Хидинк: Ще се завърна, но като зрител и с пура в ръка

Безгрижно седнал на трибуната, с пура в ръка, така си представя завръщането в английския футбол Гуус Хидинк. Холандецът обогати актива си с Купата на Англия в своя последен мач начело на Челси в събота. А от днес той се връща в предишната си роля на селекционер на Русия.

- Вие изпитахте какво е един истински финал за Купата на Англия - как беше?

- Честно казано, няма да е зле да повторя това изживяване в бъдеще! Но това е друга тема. На мен ми достави голямо, голямо удоволствие. Бях тук 4-5 месеца, но не гледах на работата си като длъжност по заместване. Което донякъде се дължеше на футболистите, които реагираха великолепно още първата седмица, започнаха да работят много здраво, бяхме много взискателни един към друг. Ще ви призная честно, че имах предварителни опасения за сблъсъци с някои играчи с големи имена, но нищо подобно не се случи. Те се стегнаха и реагираха правилно още първата седмица, в която започнахме да тренираме заедно. Това отношение показва колко силен характер има този тим - във Висшата лига, в Шампионската лига, а също и на финала за Купата. Губехме с 0:1, но аз знаех, че моите футболисти са със силен характер, те са силни личности и задължително ще реагират. Затова за мен това изживяване, този опит, бяха чудесни.

- В последния ви мач губехте още в 30-а секунда: какво ви мина през главата в този момент?

- Та аз изобщо не видях гола - около мен имаше хора от охраната, и още преди да седна на мястото си резултатът вече беше 0:1! Изобщо не го видях този гол! Но именно в подобни трудни ситуации, когато от нас се иска да атакуваме повече от обичайното, при това в това горещо време, отборът въобще не изпадна в паника, продължи да играе. Стигнахме до равенството, а през второто полувреме успяхме да спечелим.

- И двата гола бяха първокласни, нали?

- Да, първият бе след много хубава атака. Ние трябваше да нападаме откъм левия ни фланг след като Хибърт получи жълт картон. Пробихме, последва красиво центриране и красив удар с глава за 1:1. Що се отнася до втория - той си бе типично изпълнение за Франк Лампард: да пробие мощно към пеналта, със съзнанието, че ако само шутира, едва ли ще вкара. Но той стреля около половин ярд встрани от вратаря и голът бе класика, красота.

- Какво означаваше за вас да се изправите на балкона, и да вдигнете Купата на ФА под аплодисментите на феновете?

- Много, за мен означаваше много. И то благодарение на моите футболисти, на моя екип. Наистина означаваше много за мен, въпреки че съм изпитвал подобни емоции, но тази бе върхът. Защото Купата на Англия се нарежда сред най-престижните купи в света. Понякога, като млад треньор, си мечтаеш разни неща (макар че аз съм от по-старите), мечтаеш си да бъдеш тук някой ден и да вземеш тази купа. И затова когато това се случи, е като сбъдната мечта.

- Докато седяхте с купата в съблекалнята след мача дойде ли Роман (Абрамович) или Брус (Бък, изпълнителният директор) да ви убеждават да останете?

- Не, не, ние знаем как стоят нещата. Интересно е, че хората знаеха, че става дума за временна работа, и имаше риск играчите, ръководството да реагират различно, отколкото ако беше друг мениджър. Но футболистите откликнаха без никакви резерви, с ентусиазъм. Ние вече си направихме купон - както знаете нашият отбор е многонационален, от различни култури, така че на празненството имаше африканска музика и танци, и южноамериканци, европейски, абсолютно всички си изкарахме чудесно. Включително и Роман!

- Сега, след като спечелихте Купата на Футболната асоциация, имате ли колебания за бъдещето си?

- Не, бъдещето ми се знаеше и бе добре известно. И аз ще тръгна към предстоящата ми работа с пълно съзнание и убеждение. И това се знаеше. Но аз искам да благодаря на всички хора, които ми помагаха на мен и на отбора да постигнем това, което направихме. Изумителен за мен бе домакинският ни мач с Блекбърн. Когато си просто един временен мениджър, а почувстваш уважението на публиката, свикнала с толкова успехи в този клуб. И да получа такова признание - към отбора и към мен, бе наистина неочаквано. И на мен много, много ми хареса.

- Може ли да очакваме да се върнете отново във Висшата лига някога в бъдеще?

- Да, да, аз ще се върна (усмихва се лукаво)! Ще си седя на трибуните, безгрижен, може би с пура в ръка, и ще гледам мач!

- А да седнете на скамейката отново?

- Не зная. Веднъж, когато работех в Испания, казах, че вероятно ще изкарам още една година и след това ще върша нещо друго свързано с футбола. И бях наказан за думите си, защото не изпълних обещаното от мен. Ето защо няма да направя второ подобно обещание!