Хидинк: УЕФА нямаше полза от Челси - Юнайтед

Гуус Хидинк изпита силни емоции и събра много интересни впечатления от престоя си в Челси. Пред "Спорт експрес" холандският треньор разказва какви са били отношенията му с Тери, Лампард и останалите звезди на "Стамфорд Бридж". За това как може да бъде опазен Меси; за яростта си след отпадането на полуфинала в ШЛ и подозренията, че УЕФА не желае втори пореден английски финал в турнира.

- Какъв анализ направихте на тези 104 дни начело на Челси?

- Сто и четири ли бяха? Не знаех. Тъй като през това време имах само 4 дни отпуска, може да се каже, че с Челси съм работил точно 100 дни. Изобщо аз съм човек без предубеждения. Но преди да отида там, изпитах опасения, че няма да се размина без битки с техните световни звезди, които често пъти имат прекалено високо мнение за себе си. Мислех си, че ще се наложи да им доказвам, че отборът е по-важен от собственото им "аз". Оказа се, че не съм прав. Нищо подобно! Още на втората или третата тренировка футболистите разбраха всичко и започнаха да изпълняват абсолютно всички мои изисквания, които в първите дни бяха много високи. Но за никакви войни не стана дума.

- Мечтаете ли си някога пак да оглавите Челси?

- Аз по принцип малко мечтая. А когато нещо ми се присъни, на сутринта не мога да си спомня съня (усмихва се). Сега Челси подписа 3-годишен договор с добър треньор като Карло Анчелоти. На клуба е нужна стабилност.

- Вие добре ли познавате италианеца

- Да. Неговият Милан и моят ПСВ се срещнаха в полуфинала на Шампионската лига. Няколко пъти общувахме по-дълго. Миналата година в Холандия имаше прощален мач на Яп Стам. С Анчелоти седяхме един до друг, а след мача дълго си говорихме. Той е много сериозен, но в същото време и много достъпен човек.

- Юрий Сьомин на прощаване с играчите си от Динамо (Киев) не сдържал сълзите си. А вие не плакахте ли, когато си тръгвахте от Челси?

- Нямаше сълзи. Но изпитвах много силни емоции. На закуската в навечерието на финала за Купата на Англия играчите неочаквано ми връчиха подаръци. Тери и Дрогба произнесоха речи към мен и моя помощник Рей Уилкинс. А аз им отговорих: "Не искам да казвам нищо преди финала. Ще кажа всичко след мача. Надявам се да го направя с купата в ръце". След мача в съблекалнята ни имаше много хора, които не участваха в ежедневната работа с тима. Но на мен ми бе нужно да пообщувам с играчите без чуждо присъствие. Затова влязохме в съседното помещение - само футболистите, аз и моят помощник. И тогава при този разговор аз изпитах най-силните емоции. Не изпитвах само и единствено уважение към тези хора. Нашите отношения се основаваха на истинска взаимна честност, която ми позволи да извлека максимума от всеки играч.

- Налагаше ли ви се да викате на играчите на Челси?

- Само 1-2 пъти.

- А летяха ли обувки в съблекалнята, както в онзи случай между Фъргюсън и Бекъм?

- На почивката в реванша за Шампионксата лига с Ливърпул губехме с 0:2. Още един гол и щяхме да излетим от турнира. В съблекалнята говорих с играчите на максимално висок тон. Техният отговор бяха трите гола във вратата на съперника в първите 20 минути на второто полувреме (смее се). Нямаше необходимост да правя същото друг път.

- С каква дума бихте описали чувствата си след реванша с Барселона (1:1)?

- Ярост. Едно е, когато противникът те е надиграл, показал е по-висока класа или подготовка за конкретния мач. Но в онзи случай всички ние изпитвахме чувство на чудовищна несправедливост по вина на рефера. Злобата ни нямаше граници.

- В подобни случаи, както след гола на Иниеста накрая, треньорът не съжалява ли, че е избрал такава професия?

- Да... (замисля се). Все пак - не. Ние знаем, че в нашата професия може да се случи какво ли не. И сме длъжни да сме готови за това. Затова не съм изпитвал подобни съжаления.

- Вие все още ли считате, че УЕФА нямаше изгода от втори пореден английски финал в ШЛ?

- Да. Доказателства нямаме, но още от началото на февруари в много статии можеше да се прочетат някои послания, в това число и от отговорни лица на УЕФА: "Един мач Юнайтед - Барселона ще бъде финал мечта". На няколко пъти можеше да се прочетат аналитични материали, в които се намекваше за нежеланието да се гледа втори пореден английски финал, и то от чисто търговска гледна точка. Когато всяка година в решителния мач се срещат отбори от една страна, на телевизиите от другите страни им става неизгодно да предават подобен двубой срещу толкова високи суми, каквито се искат днес за излъчването на Шампионската лига.

- Когато казахте, че УЕФА няма желание за втори английски финал, не се ли опасявахте от наказания и репресии от страна на централата?

- Аз изрично подчертавах, че не мога да посоча никакви факти, извън прочетените публикации с цитатите. Това е само мое мнение, което мога да изразя също толкова свободно, както бяха свободни да говорят хората на УЕФА, когато твърдяха, че Юнайтед - Барселона ще бъде "финал-мечта". Никакви конфликти с УЕФА не възникнаха след думите ми.

- Ще се съгласите ли, че съмнителният червен картон на Абидал не пасва много на версията ви за желанието на съдията Йовребьо да изведе Барса до финал.

- Фаул в онзи епизод имаше, но не умишлен. Според мен нямаше нужда да се показва червен картон на защитника на Барселона.

- Няколко минути преди последния сигнал, още при 1:0 за Челси, вие стояхте прегърнат с Гуардиола и нещо оживено обсъждахте.

- Ние се познаваме добре и много се уважаваме. Доколкото помня, аз отидох до Гуардиола именно след ситуацията с Абидал и му казах, че нямаше нужда от изгонване.

- В такъв момент?! Поразително е!

- Аз нямам врагове сред колегите си.

- Как бихте обяснили успехите на този треньор новак?

- Първо, той е интелектуален тип. Второ, има огромен опит от участията си с клуба на най-високо ниво. И накрая, той много години е живял вътре в Барса. В този клуб има много здрава и правилна стратегия, която дава на играчите всички условия за самообразоване. Каталунците имат неизменен и много привлекателен стил на игра, а треньорът, който отива там, няма право да го променя. Така и трябва да се управляват клубовете. Много е важно и в Русия играчите още от детска възраст да се възпитават в привързаност към стила на техния клуб. Гуардиола е продукт именно на тази философия на Барселона. Което не значи, че му е било лесно да възглави такъв отбор и да постигне с него това, което успя да направи. Но той от детството си е бил наясно с изискванията, които се налагат там, и това му помогна. А също му помогна и фактът, че, доколкото съм информиран, той редовно общува с Кройф. Вратата на Йохан винаги е отворена за учениците му, а Гуардиола, като неопитен треньор, не се е срамувал да се съветва с човека, при когото някога е играл в Барселона.

- А накрая стана ясно, че треньор без дори и една година опит от самостоятелна работа, е способен да спечели Шампионската лига.

- Така е, но все пак имаше под ръка подходящ отбор. Освен това той бе длъжен да управлява умело този отбор и да не прави глупости. Ако млад треньор подходи с неоправдано високо самочувствие към звезди като Шави, Иниеста, Анри, Ето'о, Меси и останалите и с действията си им казва: "Ето, това съм аз!", наказанието ще дойде задължително. Но Гуардиола се оказа умен мъж.

- И въпреки това той въведе в Барса глоби по 500 евро за една минута закъснение на тренировка. Не е ли рисковано това за толкова млад треньор?

- Не, всичко, което той въведе, бе правилно. Без тези неща положението в Барса можеше да се окаже съвсем различно. Ние в Челси също имахме подобна система. Закъснение за автобуса или за задължителното утринно събиране пред тренировка до 5 мин се наказваше с глоба от 250 паунда, а за над 5 мин - 500 паунда. Ако пропуснеш задължително отборно мероприятие, плащаш 1000 паунда. Младият треньор трябва да изисква спазването на дисциплината не по-малко от опитния си колега, а даже и повече от него. Освен това играчите знаят, че тези пари отиват в благотворителен фонд.

- Можете ли да обясните как постигнахте чудото - да неутрализирате напълно Меси в двата мача на Челси с Барселона?

- Абсолютно съвършени играчи не съществуват. Даже и най-великият футболист има слабости, които съперникът е дължен да използва. Първо, човекът, който трябва да играе срещу Меси, е длъжен да участва повече в атаките на отбора си, за да застави аржентинеца да хаби сили и време в отбрана. Що се касае до това, как трябва да се действа срещу Меси пред своята врата, то анализът показа: той много обича съперници, които като нетърпеливи кучета се хвърлят веднага да му отнемат топката, да го захапят. Той само чака това, за да се изплъзне от подобен съперник. Затова е нужно да не се хвърляш веднага срещу него, да не се хващаш на въдицата му, да си търпелив, да заставиш аржентинеца да се оказва с гръб или странично към вратата, колкото се може по-често. А ако си решил да му отнемеш топката, изчакай удобен миг.

- Мнозина ви критикуваха за свръхзащитната игра на Челси на "Ноу Камп". Вие, привърженикът на атакуващия футбол, трудно можехте да покажете такъв стил или на широкото игрище на Барса е невъзможно да се действа различно?

- Ние не създадохме повече опасности пред вратата на Барселона, защото няколко от играчите ни се изплашиха да играят смело. От друга страна, ако бяхме заложили на открит футбол, да кажем като Реал М, щяхме да бъдем жестоко наказани. Ние не сме толкова наивни, че доброволно да се принесем в жертва. Заложихме на добрата отбрана, но не успяхме да им нанесем удар на контра, което също бе част от плана ни. Пътят, който избрахме, не противоречи на правилата на играта. Ако моят отбор е фаворит, аз никога не критикувам съперник, който е успял да ни спре със защитна игра. Защото аз съм бил длъжен да намеря повече начини да разбия отбраната им и да победя. В този случай Барса бе фаворитът. С удоволствие бих заложил на друг тип футбол срещу нея, но те са толкова силни отпред, че ние нямахме такива възможности.