Футболът ни е като Валери Симеонов на Слънчев бряг

Пловдивският спорт по Коледа заприлича на Осман Дуралиев - де що има второ място в призови, или не дотам, класации - все е наше. Точно като легендарния наш борец с 10 втори места на олимпиади, световни и европейски първенства. Примерите бол: Мартин Камбуров два пъти остана "на една ръка разстояние" от футболиста на годината и от най-добрия нападател, Тодор Неделев е втори сред полузащитниците, а треньорът му в Ботев Николай Киров - също. Летящата високо в тройния скок ученичка от Руската гимназия Александра Начева стана втора в анкетата за най-добър млад спортист на България.

И накрая, но не на куйрука - Габриела Топалова е подгласничка на Мис България 2017 Тамара Георгиева. По темата с момичето, което "уплаши ламята", няма какво да говорим. Някак в съзнанието ми се набива една мисъл - цялата тая пушилка около избора на най-красивата нашенка явно е била с цел да се отвлече вниманието на народа, тъй като в "Метро" (май) имаше тогава промоция - троен чушкопек за 29.99 с ДДС.

Александра Начева - запомнете това име. Ако досега не сте разбрали, че Пловдив е люлката на голямата наша атлетика, крайно време е да го проумеете. Алекс е поредното потвърждение - сребърен медал в тройния скок на Световното първенство за девойки до 18 години в Найроби (Кения) с нов национален рекорд за възрастта, четвърто място на еврошампионата до 20 години в Гросето. Просто прибавете към Алекс и Лиляна Георгиева, за да ви стане ясно за какво иде реч. Лили спечели сребърен медал на 1500 метра на Европейското първенство по лека атлетика за девойки старша възраст в Гросето. И така второто място на Александра е заслужен успех за нашето момиче и повод за гордост. 

Калъфките на Мартин, Тодор и Николай от галата на родния ни футбол обаче със сигурност не са повод за гордост. Просто защото Ивелин Попов, Марселиньо и Станимир Стоилов са друга бира. Триото е добър медиен проект на провалящата се във футбола столица. Столица ли казах? Сбъркал съм.
Футболната столица на България е Разград, па макар и хората там да не пълнят стадиона. Модата и всичко запомнящо се във футбола ни е с марка "Лудогорец". Даже и затова отборите в България получават поне една месечна издръжка от шампионите ни от Делиормана. А купите? Да, купите са в Ботев. Факт! 

Стигнахме обаче дотам, че за футболист на годината колегите от София избраха нападател с един гол в актива си за цялата календарна година (срещу Саудитска Арабия в контрола). Ивелин Попов сигурно е добър пример за подражание от младите футболисти. От София е, намери си приятелка - фолк певица, уреди си живота с трансфери в Русия, стана капитан на националния отбор. Наистина чуден младеж. Лошото е, че в случая говорим за най-добрия футболист на България за годината. И когато той е нападател, с един гол в актива си (май затова в Спартак Москва го ползват като халф), то няма начин да не се досетим, че футболът ни е батак. Е, освен ако не питате Боби Михайлов и Лечков. Там всичко е наред. 

Във футбола сме като ситуацията на Валери Симеонов със Слънчев бряг. Уж всичко е наред, но не точно. За сведение на Валери - едва ли има наивник, който да мисли, че ако намери рапан на плажа в Слънчев бряг и го допре до ухото си, от 22.00 до 7 часа няма да чува нищо. За сведение на занимаващите се с футбол - когато най-добрият ти нападател има само един гол в календарна година - то тя или е нулева, или просто... няма такава година.

Неусетно стигнахме и до щекотливата тема - треньорите във футбола. Там за първото място имаше титаничен сблъсък - между двама треньори на Ботев Пловдив. Настоящият Николай Киров и един от бившите - Станимир Стоилов. Спечели, естествено, онзи, който е шляпал известно време по жълтите павета. Апропо, ето ви тема за размисъл. Победителят за най-добър треньор Станимир Стоилов имаше на разположение 20-ина милиона лева, за да спечели трофей с Ботев по времето, в което парите в Коматево бяха толкова много, че дори и президентът на отбора (Иван Джиджев) получаваше по-висока заплата от президента на Републиката (Росен Плевнелиев). Жълто-черните на Стоилов останаха в подножието без купи, докато треньор не стана Николай Киров и не ги спечели.

Та, казахстанският Борат начело на Астана (клуб с президент Емирзак Шукеев - първи заместник на премиер-министъра на Република Казахстан) стана шампион и върви добре. Нещата на Станимир се нареждат добре, с много пари. При съперника му за най-добър треньор на годината Николай Киров всичко е по различен начин. Ботев е отбор без пари, но с дух. Помните в началото на миналата година, че на Киров (с играчи без пари) му се караше президент (Палийски) без пари. В Ботев обаче разбраха, че когато няма пари, повечето неща се правят с дух или на инат. И точно така жълто-черните победиха Лудогорец два пъти, за да спечелят две купи в една календарна година - Купата на България и Суперкупата.

Няма да ви убеждавам кой от двамата е по-заслужил. И двамата са заслужили, но Белия е човекът, който успя да извади от скрина позабравеното самочувствие на канарчетата, да изтупа прахта и Ботев отново да блесне като фактор в родния ни футбол. А Станимир Стоилов? Дано курсът на казахстанското тенге се вдигне повечко. Стоилов го заслужава всичко това покрай проблемите и притесненията му около КТБ.

Като се заговорихме за треньори и Локомотив (ако не знаете, предишното име на Астана е точно Локомотив), няма как да не стигнем до поредния кандидат за слава от чужбина, който идва под тепетата с надеждата да покаже нещо различно. Бруно Акрапович, 50-годишният специалист от босненския град Зеница, влезе с гръм и трясък на "Лаута". Накара играчите си да тренират по първи петли и е твърдо решен отборът да следва неговия стил на игра. Засега нещата в движение не се получават. Под ръководството на Акрапович Локо има 6 мача без победа (три хикса) и само 4 вкарани гола. Специалистът ще има доста работа да свърши от днес до подновяването на шампионата, ако иска да получи лятна екипировка от Локомотив. 

Акрапович сигурно има понятие какво иска. Ако не знаете, Бруно е бил най-известният играч, родом от Зеница, преди (през 1989 година) там да се пъркне защитникът на Ливърпул Деян Ловрен. По същото време Акрапович прави кариера в Германия - Волфсбург, Майнц, Енерги Котбус. И сега се опитва да налага желязна дисциплина в Локомотив Пловдив. Дано успее. 

Накрая един съвет от нас към Акрапович: Бруно, друже, дисциплината е едно нещо, тиранията - друго. Внимавай, че май някой доброжелател ти подлага динена кора още в самото начало. Да отвориш за медиите началните десет минути на първата тренировка и някой да те чака след това час и половина за пресконференция е, меко казано, опортюнистично. Имиджът е нещо, което все някога ще ти потрябва.

Бруно, ако не се сещаш, има колеги, които взимат камери почасово под наем, за да представят теб и вижданията ти на хората в Пловдив. Да засекретиш тренировка, на която нищо тайно няма да се случи, е лаишка постъпка. Разбери, футболът се променя, ти - също. Ето, не си онзи, къдрокосият Бруно от времето ти в Бундеслигата. А кой си? Хората в Пловдив още не могат да разберат. Помогни ни да научат.

Юлиян Ангелов