Григор: Кеф ми е да се боря за всяка топка! Имам оръжия за титлата (ВИДЕО)

Григор Димитров говори напоително на пресконференцията си след боя над Давид Гофен. Полуфиналистът на Аустрелиън Оупън беше много позитивно настроен и заяви, че още не е приключил работата си в Мелбърн. Димитров говори и за миналото си, разказвайки как сегашните млади тенисисти имат огромно предимство - попадат в правилен отбор с психолози, фитнес треньори и рехабилитатори - нещо, което той не е можел да си позволи. Цялата пресконференция на Григор беше публикувана в "Тенис кафе":

– Мислехте ли, че толкова гладко ще протече мачът след първите четири гейма?

– Не, абсолютно не. Знаех, че Давид ще се бори до края. Мисля, че в първите 4-5 гейма битката бе доста завързана. Опитвах се намеря верния ритъм. Условията бяха малко тежки, защото духаше от едната страна и трябва да се настроиш, както и хвърлянето при сервиране. Имаше някои детайли, които чувствах, че трябва да настроя. След първия сет се почувствах по-добре със сигурност и контролирах мача.

– Имахте спад през миналия сезон, а сега играете невероятно добре. Има ли нещо, което можете да определите като повратна точка?

– Не мисля така. Не смятам, че има един конкретен момент и изведнъж да съм започнал да играя добре. Смятам, че продължих да правя нещата, които правех и преди, и в които вярвам. Но трябва да отдам заслуженото и на своя щаб начело с Дани Валверду, Себастиан и другите. Работихме здраво върху важните неща. Не искам да пропусна и семейството си. Тези два компонента бяха невероятни. Никога не съм чувствал, че правя нещо грешно, но усещах, че не играя и не тренирам както трябва. Но с правилните хора нещата се промениха в правилната посока. И смятам, че в момента съм в добра ситуация.

– Отново сте на полуфинал само с няколко загубени сета. Смятате ли, че можете да направите още една крачка?

– Смятам, че имам всички оръжия да я направя и работата ми още не е приключена. Очаквам с нетърпение мача си в петък. Мисля, че съм подготвен и съм готов да извървя пътя. Не се притеснявам от това. Чувствам се добре физически и като цяло на корта. И трябва да продължа напред със самочувствието, натрупано до момента. От мач на мач се чувствам по-добре. Нещата се получават доста естествено засега.

– Можете ли да опишете в кои аспекти вече сте по-зрял на корта?

– Не се виждам от тази гледна точка. Но смятам, че взимам по-верните решения на корта и подхождам по-правилно към съответните противници. Има малки детайли, които са важни за мен. Смятам, че фокусът ми е добър и имам психиката. Не спирам да се боря и притежавам борбен дух. Също така съм позитивен. Има малки неща, които, като се обединят, правят голямата разлика.

– Смятате ли, че се борите по различен начин сега?

– Да, в момента се наслаждавам на това да се боря. Харесва ми да се боря за всяка топка. Когато си добре физически, това ти дава различни перспективи и знаеш, че който и да е срещу теб, имаш своите шансове. Това е предимство, което имаш, още преди да си стъпил на корта. Но нещата са прости. Когато изляза на корта, просто съм щастлив да потърся начин, дори и нещата да не се развиват в моя полза. Видяхте и в предишните ми мачове, че имаше първи сетове, в които мачът не беше в моя полза и трябваше да направя нещо различно и по-добро. Когато успея, съм горд от себе си, че съм го направил. Подобни неща значат много за мен.

– Загубихте 7/8 мача срещу Надал, но победихте 3/4 мача срещу Раонич. Изглежда лесен избор кой от двамата е за предпочитане?

– Няма лесно, човече. Няма значение обаче срещу кого ще играя.

– Дори минимално предпочитание?

– Няма кратък път към спечелването на турнир от Големия шлем. Ако замислите, кога сте виждали лесен полуфинал на „мейджър“? Трябва да се пребориш. Срещу когото и да играя, трябва да се боря, трябва да съм готов.

– Напълно фокусиран ли сте върху полуфинала?

Има ли нещо, което може да ви разсее? – Нищо, нищо. Нищо не ме е не ми е попречило на концентрацията до този момент, знам какво имате предвид. Но не, всичко е наред. Наслаждавам се много на пребиваването си в Мелбърн. Често се разхождам в парковете и стоя далеч от неприятности. Както вече казах, наслаждавам се на времето си тук. Наслаждавам се, когато излизам на корта. Ще се насладя и на други неща през следващата седмица (смее се).

– Казахте, че нещата вече са прости на корта. Какви бяха нещата, които преди усложняваха всичко, а сега преодоляхте?На корта?

– На корта и извън него. Наредих приоритетите си. Знам какво искам от себе си щом дойда на турнир. Знам защо работя. Имам хубав график и знам какво ще правя всяка следваща седмица. Сещате се, печелиш мач, каква е следващата стъпка? Дали е рехабилитация или да хапа нещо, да се възстановя. Това са неща, върху които съм много концентриран. Не казвам, че са ми болна тема, но мисля, че правя правилните неща. Това само по себе си ми помага да опростявам всичко. И отново, смятам ,че всички работим много добре като отбор. Всички имаме една цел и тя е да побеждаваме.

– Преди години Горан Иванишевич започна да побеждава и хърватските медии почнаха да се появяват по турнирите от Големия шлем. Променя ли се нещо с медиите в България? Следват ли те повече хора?

– Засега не съм видял някаква промяна, така че не мога да говоря. Кой знае…

– Показват ли мачовете ви по телевизията в България?

– Да, най-вече, когато играя на по-големите кортове.

– В момента „дупката“ между топ ранкинга при младежите и този на професионалното ниво изглежда голяма. Изминаха почти 10 години, откакто бе топ сред младежите. Какво научихте междувременно, за да сте постоянен сред най-добрите на най-високото ниво?

– На първо място, тенисът много се промени. Мисля, че първият ми професионален мач бе срещу Томаш Бердих. Бях 17-годишен. Играхме в Ротердам. Тогава го победих. Трябваше да играя с Рафа в следващия кръг. Стигнахме до трети сет и си помислих „Ау, тук съм.“ Въобще не бях близо, отне ми две години, за да вляза в Топ 100. Много неща са по-различни, отколкото преди. Бих искал да дам пример. Виждам много деца днес, високи по 2 метра – те вече имат огромно предимство имат правилния тим около себе си – психолози, фитнес треньори, рехабилитатори. Аз не можех да си позволя това, докато не навърших 23-24 години. Със сигурност ще видите много младежи да се справят добре тази или следващата година.