Година по-късно! Ето спомените на оцелелите от трагедията с Чапекоензе

Днес се навършва една година от трагедията, която сполетя бразилския футболен клуб Чапекоензе. На 28 ноември 2016 година тимът пътува за Меделин, където трябва да се изправи срещу Атлетико Насионал в първи мач от финала за Копа Судамерикана. Малко преди кацане самолетът се разбива. 71 души загиват, като по-голяма част от тях са играчи (сред тях и бившият защитник на ЦСКА Фелипе Машадо), треньори и служители в клуба. Едва шестима оцеляват - футболистите Нето, Алан Рушел и Джаксън Фолман, журналистът Рафаел Хензел и две стюардеси.

12 месеца след ужасяващия инцидент част от оцелелите разказват от първо лице покъртителни подробности от минутите преди и след катастрофата. Ето какво си спомнят играчите за преживения кошмар:

Нето: Сънувах, че това ще се случи. Няколко дни по-рано имах ужасен кошмар. Събудих се и казах на съпругата си, че съм сънувал самолетна катастрофа. В деня на полета не спирах да мисля за съня си. Беше толкова реалистичен. Веднага щом се качих в самолета писах СМС на жена си. Казах й да се моли за мен. Знаех, че е само сън, но се молех Господ да ме пази.

Какво си спомням от минутите преди инцидента? Летяхме в силен дъжд. Изведнъж двигателите се изключиха. Започнахме да падаме... После се озовах на някакъв хълм. Измъкнах се от останките, но беше адски тъмно. Това е, което си спомням.

Фолман: Всички много се забавлявахме преди полета. Разговаряхме, смеехме се. Играхме карти и слушахме музика.

Рушел: Аз пък показвах някакви фокуси. Наистина бяхме много щастливи, защото вече бяхме постигнали нещо значимо, а имахме шанс да сътворим и истински подвиг.

Фолман: Всичко беше нормално по време на полета, докато изведнъж светлините не изгаснаха. Стана много тихо. Всички седнахме. Искахме да разберем какво става, но стюардесите нищо не ни казаха. После един от пилотите ни каза да сложим предпазните колани, защото ще кацаме. Изведнъж почнахме да падаме. Беше страшно. Имахме време да се помолим и нищо друго. Нямаше какво да направим. Алан Рушел: Понякога се опитвам да си спомня всичко от този момент, но просто не мога. Мисля, че мозъкът ми е блокирал тези спомени.

Нето: Молих се толкова силно. Казах: "Иисусе, в Библията прочетох, че си извършил много чудеса. Моля те, бъди милостив към нас. Помогни ни. Сега ти си нашия пилот, помогни ни. Моля те, Иисусе, помогни ни". Въпреки молитвите вече бях разбрал, че сме обречени.

Фолман: Всички започнахме да се молим на глас. Хората в предната част на самолета започнаха да викат: "Кажете ни какво става? Дайте ни информация!". Спомням си тези викове и писъци.

Нето: И изведнъж всичко затихна.

Фолман: Събудих се в гората. Отворих очи, но не виждах нищо. Валеше. Беше много студено. Не виждах нищо, но чувах стонове. Хора викаха за помощ. Започнах да крещя, но даже не знаех къде съм. Спомням си само, че не исках да умра. Беше много тежко да чувам моите приятели да викат за помощ. Не можех да стана. В един момент видях фенер. Човек се приближи и извика: "Полиция, Полиция". Впоследствие разбрах, че това е сержант Нелсън. Той ми каза: "Спокойно, спасен сте". След това ме попита как се казвам и на колко години. Казах му, че съм вратарят на отбора. Той се опита да ме вдигне, но не успя. Изпитах ужасяваща болка в крака. Знаех, че вече съм го изгубил. После ме пренесоха на разстояние от останките. Поисках вода и заспах.

Нето: Събудих се в болницата. Съпругата ми каза, че съм казал само: "Бог беше с мен.". Аз не помнех нищо. Никой нищо не ми казваше. Разбрах, че съм в болница, но нито в коя, нито защо. Изведнъж видях лекар от клуба и си спомних, че трябва да играем във финалите на Копа Судамерикана. Попитах го: "Док, какво става. Пострадах в мача ли?". Той само отвърна: "Да, получи удар по време на играта". "Как свърши мач?", попитах го аз, а той каза: "Не знам, дойдох с теб в болницата, защото беше зле".

Вярвах му. Само се обърнах към Бог и му казах: "Как можа да ми отнемеш този шанс. Трябваше да съм там, на терена, със съотборниците си".

Рушел: Мислех, че сме кацнали аварийно и сме пострадали леко. Вярвах, че на следващия ден ще играем. Чувствах се зле и само мислех за мача. Говорих с мои близки, но никой нищо не ми каза. На следващия ден дойдоха много лекари и ми казаха да бъда спокоен. Разказаха ми всичко. Светът ми се срина. Казах си: "Това е кошмар, от който ще се събудя".

Нето: След като излязох от интензивното, се погледнах и видях нараняванията си. Разбрах, че не може да са от мач. Попитах лекаря: "Колко беше голям този, който ме контузи?". Нищо не ми отговори. Един ден, след като се събудих, до мен на стола беше баща ми, който плачеше. До него бяха майка, сестра ми и един пастор. Попитаха ме: "Спомняш ли си какво сънува?". Казах: "Да. Самолет, който пада". "Това се случи наистина. Катастрофирахте. Само ти, Алан и Джаксън оцеляхте", казаха ми те. Не можех да повярвам.

Фолман: Бях няколко дни в кома. Събудих се, а до мен бяха най-близките ми. Нищо не ми казваха, а аз нищо не питах. Вярвах, че всички са добре, но ме беше страх да попитам. В следващите дни ме посети психолог, който ми разказа всичко. Започнах да и си спомням инцидента. Почувствах се ужасно. Болката беше огромна.

Рушел: Нямам обяснение защо оцеляхме. Знам само, че ще живеем така, че винаги да почитаме нашите приятели.

В момента и тримата оцелели са все още част от Чапекоензе. Алан Рушел се готви за завръщането си на терена. Нето също иска да играe, като по всяка вероятност това ще се случи догодина. Фолман, който загуби десния си крак, пък в момента се изучава, като ще получи директорски пост.

Тheplayerstribune.com