Гълъбинов за повиквателната: Сбъдната мечта

Андрей Гълъбинов е роден на 27 ноември 1988 г. в София. Висок е 193 см и играе като нападател. Син е на известния ни волейболист и бивш национален треньор Асен Гълъбинов. Майка му Полина Филипова също е била състезателка по волейбол, а нейният баща е легендарният вратар на ЦСКА и националния Йордан Филипов. На него е кръстен по-малкият брат на Андрей. 23-годишният Йордан обаче е волейболист и играе за тима от италианската А2 "Кориляно".

Днес се очаква Андрей да дебютира за националния ни отбор по футбол в контролата с Беларус. През този сезон 193-сантиметровият нападател прави фурор с екипа на "Авелино" в серия "Б". Правата на Андрей се държат от "Ливорно", а преди това той е играл за ЦСКА, "Омония" (Кипър) и италианските "Кастеларано", "Болоня", "Джулиянова", "Джакомензе", "Лумецане", "Соренте", "Басано" и "Губио". Преди двубоя днес от 17:45 голмайсторът говори пред "24 часа" за първата повиквателна, която той получи и очакванията за бъдещето с националната фланелка.

- Андрей, какви са първите ти впечатления от националния отбор и как те приеха там?

- Приеха ме по-най-добрия начин, футболистите са интелигентни и атмосферата е супер. Приятно съм изненадан от организацията и нивото на работа. Установих, че и в националния се залага много на тактиката, което е характерно за италианския футбол. Аз съм свикнал с всички схеми на игра, така че нямам проблеми с адаптацията.

- Какви са амбициите ти за националния?

- Да намеря място и да участвам на предстоящите квалификации.

- Как ти се струва нивото на тима и имаме ли шансове да се класираме за европейското първенство?

- По силите ни е. Според мен нивото е високо, имаме доста добри играчи и треньорски щаб.

- С контролата срещу Беларус ще ти се съберат три мача за една седмица. Как се чувстваш физически?

- Имах някои здравословни проблеми, но в момента съм в много добра форма. Надявам се да се представя добре, ако играя срещу Беларус.

- Сбъдната мечта ли бе тази повиквателна за националния?

- Определено. Мисля, че всеки спортист мечтае да представя страната си. За мен това ще бъде първо участие и наистина съм много щастлив. Преди години ме повикаха в националния за младежи до 17 г., но не успях да се явя, защото точно бях пристигнал в Италия и имах различни трудности.

- Играеш доста силно за "Авелино", има ли запитвания към теб от първодивизионни отбори в Италия?

- Имам договор за още 1 г. с "Ливорно", който е в Серия " А". Честно казано, не съм се интересувал за такива неща. За мен е важно да играя добре, пък през юни ще видим.

- Във фейсбук има твоя фенстраница, която е посетена от близо 2000 души. Явно привържениците на "Авелино" няма да искат да си тръгнеш...

- О, те са наистина страхотни. Приеха ме много добре и ме подкрепят във всеки мач. Някои от тях дори носят български знамена на стадиона, което е много приятно за мен.

- Трудно ли се адаптира в италианския футбол?

- Като пристигнах там, България все още не беше в Европейския съюз и не можеше да бъда картотекиран в професионален отбор. Трябваше да започна от аматьорския футбол и да вървя нагоре. Много тежко беше през тези години и едва сега усилията започнаха да се отплащат.

- За баскетболния "Авелино" играе известният ни състезател Калоян Иванов. Сприятелихте ли се?

- Да, дори станахме много близки. Освен това живеем много близо един до друг в центъра на града, а като пътуваме, се чуваме всеки ден.

- Как така при двама родители волейболисти избрахте футбола?

- Като малък пробвах най-различни спортове, но футболът ми беше най-интересен. Нашите никога не са се опитвали да ме насочват към волейбола.

- Вероятно и дядо ти - Йордан Филипов, е изиграл определена роля...

- Така е, макар че той е играл на коренно противоположния пост (смее се).

- Ти пробвал ли си се като вратар?

- Никога. От самото начало исках само да вкарвам голове и съм играл само като нападател.

- Високият ти ръст от 193 см помага ли на терена?

- Да, много при това. Дава ми доста предимства, особено при борбата за високи топки.

- Брат ти също играе в Италия. Остава ли ви време да се виждате?

- Не много. Всеки ден обаче се чуваме по няколко пъти.