко, Моуриньо го направи

Сезон 2009/10 бе твърде, твърде странен за Реал Мадрид. Или поне неговият завършек. Завръщането на Флорентино Перес на "Бернабеу" бе съпътствано с трансферно цунами, което доведе в испанската столица звезди от калибъра на Кристиано Роналдо и Рикардо Кака, а начело на "лос бланкос" застана добилият сериозна репутация с Виляреал Мануел Пелегрини. "Уау", си казвахме всички ние, докато наблюдавахме как десетки милиони евро летят насам-натам.

Селекцията на "кралския клуб" в тези месеци надмина абсурдната сума от 200 милиона евро, а смелите сделки на Перес носеха със себе си съвсем ясна и канализирана цел - Барселона на Пеп Гуардиола трябваше да бъде "обезглавена", преди да набере скорост. Преди все още едногодишното отроче на Пеп да порасне и да стане още по-трудно за хващане. А 200-те милиона евро, пръснати по посока Англия, Италия и Франция, трябваше да помогнат за това. Меко казано.

Сезонът на Реал Мадрид бе странен, защото чисто математически неговият завършек бе крайно нелогичен. Големият грях на Пелегрини бе отпадането на Реал Мадрид от Олимпик Лион в Шампионската лига, както и срамът срещу скромния Алкоркон за Купата на Краля, но в Примера "белите" записаха рекордните за историята на клуба 96 точки. Повече от всеки друг път, но и това не се оказа достатъчно. Барса събра 99, а самият Пелегрини навярно все още живее с въпроса, как по-дяволите 96 точки не се оказаха достатъчни.

Тогава логично се стигна и до решението, което всички намираха за неизбежно. За живото-спасяващо, за хода, който ще обърне лодката в друга посока. Името на Жозе Моуриньо съвсем очаквано се изникна на сцената, след като португалецът вече бе свършил своята работа в Интер, донасяйки на италианците исторически и могъщ требъл. Требъл, гарниран с елиминиране на Барселона от Шампионската лига. Нещо, което Моуриньо трябваше да свърши и в Испания.

"Тук съм, за да спра Барселона". Не, Моуриньо не изрече в прав текст тези думи на първата си пресконференция в Мадрид, но и нямаше нужда. Ние вече го знаехме. След провала на сър Алекс Фъргюсън в Рим, Специалния сякаш остана един от последните големи специалисти, които все още притежаваха ореол на човек, който може да неутрализира абсурдно класния тим на Барселона. Най-вече и поради една основна причина - срещу този тим на Барселона най-често не играеш така, както искаш, а така, както можеш.

А адаптивните умения на Моуриньо тук щяха да се окажат безценни, защото в това отношение португалецът е ненадминат. Едва ли има друг специалист на планетата, който да умее толкова добре да "оформя" своя състав спрямо характеристиките на противника, да напипва така хирургически слабите му места и най-ясно казано - да се адаптира според ситуацията.

Първият сезон на Моуриньо не завърши по план, въпреки спечелената срещу Барселона Купа на Краля, която обаче едва ли стопли сърцата на повечето фенове на "белите", имайки предвид, че в същото време Барселона отпразнува нов знаменит дубъл на домашна и европейска сцена. Все по-често обаче се споменаваше, че по традиция вторите сезони на португалеца са по-силни от първите. Феновете на Интер знаят отлично това, а тези на Реал Мадрид се надяваха, че Специалния ще спази традицията. През миналото лято на "Бернабеу" нямаше сериозни промени, което ясно показа, че Жозе вярва на тези футболисти. Просто има нужда от още малко време, за да ги "дошлифова" и да накара машината да проработи така, както трябва. Както се очаква.

Реал Мадрид напипа механизъм за победи, който действаше безотказано

И ето, че машината заработи. "Белите" стартираха сезона с поражение от Барселона за Суперкупата на Испания, след което последва и поражението с 1:3 на "Бернабеу" в Примера. Все неща, които сякаш показваха, че Барса няма да изпусне инициативата и този път. Но въпросната загуба сякаш помогна повече на Реал Мадрид, отколкото обратното. Именно от онази вечер "кралския клуб" започна да ниже победа след победа, а Моуриньо категорично затвори устите на критиците си, обвиняващи го, че не е "достатъчно офанзивен", за да води клуб, представляващ един от символите на атакуващия футбол и насладата от играта.

Срещу Барселона в събота Реал Мадрид подобри собствения си рекорд от най-много реализирани голове за един сезон - 107, поставен по времето на уелсеца Джон Тошак. Кристиано Роналдо, Карим Бензема и Гонсало Игуаин пък се превърнаха в най-резултатното офанзивно трио в цялата история на клуба, подобрявайки цифрите, поставени от Лионел Меси, Тиери Анри и Самуел Ето'о през сезон 2008/09. Надминавайки митичните Ди Стефано и Пушкаш, както и фантастичната "Петорка на Ястреба".

В контраст със "страдащата" далеч от дома Барселона, "белите" бяха категорични както на "Бернабеу", така и навън. Изключение направиха трите ремита срещу Малага, Виляреал и Валенсия, но "кралския клуб" бързо прекърши надеждите на Барса, не оставяйки съмнения относно превъзходството си през тази кампания.

Дали чисто спортно-технически Реал Мадрид е по-добър от Барселона - това би предизвикало много полемики. Но няма съмнение, че "белите" заслужиха титлата си. Тук често срещаното клише, че са я "изстрадали" дори би звучало твърде преувеличено, защото Моутим го стори уверено, методично и не оставяйки съмнения.

А триумфът в "Ел Класико", който впрочем бе първи за Моуриньо над Барселона за първенство, просто подчерта всичко това. Бялата част на Мадрид празнува, но и мислейки за предстоящия втори ½-финал срещу Байерн в Шампионската лига, защото феновете на Реал знаят много добре - този отбор има нужните сили, за да триумфира и в Европа. А когато става дума за №10, всичко става сякаш още по-специално. С един Специален треньор начело.

Константин Симидчийски, Sporta.bg