Гути: Дойдох в Реал на 9, тръгвам си на 33 г.

Една страница от историята на Реал М се затваря тези дни - тръгват си един след друг два от символите на клуба - Гути (вчера) и Раул (днес). Двамата не се сбогуват - нито с Реал, нито с футбола, но тъгата се е настанила в залата за пресконференции на "Сантяго Бернабеу". От осъзнаването колко бързо лети времето. "Ще продължа да играя, но сърцето ми завинаги ще си остане тук", обеща Гути. Той успя да удържи емоциите си. До него бе спортният директор Хорхе Валдано, човекът, който го откри за първия отбор и при когото дебютира.

- Гути, какво изпитвате?

- Много чувства едновременно. Сякаш е преминал цял един живот в клуб като Реал (Мадрид), най-големия, който може да съществува в света на футбола. Искам да благодаря на клуба, на моето семейство и най-вече на публиката. Тук винаги бях с приятели, роднини, а и журналисти, които израстваха заедно с мен и с които практически се познаваме от първия ми ден тук. Благодарение на всички тях изживях много красиви мигове и си тръгвам убеден, че мадридистите ме обичат. Тук бях 24 г., бях в най-големия отбор в света, израснах като футболист и като личност. Беше невероятен етап от живота ми. Дано в бъдеще да мога да се върна в тази къща, след като спра да играя футбол. Имаше много обич - от страна на клуба и от моя страна. Дължа на клуба половината си живот: дойдох тук на 9 години, тръгвам си на 33. Сега приключва един славен етап, за да може да се даде шанс на младите хора. Няма значение как се казваш, винаги идва труден момент като този, който изживявам в момента: да напусна Реал.

- Как се взе решението за напускането ви?

- Не е лесно да си тръгнеш от един клуб, в който си бил 24 години. Взехме това решение двустранно, което е най-доброто както за клуба, така и за мен. Тъгата, че не си се отказал в Мадрид, остава завинаги. Изживяхме много хубави моменти и трябва да гледаме напред. Аз се чувствам мадридист, за мен приключва един етап. Това можеше да стане или сега, или идната година. Но трябваше да стане. С Хорхе (Валдано) сме свързани от много години, затова с него можехме да си говорим откровено, защото сме приятели. Разбрахме се идеално да разтрогнем договора ми. С надеждата, че сега започва нов етап от живота ми. Бих искал да опитам нещо в друга страна.

- Дойдохте в Реал (Мадрид) на 9 г., а сега, 24 г. по-късно, зад гърба ви са толкова титли. Как оценявате това?

- Мисля за труда и усилията от страна на моите родители и на моите братя. Половината от това, което спечелих като титли, дължа на тях. Дължа го на тях, защото без техните усилия нямаше да стигна дотук. През главата ми сега преминават много неща, които можеше да станат другояче, много студени вечери на старата "Сюдад Депортива".

- Какво си спомняте с най-много обич?

- Със сигурност това е дебютът ми. В крайна сметка именно това желае всяко дете - да играе на "Бернабеу" и да дебютира пред 80 000 души. В този смисъл този е най-емоционалният миг, който бих могъл да изживея. Той е кулминацията от толкова усилия, от много работа, не само от моя страна, но и от страна на семейството ми. И затова е толкова огромно удовлетворението.

- Видяхме колко много са развълнувани журналистите в залата за пресконференции, както и хората в последния ви мач от лигата, когато се простихте с публиката.

- Да, това е истина. Всички ние вършим своята работа, като не може винаги да сме на едно мнение по всички въпроси. Мисля, че между мен и публиката през последните години имаше много обич. Усетих я на улицата.