Христина Русева: Всички тренират с голямо желание при Марчело Абонданца

Поради здравословни проблеми централната блокировачка Христина Русева остана извън състава на женския национален отбор за предолимпийския квалификационен турнир в Баку (Азербайджан). Националките ни вече са в азербайджанската столица, а Русева днес пътува обратно за Италия, където от този сезон играе в Норда Фопапедрети (Бергамо) заедно с Елица Василева. Преди заминаването си волейболистката отговори на въпроси на BGvolleyball.com за първите впечатления от престоя си в Италия.

- Какво точно се случи, че остана извън националния отбор?

- Преди десетина дни имах проблеми с бъбреците. Имах възпаление и малко усложнения се получиха. За радост вече всичко е добре, но за съжаление, когато стана това, докторите казаха, че трябва да почивам. Обясниха ми, че не трябва да пътувам с националния отбор, за да се излекувам напълно. В понеделник (б.р днес) заминавам обратно за Италия.

- Започваш тренировки с тима ти?

- Да, вече съм добре и започвам да тренирам.

- Това ти е първи сезон в чужбина. Разкажи за твоите впечатления от Италия?

- Много ми харесва. Попаднах в клуб на много високо ниво. Тренираме интензивно и с много голямо желание. Колективът ни е много хубав. Всички се отнасят добре с мен. А и Елица Василева много ми помага. В началото, когато не знаех какво става (все пак тренирам с много добри състезателки, световни имена), бях много притеснена. Но тя ми вдъхна кураж и увереност, а впоследствие всичко си дойде на мястото. С треньора също се разбирам много добре. Той ми обръща голямо внимание и това много ме радва.

- Доволна ли си, че попадна в тима от Бергамо?

- Да! Много нови неща научавам там. Като цяло смятам, че много израствам. В състава нивото е такова, че за съвсем малки неща се правят големи забележки и трябва нонстоп да си в добра форма и да се стараеш. Това досега не ми се беше случвало, защото знаете , че българското първенство не е толкова силно. Но това ми харесва, чувствам се много добре.

- Как приемаш забележките?

- Слушам много ! Дава ми се голям шанс и аз съм благодарна за това. Сега, като се върна ще се напъвам още повече.

- Докъде стигна с италианския език?

- Разбирам го, ако ми говорят бавно. Знам думи, но изречения все още ми е трудно да съставям. Момичетата много се смеят съблекалнята, защото те си говорят, а аз повтарям след тях . Често обаче не както трябва и това ги разсмива. С Елица си говорим на български, но тя много ми помага за италианския. Когато трябва да ми се обясни нещо, треньорът веднага я вика и тя бърза към мен. Аз съм и много благодарна. С нея сме много близки и сме големи приятелки. Много рядко се случва приятелки да са заедно на едно място, в един отбор и аз съм много доволна от този факт, особено защото това ми е първи сезон в чужбина.

- Заедно ли живеете с Елица?

- Не. В отделни апартаменти, но сме близо една до друга. Залата ни е точно до нас и това също е улеснение. Живеем отделно, защото всяка се нуждае от лично пространство. Но всяка вечер сме заедно и тя ми готви. Мен ме е страх да не объркам нещо с готварските си способности, да не направя нещо, което не трябва . Затова ходя при нея да ми готви, я тя приготвя вкусни неща (смее се)

- Какво е нещото, което най-много ти харесва в Италия?

- Хората са широко скроени и много разбрани. Няма негативно отношение към чужденците. Всички са с голям позитивизъм и ти подават ръка за всичко.

- А какво ти липсва, като за първи път в чужбина?

- Още не съм го усетила реално. Но най-много, може би приятелят ми и семейството ми. Хубавото е, че тази година шампионата е къс, само шест месеца. Добре е, че засега не усещам някаква голяма липса, защото иначе щях да се затормозя.

- Ядосваш ли, че този проблем ти попречи да пътуваш за Азербайджан?

- Да, естествено. Ядосвам се, защото много исках да отида на тези квалификации. А и исках да тренирам с новия ни треньор Марчело Абонданца. Заниманията под негово ръководство са много хубави. Получи се даже такава ситуация, че имаме тренировка два часа и половина, и той казва стига вече, но гледаш - никой не иска да свършва тренировката. Всички казват „искаме още" и той почва да се смее. Прави разнообразни и хубави тренировки. Приятен човек и добър специалист. Много ни помага и много ни обяснява.

- Значи може да се каже, че тепърва ще изграждаме отново добър колектив?

- Много се надявам. Ние и сега сме си добър колектив, но под ръководството на Абонданца смятам, че ще станем още по-добър отбор и ще имаме успехи.