Георги Миланов: Първата ми година в ЦСКА ще е трудна

Капитанът на България Ивелин Попов и футболист №1 за 2012 г. Георги Миланов са добри приятели от престоя си в „Литекс". Утре те ще се съберат заедно за лагера на националния отбор преди контролата с Македония на 14 август. В сряда трябва да са един до друг на терена в Ско­пие, а броени дни по-късно -идната неделя, 25-годишният Ивелин и 21-годишният Геор­ги ще излязат един срещу друг в руската Висша лига, където „Кубан" гостува на ЦСКА (Москва).

- Георги, вече те ви­дяхме в групата на ЦСКА (М), възстановен ли си сто процента след контузията в под­готовката?
- Положих доста уси­лия и вече съм в доста добра форма. Да, конту­зих се в началото на подготовката, но място за съжаление няма - вся­ко зло за добро. Бях по-изостанал. Но подобрих значително нивото си на физическа подготовка. Тренировките са много тежки. А и аз по цял ден тренирам във фитнеса. С всеки изминал ден се чув­ствам по-добре и по-до­бре.

- Много по-тежко ли е от която и да е трени­ровка в България?
- Тренировките са страшно експлозивни. В началото бях леко при­теснен, но бързо влязох в ритъм и съм уверен, че ще се справя. Докато имах проблеми,тренирах по 3 часа на индивидуал­на програма. Сега пак оставам след тренировки­те на отбора и продължа­вам и сам.

- Какво те впечатли най-много, когато при­стигна в шампиона на Русия?
- Изключително силни­ят колектив. Всички се уважават, атмосферата е различна. Организацията е на много високо ниво. Условията също са много добри, сега се строят и нов стадион, нова база.

- С голяма надежда ли те посрещнаха феновете, треньорът Леонид Слуцки и шефовете на ЦСКА?
- Усетих уважението на всички от първия момент, в който дойдох. Накараха ме да разбера, че съм до­бро попълнение за ЦСКА. Радостни са от привлича­нето ми, защото положи­ха доста усилия, за да ме вземат. Сега остава да им се отблагодаря и да дока­жа, че съм добро попъл­нение.

- Какви бяха първите съвети, които получи в Русия? И от кого?
- Идвайки, очаквах да е тежко. И е тежко. Хубаво е, че в отбора са сърби­нът Зоран Тошич и босне­нецът Елвир Рахимич, езикът ни е близък и с тях станахме набързо близки. Но с всички мом­чета се разбирам отлич­но.

- На лагера с нацио­налния отбор ще си за­едно с Ивелин Попов. Другата неделя ще играеш срещу него в Русия. Специален ден ли ще е 18 август за двете момчета, порастнали за футбола в Ло­веч? Вероятно очак­ваш дебютът ти да е срещу „Кубан"?
- Ще бъде по-специа­лен мач, но не само за­щото ще е срещу „Ку­бан" на Ивелин, а най-вече защото ще дебютирам за ЦСКА. Най-вероятно ще запиша първия си мач за актуалния шампион на Русия. Мачът е пред нашата публика в Москва. Няма как да не е специален, искам да го помня с побе­да. С Ивелин сме много добри приятели. Ще има тръпка и от това, че изли­заме един срещу друг. Всеки ще направи нужно­то отборът му да спечели, а нека по-добрият победи.

- Бъзикали ли сте се вече за мига, в който капитанът на България и футболист №1 на Бъл­гария ще застанете един срещу друг?
- Доста често се чува­ме. Той ме поздрави, че съм преминал в толкова силен отбор. Закачки има. Радвам се, че има доста български футболи­сти в Русия. Предстоят ми три мача срещу отбори с български играчи („Кубан" на Ивелин Попов, ,Амкар" на Пеев, Сираков, Благо Георгиев и Занев и „Том" на Живко Миланов и Пла­мен Николов - б.а.). Всич­ки те ще са интересни за мен. Сега нямам търпе­ние да се прибера за ла­гера на националния от­бор, за да бъдем заедно с момчетата.

- Помага ли ти някой в Русия?
- В Москва си имам чо­век, който ми помага до­ста и много съм му благо­дарен. По предложение на моя мениджър от ЦСКА го назначиха, за да вляза бързо в час, да ня­мам проблеми. Защото Москва е адски град, мно­го трудно се придвижваш, задръстванията са огром­ни. Човекът се казва Пет­ко и ми помогна доста. 35 дни съм тук. От 3-4 дни вече пътувам към базата сам. Но движението тук наистина е страшно. Виж­дам по 4-5 катастрофи на ден.

- Справяш ли се с ру­ския език, някой помага ли ти за него, учиш ли?
- Вече започнах доста да разбирам, но говоренето не ми се удава на­пълно. Връзвам изрече­ния, но трябва още да уча. Аз обаче съм упорит, до зимата няма да имам никакви проблеми и с езика.

- Какво е впечатле­нието ти за отношение­то към българските фут­болисти в Русия? За ко­го чуваш най-много, от­както си там?
- Ивелин Попов опреде­лено е най-актуален в мо­мента след силния сезон, който направи, и отлич­ния старт за него и през сегашния сезон, головете за „Кубан" в Европа. За Ивелин често се говорят добри неща във футбол­ните среди. Георги Пеев е легенда в Перм, Захари Сираков - също. Чета и за Благо Георгиев, и за За­нев. Интересувам се от сънародниците си и съм щастлив, че тези, които са в Русия от по-дълго, са заслужили да се говори с добро за българите.

- Вярваш ли, че след време в Русия ще се го­вори с голям захлас и респект към български­те играчи заради Георги Миланов?
- Първата година ще ми е доста трудна. Първен­ството е силно, играе се бърз футбол. Тренирам здраво за подобрение на моите слаби страни. Да се надявам, че още в на­чалото ще вкарам някол­ко гола, за да се успокоя и веднага да започна пъ­тя си нагоре. А първен­ството тук е толкова сил­но, че ако се изявяваш, след време стигаш в още по-голям отбор. Затова е важно да се приспособя веднага и да работя по­стоянно.

- Физиката ли е ос­новният недостатък, който коригираш с неи­моверни усилия?
- Да. фитнесът ми е първият дом. У нас не стоя толкова. Но аз знам, че това е пътят към наи­стина големия футбол. Че в началото ще е така. Ко­гато бях в „Литекс", Светльо Тодоров ми раз­казваше как първата го­дина в Англия повече е бил във фитнеса, отколко­то на терена. Посъветва ме да заложа на това. Знам, че първите месеци ще съм предимно на фит­нес. Но пък на мен ми ха­ресва. Много ми допада работата с испанските треньори. Харесвам ис­панските специалисти още от щаба на Любос­лав Пенев в „Литекс". Тримата кондиционни треньори на ЦСКА са ис­панци. С тях е много за­бавно. Показваха ми снимки на футболисти, които са били по-слаби от мен, когато са дошли. И след 3-4-5 месеца запри­личват на машини. И всичко това е натурално, без прибързване. Аз не искам да ставам културист! Трябва да вдигна няколко килограма.

- Какви са целите и мечтите ти? Докъде мислиш, че можеш да стигнеш?
- Голямата ми мечта от дете беше да дебютирам в групите на Шампионската лига. Много се радвам, че скоро това може да ми се случи с ЦСКА.

- Тази мечта скоро ще се сбъдне, следва­щата дали няма да е да спечелиш Шам­пионската лига?
- Засега ще съм дово­лен и на първата. Много исках да играя в Шам­пионската лига. За дру­гото да не прибързваме. Има още много работа.

-Може да срещнеш „Лудогорец" в групи­те...
- Дано. Тук е момен­тът да ги поздравя за добрите мачове и да им пожелая успех срещу „Базел". Дано влязат в групите, ще се радвам да играя срещу тях.

- Кой е най-голямата звезда в ЦСКА? Хонда ли?
- За мен са Акинфеев и Игнашевич, защото са руснаци и са се доказа­ли и на клубно, и на на­ционално ниво. Цяла Ру­сия ги знае. Също и Березуцки.

- Ще тръгва ли Хонда за „Милан"?
- Не знам и не мога да говоря за него.

- А как ще коменти­раш думите на шефо­вете си, след като те купиха: „Дай боже един ден и Миланов да стигне от ЦСКА в „Ми­лан"?
- Звучи хубаво, но ка­зах: Нека не прибързва­ме. Сега първо искам да се наложа като основен играч в ЦСКА (Москва).

- Безспорно дължиш много на Гриша Ган­чев, какво те посъве­тва той на тръгване от Ловеч за Москва?
- Той е единственият във футбола, на когото дължа огромно уваже­ние. И съм много благо­дарен за всичко, което е направил за мен. Ще се опитам да стигна далече във футбола и да прос­лавя „Литекс" по целия свят. Заради него. Той го заслужава. Ще съм горд, ако успея заради мен да се говори с голя­мо уважение за „Ли­текс".

- Може ли ЦСКА да купи и брат ти Илия Миланов, разпитвали ли са те за него?
- Илия стана доста ак­туален напоследък. Си­гурен съм, че ако про­дължи в същия дух, го чака много добро фут­болно бъдеще. Къде ще отиде - всичко е въз­можно, ще видим.

- Какво си помисли, когато получи жълт картон в последните секунди на мача с Да­ния и осъзна, че изпу­скаш световната ква­лификация с Италия?
- Бях много разочаро­ван. Стана ми много тъжно и гадно. но това е футболът. А и съдията не беше от кой знае колко добрите, из­общо не видя ситуация­та, но какво да се прави. На мига осъзнах, че съм аут за Италия. Дано момчетата постигнат ус­пех в Палермо, макар и частичен.

- Когато не си на те­рена, дереш ли гърло за приятелите си на него? Или в такива мо­менти си скован и гле­даш мача с тъга, че не можеш да помогнеш?
- Отстрани съм много нервен и избухлив. Не мога да сдържам емо­циите си. Гори ме отвъ­тре, като гледам отстра­ни. Ще стискам здраво палци за успех срещу италианците.

- Имаме ли сили до­ри за 6 точки от Ита­лия и Малта?
- Да. Но и на 4 точки няма да се разсърдя.

- Ходил ли си в Бра­зилия?
- Не. Да се надявам другото лято да отида.

- Каква е ролята на Любо Пенев, Ради Здравков и Давид Родригес за израстване­то ти?
- При тях се наложих, те ми дадоха истинския път. При Мъри Стоилов и Ангел Червенков за­почнах да играя. Но основна фигура станах, от­както Любослав Пенев пое „Литекс". Едно е да те налагат като талант, като влизаш често, дру­го е постоянството на титуляр - да започваш всеки мач. Затова съм благодарен на Любослав Пенев и екипа му.

- Ти си на 21 години, а вече двукратен шам­пион и футболист на годината, кое е най-ценното ти постижение и има ли нещо, за кое­то би го заменил?

- Единственото нещо, което ме радва, е, че досега не съм имал теж­ка контузия. Много ус­пешни футболисти спи­рат устрема си заради травми. За здравето си заменям постиженията. Разбира се, успехите си остават и след време са повод за гордост. Надя­вам се да съм здрав, за да печеля тепърва най-големите си отличия.

"24 часа"