Гонзо: Работим по селекцията, дал съм параметрите на всички мениджъри

Списание FourFourTwo събра главните виновни­ци Левски в момента да бъде лидер в България и вече да има победа в гру­пите на Лига Европа - спортния директор Георги Иванов и треньора Ясен Петров. Двамата говори­ха за бъдещето на сините.

Георги Иванов- Гонзо

Георги, кога започна съ­щинската промяна в Лев­ски? Веднага след встъпване­то ти в длъжност като спортен директор, след на­пускането на Ратко Достанич, по време на зимната пауза или в някой друг мо­мент?
- Когато станах спортен директор, нямаше никакво време да правим промени по състава, защото имаше само седмица до началото на шам­пионата в А група. Велев и Боримиров вече бяха сглобили отбора. Така че истинската промяна започна след Нова го­дина, тогава взехме футболи­сти, продадохме други. През останалото време се опи­твах да променя начина на мислене на играчите, дисци­плината. Цялостната промя­на настъпи през лятото на тази година, когато взехме футболисти с качества, хора, които имат амбиция и са гла­дни за успехи. Винаги съм каз­вал, че манталитетът се из­меня само с промяната на хо­рата и се радвам, че намерих­ме точните играчи.

А спомняш ли си 11-те, на които заложи в първия си мач като треньор? И колко от тях бяха привлечени в отбора още преди началото на подготовката за сезона?
- Помня състава и съперни­ка - Ред Бул Залцбург. Другото не е важно. През цялата теж­ка година не съм искал, а и се­га не желая да се оправдавам със селекцията и с други хора. Загубихме нелепо в Австрия, изпуснахме положения, но играхме добре, още там мо­жехме да спечелим точки.

Само в селекцията ли е разликата между началото на този и миналия сезон?
- Направихме и доста про­мени в клуба. Реално, смених­ме директора на школата, треньорите в академията, през лятото взехме Ясен Петров и още двама помощни­ци, привлякохме осем футбо­листи. От играчите остана­ха тези, които мислехме, че са нужни и могат да помог­нат. Промяната беше осезае­ма, бях сигурен, че успехите ще дойдат. Селекцията и футболистите са много важ­ни, за да изградиш отбор. С по-слаби единици, независимо от треньора, е трудно да по­стигнеш високи резултати.

Сбърка ли, като съчета­ваше треньорството с шефството на „Гере­на"? Или по-скоро от работата край тъчлинията успя да видиш онези игра­чи от българско­то първенство, които впоследствие се озоваха на първата лятна тренировка?
- Убеден съм, че в това напрежение в Левски, с критиките и негатив­ните резултати никой друг българин нямаше да се справи. Затова останах след Нова година, защото познавах от­бора, беше ми ясно по какъв начин можем да гоним цели­те си. След тръгването на Ратко разликата в точките беше 15 от първия, 13 от втория, 12 от третия, а да изоставаш толкова много 10 кръга след началото е тежко, в А група подобен пасив се на­ваксва много трудно. Мнози­на си мислят, че Левски не за­служава третото място и не оценяват постигнатото, но стопяването на толкова точки е голям успех.

А в кой момент ти е било най-трудно да се обадиш на Тодор Батков?
-След загубите.Когато нещо не върви, е много тежко да се говори. С него имаме коректни отношения, каквито­ са u в момента.

Защо Рабех, Еньо Кръстовчев, Бардон, Георги Христов, Генев и Топузаков бяха ваде­ни от тима, а след това връщани?
- Изброените футболисти не ги докарах аз, бяха наслед­ство. Независимо че съм играл с тях, съм искал да бъда принципен и да се съобразявам с форма­та на играчите. Не бих си позволил да ги държа, само защото сме били съотборници. Виждах, че с тези футболисти не можем да държим нивото високо и да бъдем отборът, който ис­кахме. Гледам бъдещето на Левски, не мога да имам сантименти. Във футбола има само сегашно време, няма ми­нало. Не можем да държим да­ден футболист в състава по заслуги. За мен е важно игра­чите в отбора да дават най-доброто от себе си във всяка тренировка и мач.

В последните ти ма­чове като футболист излизаше с предпазна маска на лицето. Ка­то спортен директор сигурно също има мо­менти, в които ти се налага да носиш маска, макар и невидима. Кога ти се е искало най-силно да я свалиш?
- Предимно в тежките моменти, когато съм си премълчавал някои неща, за да предпазя отбора. Искало ми се е да отвърна на критики­те на хора, които си мислят, че разбират много от фут­бол. А са лаици. Знаем, че има 8 000 000 треньори в Бълга­рия, всеки със своето мнение. Но съм си премълчавал, защо­то не съм смятал, че е нужно да се обяснявам.

Да пробваме да я свалим сега... Мислиш ли вече за зим­на селекция? И на каква цена би се съгласил да бъдат про­дадени класните футболи­сти в отбора?
- Работим по селекцията. Дал съм параметрите на всички мениджъри, с които работим: години на играча, позиция, качества, бързина, техника. За продажбите - ка­зах многократно, че ще запа­зим основата, хората, които ще бъдат гръбнакът на тима. Ще добавим нови, за да подсилим Левски. Не можем Всяка година да продаваме и да искаме да тръгваме от нулата. Най-добрите фигури ще останат. Тези, които продадем, ще бъ­дат заменени от такива, които притежават нуж­ните качества да ги заме­стят достойно.

Ако заедно с Ясен Петров из­ведете Левски до групите на Шампионската лига, ще покажеш ли среден пръст на някого? Или изблик­ът срещу ЦСКА бе­ше случаен...

- Жестът срещу ЦСКА беше към хора, които седяха зад пей­ката, не към агитка­та им. Искам да по­кажа среден пръст най-вече на те­зи, които демонстрират не­коректно отношение към Левски, без да осъзнават, че всъщност са лаици.

Ясен Петров

Изглеждаш безкрайно спокоен, особено извън те­рена. Лесно ли се работи с човек като Георги, чийто нрав е доста по-буен?
- На този етап работим в изключителен синхрон. Из­глеждам спокоен, но на тере­на е различно. Знаеш ли, че с Георги сме една и съща зо­дия? Да, различни сме като темперамент, но синхронът ни е добър.

Имали ли сте безсънни нощи в бистрене на селек­цията или когато е трябва­ло да вземете важно реше­ние за състава?
- Случвало ни се е да сто­им будни до 4-5 сутринта, да дискутираме и анализира­ме. Не е лесно в напечени си­туации да се вземе правил­ното решение. Когато има много мисъл, много обсъжда­не, се налага да се прави ком­промис с личното време и съня.

Спомняш ли си кога за­почна да се интересуваш от треньорската профе­сия? И записвал ли си мето­дите на своите наставни­ци?
- Щом започнах да се зани­мавам сериозно с футбол, стартира и треньорската ми кариера. Бях селекционер на училищния отбор в Плов­див и спечелихме районното първенство, после бяхме из­брани 4-5 момчета в интер­ната на АфД Тракия. Бях не само селекционер, но и капи­тан. Знаех докъде стигат възможностите ми да кате­ря професионалната стълбичка като футболист. Бях много млад, когато бях казал на моята съпруга, че ще ста­на треньор. Тази професия ми доставя много повече ра­дост, отколкото като игра­ех футбол. От доста хора съм откраднал по нещичко, взимал съм позитивното от всеки треньор, а ако си бил внимателен, винаги може да го сториш. Но човек е длъ­жен да се развива, животът е много динамичен и трябва да си готов да вървиш на­пред. Случвало ми се е да из­вличам и позитиви от разго­вори. Трябва да търсиш сво­ето, да задаваш въпроси, за да получаваш необходимите отговори.

Кой е отборът, в който си играл, приближаващ се най-много до идеала ти за футбол?
- Футболът, който съм играл аз, няма нищо общо с този сега. За мен добрият, правилният футбол е пече­лившият. Този, който до­ставя истинско удоволствие на зрителите, е темпо футболът, директният футбол. Това е начинът, по който ис­кам да изглежда нашият от­бор. Да сме доминиращият отбор, този, който налага темпото, търси вратата, играе зрелищно. Това е в крайна сметка причината хората да caна стадиона. Търсят зрелище, силни емоции. И ми се иска на­шият отбор да им ги доставя.

Неедно­кратно натякваш, че искаш Левски да рад­ва феновете. Вмачовете отначалото на сезона обаче си проличаха проблеми в защита инай-вече в атака. Несе ли превръщате в отбop, зависещ твърде много от Гара Дембеле?
- Пожелавам си такива да са ни проблемите. Те са главно от естеството, че създаваме твърде много положения. Преди да дойда на тази среща, разгледах статистиката от началото на сезона в А гру­па. Ние сме отборът, от­правилнай-много удари във и извън рамките на вратата. Подценяваме в последния удар доста от ситуации­те, това е наша слабост. Работим много в тази насо­ка. Въпрос на време е футболистите да разберат, че само ко­гато повишим КПД-то си, ще повишим и класата. Гара е от футболистите, които в много голяма част от мачовете се стараха страшно много. Той е на позиция, на която трябва да оползотворява труда на своите коле­ги. Прави го по най-добрия начин, трябва да продължи да работи. Дай Боже, всеки да има такава зависимост. За защитата - ние сме нов, млад отбор, в който доб­рият синхрон е въпрос на време. Но играем в сгъстен цикъл, не разполагаме с необходимото време, за да можем да изгладим дребните детайли, за да поработим в насока за по-добър синхрон. В движение трябва да се справяме с нашите проблеми. Хубаво е, че в голяма част от мачовете успяваме на базата на играта да изчистим грешките.

Позицията на Христо Йовов в средата на терена е хрумване на Георги Ива­нов още от миналия сезон. Интегрирането в тима на младите по чие настоява­не е - негово или твое?
- Левски има политика, а школата е неизменна част от нея. Всеки, който показ­ва качествата си, се опи­тваме да интегрираме в първия състав. Отново отварям скоба - стараем се по най-добрия начин да пре­доставим добри условия за младите, но останалото за­виси от тях - как използват шансовете, които им се да­ват; от тренировките, да израснат; да се трудят до­пълнително, във фитнес за­лата, с кондиционния тре­ньор. От тях зависи да ус­пеят. Много обичам рабо­тата с младите, няма тре­ньор, който да се лиши от услугите на млад играч.

В тази връзка, би ли рис­кувал във важен мач в Ев­ропа да заложиш на състав, наподобяващ тези срещу Калиакра и Сливен? Вярваш ли, че младите биха издър­жали психически, при поло­жение че опитните се раз­колебаха сериозно след за­губата от Спортинг нас­ред Лисабон?
- Даваме възможност на младите, правим ротация, понякога може да не се полу­чи, както в Сливен. Но са­мият факт, че им предоста­вяме шанс, показва, че раз­читаме на тях. Въпрос на много труд е, с участията се трупа само опит. Но трябва все по-трайно да по­казват с представянето си, когато разчитаме да реша­ват мачове, че заслужават да започват в стартовия състав.

Все още ни е трудно да разберем колко строг чо­век си. Би ли толерирал да имаш в отбора си човек, който пуши цигари и обича нощния живот, при поло­жение че на терена и в тренировките е перфек­тен?
- Имам максима - ако фут­болистите са професиона­листи, са наясно с вътреш­ния правилник, какъв е ве­черният час, трябва да го спазват. Относно личният им живот - не сме полицаи. За мен е важно как са в трени­ровките и мачовете. Ако някой смята, че футболът пречи на личния му живот, просто да спира да играе футбол.

Ако можеше да си избе­реш предимство пред съ­перник, какво би било то? И защо?
- Да сме вкъщи. У дома и стените помагат.