Христо Стоичков: Нека заровим томахавките

С Христо Стоичков никога не е скучно. Той е от хората, на които сърцето никога не се пенсионира. Постоянно играе, а една от най-любимите му роли е да се прави на лош.

Някъде в средата на 90-те за първи път видях как "влиза в образ" в едно свещено за футбола място - съблекалнята на "Барса". Камата беше в супернастроение. Шегуваше се с всички и с всичко. И в един миг застина. Сети се, че има важна среща след 30 минути. "Движиш бързо пред мен и не се обръщаш!", изстреля Камата и след миг отвори тежко вратата на съблекалнята. А пред нея поне 100 журналисти, оператори и фотографи чакаха мегазвездите от дриймтима...

Обърнах се още на петия метър. Нямаше да си го простя никога, ако не бях нарушил "инструкцията за безопасност". Картината бе уникална. Веселият преди минутка Стоичков гледаше като Лошия в най-популярния уестърн. Всички се умълчаха, чуваше се само как леко отстъпват, за да мине през шпалира. И така 30-ина метра. До другата врата. И там, когато Стоичков я затвори, грейна доволен. "Усмивки, целувки, въпроси - и за час нямаше да минем през тези мини", въздъхна Камата.

Оттогава знам, че влиза в роля, когато бърза, гони задачи или нещата не вървят по план. Тогава слага маската. А без нея му е любимо да погажда номера, да следи кой взема жълтата фланелка с гафове и да любезничи с тв журналистки. И те да се прехласват как един мачо, който върви само напред, псува и не му пука от нищо пред тях, е... самата галантност и любезност. 100% Стоичков? Не винаги... Обратното нямаше да е интересно.

"Тежък мач" ли бяха празниците?

По Нова година обичам пътешествията, особено с кораб по островите. Но този път избрах българското. Ще кажете: "Не му се отвори парашута за топлите страни." Неее. Бате Ицо не сбърка! Изживях една страхотна Нова година с може би най-бойните натури в цяла България. В Разлог с хиляди хора от региона, които не се правят на такива, каквито не са. Чисти души, готини и естествени. Като обичат - обичат. Като псуват - яко псуват! А като се веселят - не ме питайте, още съм замаян. Ама и виното им едно тежко...

Събрахме се цялото семейство. Щерките дойдоха специално - едната от Щатите, другата от Испания. А жена ми Марияна изглеждаше най-щастлива. А аз може би най-пиян.

Но... Бързам да кажа на враговете, че "на чашка" не съм карал по пистите. Жив и здрав съм. Извинявам се, че не отговорих на стотиците, които ме поздравиха с есемеси. Бях захвърлил телефона и като го включих, щеше да експлодира и се отказах да връщам поздравления.

Ако ми позволите, искам да изкажа чрез "Труд" пожеланията си за успешна Нова година на всички ни. (виж по-долу). И много медали от олимпиадата в Лондон за България!

Към читателите на "Труд"

Честита Нова година! Мина ли ви махмурлукът? При мен беше тежко, но пък си изкарах чудесно. От 5 януари съм на работа в "Литекс". Няма как - хлябът трябва да се изкарва. Не трябва обаче да се притесняваме много, защото животът е кратък и проблемите никога не свършват. Независимо дали имаш пари или нямаш. Ако не едно, ще е друго.

Вярвам, че 2012-а ще е по-добра за всички ни. Очаквам да си помогнем сами. Да се поддържаме и да заровим томахавките. Ние сме малка държава и ако се подкрепяме взаимно, бързо ще дръпнем напред и нагоре.

На политиците ще кажа - изборите минаха, не забравяйте какво обещахте, когато трябваше да гласуват за вас! За феновете - бъдете на стадионите, подкрепяйте отборите си, обичайте футбола. Бъдете живи, здрави и щастливи!

Децата - последен шанс?

В България винаги ще се раждат таланти във футбола. Но какво от това, като нямаме система да ги развиваме? Затова мога да приема критики за футбола само от хора, които са направили нещо за децата. Било школа, терен, съблекалня или дори само са подарили екип, десет топки или са дали обяд на отбора. Да, децата са нашият последен шанс. Казах го още по времето, когато бях селекционер на националния. Но тогава кой се интересуваше? Знайни и незнайни говореха глупости от злоба към мен. И то ей така - да ме смачкат. Пълни глупости, няма как да стане тази. Не го разбраха толкова години. И сега какво? Аз, слава Богу, съм добре, но националният е по-зле. И кой загуби? Феновете на първо място и всички ние, които ни боли за футбола.

Затова пак предлагам да се сформират три национални отбора - на 14, 16 и 18- годишните, които да тренират в определена база целогодишно. Да са постоянно заедно и само в събота да играят за клубовете си. А в понеделник пак да се събират и да се подготвят по програма и от наши, и от чуждестранни специалисти. Само така можем да развием талантите и да извлечем максимума от тях за българския футбол. А таланти има. Доказахме го с отбора на школата в Етрополе на световното в Бразилия. Станахме пети само за две-три години работа. Бях изключително горд с отбора.

Да му пука ли на Бербатов?

Доколкото го познавам, няма как да не му пука. Но той е от друго поколение. По-различни момчета са. Затова винаги съм бил против сравненията между генерациите.

Митко си взема решенията, а ние само трябва да помагаме и да му се радваме. Изключително несправедливо беше решението на Алекс Фъргюсън да не го пусне във финала на Шампионската лига срещу "Барселона". И аз като всички в България исках да го видя тогава на терена, но животът не винаги е справедлив.

Винаги съм казвал, че Димитър е огромен талант. Показа го в последните мачове. И дано повече ни радва през уикендите. С него Висшата лига е някак по-елегантна.

Първата "жертва" на Михаела?

Ето тук ме хванахте. Нали винаги съм бил черната овца за вас, журналистите? Когато ме плюете, запитвали ли сте се колко пъти сте спазвали правилата? И когато сте ги спазили, аз как съм се държал?

Но така е - който търси, си го... намира! Михаела сега "играе" във вашия отбор. Винаги съм подкрепял безкрайно децата си. И Мика, и Христина, която сега учи в Щатите. Не им позволявам обаче да хвърчат в облаците.

Михаела се радва на бърз успех, но я предупредих, че трудното тепърва предстои. Ще има и сълзи, разочарования, и усмивки. Така е във вашата "лудница".

Михаела влага много емоции в работата си и далеч не е новобранец. Интервюирала е почти всички футболисти на "Барса", Рафа Надал, Фернандо Алонсо. Дебютира в испанска телевизия и оценките са добри, но това е началото. Не й се меся в нещата. Дори от вестника разбрах, че работи за "Труд" за "Хопмън къп". И съм безкрайно щастлив от това, че има шанса да е близо до триумфите на Гришо и Цвети, които развяват българското знаме в далечна Австралия. Страхотно, настръхвам. Сега още по-добре разбирам какво са чувствали хората у нас през 94-а, когато България ликуваше. Искам и аз да го преживея някой ден.

Англия, Германия или Италия?

Помните ли "Айн, цу цвайн, цу дрън"? В този ритъм стъпкахме Германия през 94-а. Но тази държава заслужава уважение. Някои ги бяха отписали в началото на века. Но германецът показа, че винаги може да стане. И като цяло страната развива футбола по най-добрия начин - налагат се млади футболисти, всеки град има школи. Достойният ми съперник от терена Матиас Замер го каза след световното в Южна Корея и Япония: "Не градим ли, загиваме!" И те започнаха да градят.

Английската лига е интересна, празниците се оцветяват с футбол, но колко са англичаните в "Манчестър Сити", "Челси", "Манчестър Юнайтед" или "Ливърпул"? Черешката на тортата във Висшата лига са чужденците, а с малки изключения британците като Уейн Руни са само добавка.

Италия? Винаги опасна. Който ги подцени, ще сбърка фатално. И ако не спечелят европейското, със сигурност пак ще спечелят симпатиите на жените. Нали италианците са гъзарите на света.

Как се спират "Барса" и Испания?

Могат да ги спрат. Ако съперникът излезе с 11 танка на терена! Колко пъти "Барса" игра с "Реал" през 2011-а? Май седем пъти бяха. И ни биха само веднъж на късмет.

А колко титли имаше Испания преди 2008-а? Нямаше ги на картата. Бяха абонирани за четвъртфиналите на големите първенства. Но когато "Барса" се превърна в олицетворение на "Ла Фурия", титлите започнаха да валят. Ако Каталуня беше самостоятелна държава, тя щеше да е и европейски, и световен шампион. Сега имаме само седем титуляри в испанския тим.

Идва европейско с всички велики сили на континента. Само Германия и Испания са били последователно европейски и световен шампион. Три поредни големи първенства никой не е печелил и тук се крие страхотна интрига. Аз залагам на Шави и Иниеста, те знаят как да поведат останалите.

"Барселона" също трябва да счупи една прокоба - никой отбор да не успява да дублира титлата си в Шампионската лига. Моят приятел Моуриньо сякаш беше чел "Опълченците на Шипка" през 2010-а и с "Интер" забърка бетона. Но такъв късмет има веднъж в живота. Едно е сигурно - ще бъде много, много интересно!

Меси ли е ключът към успехите?

Лионел Меси е явление. Момчето показва как бие футболното сърце на Каталуня. Лео иска да играе, дори когато изглежда, че "Барса" ще победи лесно и без него. За него няма важни и обикновени мачове.

Разбира се, Меси е велик, защото до него са Шави, Иниеста, Пуйол, Валдес, да не ги изброявам всичките. Горд бях, когато миналата година Меси, Шави и Иниеста спориха за "Златната топка". И всеки от тях я заслужаваше.

Преди финала на световното клубно първенство ви казах, че "Барса" ще победи поне с три гола разлика "Сантос". Били най-силни в Южна Америка, имали Неймар... Е, спряхме ги само на четири.

И "Манчестър Юнайтед" на Съра бил страхотен. Супер, ама до финала. Там на "Уембли" на няколко пъти питаха къде е топката.

Ще кажа съвсем кратко - "Барселона" е училище за футбол, където другите трябва да подражават. Докато "Реал" си купува цял отбор, "Барса" го прави. Купуваме само солта, а пипера си го носят играчите. Затова казват, че "Барселона" е философия, идея и изобщо нещо повече от клуб.

Кой може да тича по-бързо от Болт?

Как кой? Разбира се, самият Юсеин Болт. Единствено той прави чудеса и може да тича по-бързо от самия себе си. Видяхте ли на световното в Корея? Пробяга 100 м за нула секунди! Дори и светлината е по-бавна от него. Това на шега. Макар че ми беше много тъжно за него след фалстарта, когато го дисквалифицираха.

Още помня таблото - Болт - 100 м: 0,00. Юсеин е феноменален атлет със страхотно излъчване. Мечтая да го гледам на живо на финала на олимпиадата в Лондон. Винаги съм се възхищавал на спортисти като него, които побеждават с лекота. И още преди да са победили сякаш казват на света: "Аз съм шампионът", "Голям съм", "Забавлявам се с вас"... Без феномени като Мохамед Али, Саша Карелин, Шумахер, Марадона, Майкъл Джордан спортът няма да е същият...

ТРУД