Гути: Решението да напусна Реал е само и единствено мое

Гути тренира в Азия, а играе в Европа. Такава е магията на Истанбул. "Впечатляващо място, влюбих се в този град", разказва халфът на Бешикташ. Стадионът е в европейската част на града, близо до Босфора. А тренировъчната база е в азиатската част. След 15 г. в Реал М, на 33-годишна възраст Гути реши да промени не само клуба, а и живота си. В Истанбул той пак е идол, преследван от папараците: "Това е дискотеката, където ходи Гути", обясни един от туристическите гидове при поредната обиколка в града. Бешикташ е в краката на Гути: халфът има преводач, 2 коли, а клубът го облече като Ал Пачино за специална фотосесия, защото играчът обожава Кръстника. В събота именно той вкара дузпата, която донесе на Бешикташ равен 1:1 в дербито с Фенербахче. Само за няколко седмици клубът продаде над 15 000 сувенира с името на Гути.

- Какво ви изненада в Истанбул?
- Учтивостта на хората и посрещането, което ми устроиха. Харесвам също и турската кухня, особено месните гозби. Трафикът е истински хаос, карат като луди. От Мадрид ми липсват близките и приятелите.

- А защо избрахте Бешикташ?
- Повече от всичко исках да напусна Мадрид и да изживея ново приключение, да опозная нова култура, друг начин на живот, различен от този, който водя от дълги години. Решението да напусна Реал е само и единствено мое. Исках да започна нов етап в кариерата си, а и в живота си. Можех да отида в Англия и Италия, но Турция беше много привлекателен вариант.

- И как е този нов живот, който търсехте?
- По-спокоен. Има и напрежение, защото турският запалянко е взискателен, но в Мадрид към мен винаги бяха насочени погледите на милиони хора, което тук не е така.

- Какви цели ви остават?
- Да спечеля турската лига, Лига Европа, която за мен е един нов турнир... Изпълнен съм с много надежди, чувствам се като дете с нови обувки. И се наслаждавам на живота си.

- Как ви се отрази това, че трябваше винаги да живеете на бързи обороти?
- Наложи ми се да съзрея за много кратко време. Светът на футбола те кара да израстваш бързо. На 19-годишна възраст вече трябваше да бъда зряла личност. Израстваш много по-бързо, отколкото едно нормално дете. Но то не ми тежеше, защото аз бях роден за това.

- Най-хубавото и най-лошото във футбола?
- Най-хубавото е обичта на хората по улиците, а също и привилегията да се посветиш на своята страст. Чувстваш се добре, когато хората те харесват. А най-лошото е, че нямаш личен живот. През всичките тези години живеех като в някаква спирала, в която във всеки миг всички знаеха какво правя или какво казвам.

- Сега сигурно се радвате на повече лична свобода?
- И тук не мога много да се отпускам, защото папараците също следят живота ми, но все пак има и едно предимство: тъй като не зная турски, не ме тормозят, защото въобще не разбирам какво казват...

- Винаги сте били спорна и оспорвана личност. Съжалявате ли за нещо?
- Всички съжаляват за някои неща в живота си, налага се да се правят и промени. Но да гледам назад и да се измъчвам и укорявам за това сега, е нелепо. Не мога да променя нещата, които са се случили. Когато е трябвало, съм искал прошка или извинение.

- Раул изкара 16 сезона в първия отбор на Реал, а вие - 15. Но нито той, нито вие ще завършите кариерата си в клуба. За какво говори това?
- Че е изключително трудно да бъдеш толкова години на най-високо ниво в Реал. А също че и двамата с Раул пожелахме да изживеем нова авантюра в чужбина, да опознаем друг футбол. Макар да смятам, че можехме да си тръгнем другояче, защото сме го заслужили.