Григор: За Мария говоря малко

Спортната “библия” в италианския печат - вестник “Гадзета дело Спорт”, публикува интервю с Григор Димитров преди мача му срещу Фабио Фонини вчера. Материалът започва с констатацията, че “не е лесно да бъдеш гадже на Мария Шарапова, защото победите на корта не са единственото, от което хората се вълнуват”. “Сред морето от фенове винаги ще се намери някой, който да подвикне: „И да поздравиш Мария!

- Как се справяте с напрежението от такава връзка, популярна по цял свят?

- Опитвам се да говоря за нея колкото може по-малко. Ако ме питате нещо след мач, очаквам да е за играта ми, за победата или за загубата, а не за личния ми живот. В противен случай го считам за нарушаване на моето лично пространство.

- Това не е лесно в свят, който е завладян от социалните мрежи.

- Така е. Днес всички знаят всичко за всички. Аз, за щастие, използвам малко социалните мрежи. Не ме интересува да чета какво другите казват за мен.

- Миналата година изглеждаше, че се доближавате до най-големите в тениса. Как се чувствате сега?

- Проблемът е, че съм много амбициозен и винаги си поставям високи цели. Разбира се, така правят и съперниците. А формата може да се подобрява или да спада. Остава едно сигурно нещо - трябва да работиш усилено, за да достигнеш най-високото ниво. И за да останеш там.

- Харесва ли ви Рим?

- Изключителен град. За малкото време, което имах да го разгледам по време на турнира, много ми хареса.

- Най-вероятно следите и женския турнир. Кой ще спечели?

- Вярвам, че Мария и Серена са най-силните тенисистки. С най-много опит. Тези, които могат да се справят с трудните ситуации. Те са фаворитите, но тук изненади не са изключени.

- Какво обичате да правите, когато не участвате в някой турнир?

- Знам, че е трудно да си го представите, но ми харесва да си стоя у дома. Да гледам телевизия. Преди обичах да карам колело, но днес, с този начин на живот - няма как, много е трудно.

- Какво щяхте да правите, ако не бяхте станали тенисист?

- Трудно е да се каже. Може би нещо, свързано със спорта. Моята майка е волейболистка и това е спорт, който ми харесва. Но тенисът е в кръвта ми. Баща ми е треньор и беше първият, който ме учеше. Помня, че от малък удрях топката в стената дълго време всеки ден. Бях на 3 години.

- Вашият баща ли ви даде този невероятен бекхенд с една ръка?

- Да. Той обича този удар. Не съм опитвал друг. Беше първата му цел, откакто стана ясно, че ще опитам да се превърна в професионален тенисист.

- Извън тениса кое състезание ви вълнува най-много?

- Със сигурност мачовете от НБА. Това е голям спектакъл. Възхищавам се на Кобе Брайънт и Леброн Джеймс. Те са спортисти от изключително ниво. Невероятни шампиони. Живея в Лос Анджелис и често, когато имам време, ходя в залата „Стейпълс Сентър”.

- Кой е най-трудният ви съперник?

- Надал, разбира се.

- Имали ли сте идол като малък?

- Как да не се възхищаваш на Федерер? А освен това имам честта и гордостта да съм му приятел сега. Когато бях малък, много ми харесваше и Сафин.

"Труд"