Габриел Обертан: Този сезон съм много по-силен

Полузащитникът на Манчестър Юнайтед Габриел Обертан даде обширно интервю за официалния сайт на клуба. Sporta.bg ви предоставя неговото мнение за предстоящите тежки битки на „червените дяволи", за формата в която се намира и за детските му идоли във футбола...

- Габриел, през този сезон получаваш доста повече шансове в първия отбор, щастлив ли си от това развитие на нещата?

- Определено, защото се трудих доста преди началото на сезона. За съжаление претърпях и контузия по време на предсезонната подготовка, но сега се чувствам наистина добре. Работя здраво на тренировки и това резултат в официалните срещи. През миналата кампания прекарах доста време при резервите, трябваше ми известно време за да се адаптирам към начина на игра, а и на живот в Англия. Научих се също така да се преживявам по-леко контузиите. Понякога това ти влияе много, но аз имах възможността на попия много ценни съвети от Оле Гунар Солскяер, бившият треньор на резервния тим, така че съм щастлив.

- Фактът, че не намираше място в първия състав на Юнайтед прекалено често амбицирате ли допълнително да промениш това през този сезон?

- Несъмнено. Без да омаловажавам необходимостта от резервен тим, моята цел винаги е била да играя за първия отбор. Беше ми трудно, но поглеждайки назад мога да кажа, че този период ме направи по-силен.

- Изглеждаш доста по-здрав физически през този сезон?

- След предсезонната подготовка аз получих контузия и наистина се постарах да извлека най-доброто от своето отсъствие. Работих много здраво във фитнеса, защото в Англия физическата сила е действително доста важна. Бях далеч от игрището шест седмици и се опитах да оползотворя това време пълноценно. Сега се чувствам далеч по-силен, по-бърз, всичко изглежда много по-добре. Определено времето прекалено в залата има сериозен ефект.

- Какво друго научи досега в Юнайтед?

- Най-много се промених от психологическа гледна точка. Беше наистина отчайващо на моменти, когато бях контузен и не можех да играя дори за резервите. Имах пред себе си много и нямаше да е трудно да се срина изцяло, ако не бях достатъчно силен психически. Успях да се подобря много в това отношение. Сега приемам разочарованията далеч по-спокойно, опитвам се винаги да извличам позитивното от ситуациите. Двубоят с Уест Хям е добър пример. Преди време такова разочарование може би щеше да ми се отрази много тежко, но сега просто гледам с още по-голяма мотивация към следващата среща

- Помага ли ти твоят сънародник Патрис Евра достатъчно?

- Патрис е ключът за моето адаптиране към живота в Манчестър. Чувствам го като по-голям брат. Винаги е около мен, когато имам някакъв проблем. Когато съм извън терена винаги мога да му позвъня, а на игрището просто да извикам към него. Разговаряме постоянно, заедно с мениджърът и треньорите той е най-важния човек за мен тук. Освен всичко друго Патрис винаги е откровен с теб - ако не си играл добре в дадена среща ти го казва директно, а това е много важно. Винаги е готов да ти даде съвет, дори за нещата извън футбола. За един млад играч като мен това има огромно значение.

- Ти си един от многото млади играчи в Юнайтед, разбирате ли се добре с останалите?

- Да, разбирателството ни е много добро. Много съм близък с Дани Уелбек, Том Клевърли и близнаците Да Силва. Мисля, че всички ние много добре разбираме защо сме тук и следваме една и същ цел: да пробием в първия отбор.

- Чувстваш ли се като част от едно ново поколение млади играчи, което е готово да премине на преден план, както много често се е случвало в история на този клуб?

- Да, така смятам. Тук е пълно с много млади играчи, които разполагат със страхотен талант и възможности. Необходими са ни само малко повече време на терена и опит. Всичко е въпрос на това.

- В същото време обаче, смяташ ли, че този състав е достатъчно силен и готов да постига резултати сега, в настоящето?

- Мисля, че в настоящия състав ние разполагаме с перфектната вакса от по-опитни играчи и такива с малко опит, но много качества. Футболисти като Гигс и Сколси, а също и Рио Фърдинанд, Видич и Евра дават на отбора необходимата доза опит и спокойствие, а от другата страна имаме много млади играчи, които изгарят от желание и ентусиазъм да играят футбол и да се развиват. Надявам се и вярвам, че разполагаме с необходимия баланс да постигаме успехи както в настоящето, така и в бъдещето.

- Най-често ти играеш като втори нападател или като крило. Имаш ли предпочитания къде точно да се намираш на терена?

- Винаги съм обичал на играя на крилото - в ляво или в дясно, няма значение. Да играя зад нападателя е нова позиция за мен, но ми е приятно и там, защото имам повече свобода на действията, отколкото по фланга. Предоставя ми се възможност да участвам много по-активно в случващото се на терена. Ще видим дали ще заиграя за постоянно там, но за момента просто искам да съм терена, независимо къде!

- И за финал, един въпрос от нашите фенове. Кой беше твоят идол на терена като дете?

- Когато бях млад, това бяха Ривалдо и Тиенри Анри. Наблюдавах го когато играеше за националния отбор, а също и докато бе тук на Острова. Той вкарваше много голове и беше наистина един нов, модерен тип атакуващ футболист. Опитвам се взема нещо от неговата игра. Точно като мен, Тиенри започна своята кариера като флагови футболист. След това заигра като нападател, понеже обичаше да вкарва голове. Аз също се старая да бъда по-ефективен в противниковото поле и да бележа повече попадения.