Гари Родригес: Мечтая да иг­рая с Левски в Шам­пионската лига

Гари Родригес се пре­върна в любимец на си­нята публика само с два мача - контролата срещу Видима-Раковски и дву­боя с Черноморец. Той впечатли всички с бърза техника и хъс и даде се­риозни обещания, че мо­же да замени предишния фаворит на феновете Жоазиньо. Родригес даде интервю за "Меридиан Мач" преди вче­рашната тренировка на Левски.

- Гари, би ли ни разказал нак­ратко как пре­мина пътят ти, преди да преминеш в Левски?

- Тренирам футбол, откакто се помня. Бях на 6 години, ко­гато започнах да се уча в школата на Спарта Твенте. Там направих първите си стъпки и останах две години. Следващата ми крачка бе отлич­ната школа на Спар­та Ротердам, където трупах знание в про­дължение на близо пет години. Когато станах на 12 години, бях привлечен във Фейенорд, което бе голямо признание и задължение. В гран­да от Ротердам оста­нах до 2007 година.

- Защо не успя да се наложиш в мла­дежкия и мъжкия отбор на Фейе­норд?
- Когато бях 17-годишен, трябваше да играя в отбора до 19 години. Тогава обаче ме освободиха от Фейенорд. Обясниха ми, че ръстът ми е нисък и физически ще отстъпвам на връстниците си. Си­гурно беше така по това време. След то­ва пораснах с някол­ко сантиметра и сега нямам комплекси от ръста ми. Мисля, че е напълно подходящ за позицията ми на терена.

- Какво се случи след Фейенорд?
- Заминах за Пор­тугалия, където иг­рах в младежкия от­бор на Реал Спорт Клубе, като мъжкият тим на този клуб е във втора дивизия. Там се сблъсках с по-различен футбол - много се набляга­ше на техниката. Мисля, че там подоб­рих уменията си с топка в крака. После се върнах в Холан­дия. Изкарах известно време, без да играя футбол и трябваше да за­почна в аматьорския Бошхойзен. Там си върнах удоволствие­то от играта. За един сезон вкарах 25 го­ла. Започнаха да ид­ват скаути отвсякъде да ме гледат. Тогава от АДО Ден Хааг ми предложиха договор и веднага подписах. Беше голяма чест, че ме забеляза клуб от Ередивизи, бях горд със себе си.

- Имаш ли офици­ални мачове за АДО Ден Хааг?
- Не, играл съм за отбора само в конт­роли в предсезонната подготовка. Вед­нага ме преотстъпи­ха на втородивизионния Дордрехт. Това обаче беше добър вариант за мен. Имах възможност да играя редовно, да се развивам. Явно така съм привлякъл вни­манието на Левски.

- Кой ти се обади да ти каже, че има интерес към теб от България?
- Мениджърът Вини Аренд. Той е човекът, довел в Левски Сержиньо Грийн и Дъстли Мюлдер. Каза ми, че Левски ме наблю­дава от известно време и има жела­ние да закупи права­та ми. Така започна всичко и завърши по най-добрия начин за мен.

- Съветва ли се със Сержиньо и Мюлдер, преди да приемеш офертата?
- Да, те ми разка­заха много хубави неща за Левски и за София. Сержиньо и Мюлдер ми препоръчаха горещо отбора.

- Имаше ли някак­ви колебания, пре­ди да приемеш?
- Не. Разбрах, че Левски е един от най-големите отбори тук. За мен бе крач­ка напред. Договорът ми е добър, всичко е наред. Мечтая да иг­рая с Левски в Шам­пионската лига.

- Какво знаеше за България преди да пристигнеш в Со­фия?
- Честно казано, нищо. Разбира се, бях чувал за България, но не можех да я свържа с нищо. Порових се в интер­нет, научих някои не­ща. Сега вече се чув­ствам чудесно. Тук съм вече повече от три седмици. София е хубав европейски град. Спокоен съм, харесва ми животът, мисля само за фут­бол.

- Първите ти впе­чатления от Левски?
- Много силен от­бор. Доволен съм, че попаднах тук. Обгра­ден съм с чудесни футболисти, мисля, че можем да постигнем големи успехи.

- Как ти се стори мачът в Бургас сре­щу Черноморец?
- Добър мач бе за нас. Не играхме на толкова високо темпо, колкото искахме, през цялото време, но пър­вото полувреме бяхме на ниво. Вкарахме два гола, пропуснахме ня­колко положения. То­ва бе само първи мач, сигурен съм, че ще ставаме още по-доб­ри.

- Може ли да стане шампион Левски в края на сезона?
- Левски трябва да стане шампион! Това е задължително. Вяр­вам, че ще победим всички силни отбори в България.

- Успя ли да гле­даш вече някои от конкурентите на Левски?
- Гледах по телеви­зията само 15 или 20 минути от мача между ЦСКА и Литекс. Твър­де малко е обаче, за да добия впечатле­ния. Не мога да давам оценки на другите.

- Разбра ли вече, че голямото дерби на България е меж­ду Левски и ЦСКА?
- Това бе едно от първите неща, които ми казаха. Описаха ми дербито ви като сблъсъка между Аякс и Фейенорд. Чакам с нетърпение този мач, ще се рад­вам да блесна в него.

- Би ли направил сравнение между българския и холан­дския футбол?
- Направи ми впе­чатление, че тук се залага повече на физи­чески сблъсъци, на единоборства. Има остри влизания. В Хо­ландия отборите наб­лягат много на такти­ката, на схемите, на позицията на всеки иг­рач на терена.

- Твоята любима позиция коя е?
- Ляво крило. Но съм играл и като дясно крило. Силният ми крак е десният, но не избягвам да стрелям и с левия в удобни ситу­ации.

- Кой е най-добри­ят ти мач до този мо­мент?
- Може да звучи странно, но най-добър бях по време на престоя си в аматьорския Бошхойзен. Тогава направих най-голяма крачка, като от люби­тел подписах договор с клуб от Ередивизи. Не знам дали може да си представите - днес играеш за удоволст­вие, утре подписваш с професионален клуб от първа дивизия. Това бе сбъдната мечта.

- Какви са амбици­ите ти във футбола?
- На първо място, да стана шампион с Лев­ски. В по-общ план държа да израствам непрекъснато, да продължа да се разви­вам. Левски ще ми даде тази възмож­ност. След това може да направя още една крачка нагоре.

- В кое от големи­те европейски пър­венства би играл?
- Не съм в позиция да избирам. Все пак най-добрите първен­ства са тези в Испа­ния, Англия и Бундеслигата. Не бих се замислил при оферта от някой клуб от тези шампионати.

- Имаш ли любим клубен отбор?
- Вече е Левски (Смее се). Иначе симпатизирам на Барселона. Те безс­порно са най-добри­ят отбор в последни­те години. Сега има отстъпление при тях, а Реал Мадрид прави впечатляващ възход, но така е във футбо­ла - всичко се про­меня.

- Голямо ли е се­мейството ти?
- Четири деца сме, така че може да ми­не за голямо. Аз съм най-големият от всички. По-малкият ми брат играе в ака­демията на Спарта Ротердам. Има от­лични качества за футбола. Имам и две сестри, които са по-малки и все още са ученички.

- Произходът ти е от Кабо Верде...
- Да, майка ми и баща ми са от Кабо Верде, но аз съм ро­ден в Холандия. Ба­ща ми също е играл футбол в Европа, но не е бил професиона­лист.

- Посещавал ли си някога островна­та държава?
- Само веднъж и беше много отдавна - тогава бях на 8 го­дини. Почти нямам спомени. Иначе ува­жавам много корени­те си. С удоволствие бих играл за националния тим на Кабо Верде. Надявам се в Левс­ки да ме забележат и поканят.

- С кого прекар­ваш свободното си време в София?
- С някои от съот­борниците ми. Бли­зък съм с Дъстли Мюлдер, както и с португалците, с които говоря свободно. С някои от българите си общуваме на анг­лийски език.

- Имаш ли вече учител по българс­ки език?
- Все още не. Но всеки ден научавам по някоя нова дума. Учител засега ми е Нуно (б. а. - Пинто).