Футболът управлява живота в Турция

Томас Габер, spox.com

Преди време в Сюперлигата се подвизаваше нападател като Никола Анелка, сега по местните терени препускат величия като бразилския ветеран Роберто Карлос (Фенербаxче), испанския национал Дани Гуиса (Фенербахче), чешкия стрелец Милан Барош (Галатасарай) и бившата звезда от английската Висша лига Хари Кюъл (Галатасарай). Треньор на Галатасарай пък стана Франк Рийкард, под чието ръководство през 2006 г. Барселона спечели КЕШ. Години наред турските отбори привличат все по-класни чужденци. Какво обаче прави футболът в югозападната ни съседка толкова атрактивен за играчи от цял свят?

Попито искаше да остане незабелязан. Маркови слънчеви очила, горнище със златист цвят и шарена бейзболна шапка, сякаш открадната от някое детенце. Не е учудващо, че 27-годишният Попито се смята още за такова. "Обичам да си играя с детски колички", признава си той. Всъщност истинското име на Попито е Абдул Кадер Кейта и в понеделник той пристигна в Истанбул, за да продължи футболната си кариера в Галатасарай. 17-кратният шампион на страната плати за него 8 млн. евро на френския Лион. Планът на Кейта да остане незабелязан на летището, естествено, се провали. Няма начин нова звезда да се скрие, когато пристига в новия си клуб, особено пък в Турция.

Рийкард в шок

Новият треньор на Сараите Франк Рийкард остана впечатлен от посрещането. "Фантастично е колко силно хората тук обичат футбола - коментира холандецът, след като кацна в Истанбул през юни. - Няма много такива места по света."
Появата на Кейта също се превърна в голямо събитие за Истанбул. Стотици репортри го чакаха, а частица от секундата след като се яви футболистът, той вече бе закичен с шал с клубните цветове. Сенегалецът бе много желано попълнение от новата звезда сред треньорите в местния футбол Рийкард. "Преди да пристигна, с Франк говорихме много - обясни Кейта. - Той ми обясни, че има нужда от мен за тактическата си схема. Трябва обаче да се знае, че аз се нуждая повече от него, отколкото той от мен."

Работа за приятелката

Една щедра оферта го накара да приеме предизвикателството и да замине за Турция. Той е Дарайъс Васел - бивш английски национал, който доскоро прибираше заплатата си от арабските шейхове, собственици на Манчестър С. Но нападателят вече е играч на Анкарагюджу. Натам се е засилил и бившият португалски национал и победител в Шампионската лига с Порто през 2004 г. Манише (31 г.). Според медиите в родината му той е направил сделката на живота си и получил 3-годишен контракт на стойност 7,5 млн. евро.

Друг иментит играч, който акостира в Сюперлигата, е бившият италиански национал Матео Ферари. Първоначално приятелката му - моделът Аида Йеспика, не го пускаше да подпише с шампиона Бешикташ. Това обаче се промени, след като черно-белите вдигнаха офертата до 2,5 млн. евро чисти на година за защитника и обещаха работа като тв водеща за половинката му. От новия сезон в Турция ще се състезава и дългогодишният вратар на Майорка и Атлетико М Лео Франко. Той отказа оферти от Англия и Германия, за да се обвърже с Галатасарай срещу доста повече пари.

Заради огромните суми, които раздават в Турция, в родината си се завърна нападателят Нихат Кахвечъ (Бешикташ), направил име по терените на Примера дивисион в последните 6-7 години. Не трябва да забравяме и поредното завръщане в страната на треньора Кристоф Даум (Фенербахче), който тактично разтрогна с Кьолн по телефона, след като вече се бе разбрал за мултимилионен договор с Фенерите.

Не само имена, но и качество

След като Галатасарай спечели Купата на УЕФА през 2000 г., а националният тим зае третото място на Мондиал 2002 в Япония и Корея, местният футбол тръгна стремглаво нагоре. Именити играчи и специалисти разбраха, че покрай Босфора се играе добър футбол, а хора като Рийкард ще придадат още притегателна мощ на турския футбол. Въпреки че в последните няколко години местните отбори нямат успехи в евротурнирите, с изключение на Фенербахче (1/4-финал в ШЛ през сезон 2007/08), големите имена продължават да акостират. Преди в страната идваха само играчи, преминали зенита си, като Ариел Ортега-Магарето или ярки ветерани като Пиер ван Хойдонк, сега вече се привличат качествени играчи в разцвета на силите им.

"Да играеш футбол в Турция вече е голяма тръпка за много чужденци - твърди бившият национал Юмит Давала. - Феновете са невероятни, а футболът управлява целия им живот. Всичко е налице за играта, а и парите са много добри. В Сюперлигата може да се спечели повече, отколкото в Бундеслигата."

Данъчен рай

Решаващ фактор за бума на турския футбол са парите. Доказателство за това е и идването на Рийкард, който едва ли щеше да се съгласи, ако нямаше ресурси за селекция. За много от футболистите в местното първенство престоят в страната си е направо рай, защото клубовете плащат дължимите от тях данъци. А парите за издръжката идват от богатите шефове, но не само от милиардери, които си играят на президенти за удоволствие, а от всички членове на управителните съвети на клубовете, съставени все от богати хора.

Нищо не става без пари

За да си член на управата на Фенербахче например, трябва да имаш завидно състояние. Президентът на тима Азис Йълдъръм е строителен магнат, който още през 2007 г. постигна целта си - клубът е сред 20-те с най-голям оборот в света. Засега шампионът Бешикташ е далеч от подобно положение, но настига съгражданите си под вещото ръководство на баровеца Йълдъръм Демирьорен. Той е вкарал в тима повече от 80 млн. евро свои пари, но това не го притеснява ни най-малко, защото по този начин си прави страхотна реклама. Именно с тази цел в последните години все по-важна роля във футбола играят клубове от източните провинции. Тамошните кметове отпускат по няколко милиона държавни пари за играта, а в замяна очакват по-силна подкрепа на следващите избори.
Малко по-различна е ситуацията само в Галатасарай. Клубът има огромни дългове, но притежава толкова недвижима собственост (фактор, по който е в топ 5 в света), кредитите не са никакъв проблем. Помощта на частни спонсори също помага на клуба да финансира селекцията си, която включва имена като Барош, Кюъл и Рийкард.

Малките гонят големите

Времената, в които местният футболен съюз подкрепяше големите отбори от Истанбул (Фенербахче, Галатасарай и Бешикташ), единствените, които не са изпадали в 51-годишната история на Сюперлигата, останаха в миналото. За това помогнаха и успехите на националния тим на Мондиал 2002 (3-о място) и Евро 2008 (полуфинал). Вече 2 г. в битката за титлата съществена роля играе Сивасспор, а Кайзериспор си построи стадион, който отговаря на най-модерните изисквания на УЕФА. Добре оформеният договор за тв правата на местното първенство пълни касите на малките отбори (Диджи Тюрк плаща между 160 и 180 млн. на сезон, за да излъчва мачовете). Отделно отборите въртят търговия с фенски артикули, списания, а някои имат и собствени телевизионни канали. "Стадионите почти винаги са пълни, настроението е нагорещено, но нещата се развиват мирно - коментира Давала. - Играе се добър футбол и малките отбори стремително настигат големите. Така и трябва да бъде."