Футболът на Барса озарява света

"Потвърди се вярата ни, че понякога целта на футбола е да озари света" - Джеймс Лоутън, водещият наблюдател на в. "Индипендънт" след успеха на Барса в Шампионската лига.

Хубавото, единственото хубаво нещо в края на сезона е, че нещата застават на своите места. Спират отегчителните дискусии - дали Барса е най-великият отбор, дали Кристиано е по-добър от Меси и дори дали Реал (Мадрид) ще може да стане шампион.

Днес самата мисъл, че някой е могъл да задава подобни въпроси ни се струва смехотворна. До съвсем неотдавна обаче същите питания бяха в устите на много хора, които на пръв поглед разбират от футбол. Около пет дни преди финала в Шампионската лига различни футболни наблюдатели в английската преса реагираха с изненада и възмущение на едно изявление на Лео Меси. В него аржентинецът заяви, че отборът му играе по-добре от Манчестър Юнайтед.

Невероятно! Да кажеш, че Барса играе по-добре от Манчестър, е все едно да кажеш, че Барак Обама е по-здравомислещ от Джордж У. Буш. Или че Нелсън Мандела е по-симпатичен от Бенямин Нетаняху. Или че рибите плуват, а птиците - летят. Просто няма никаква необходимост да се обявяват на висок глас тези неща.

Може да има само едно обяснение за тази нелепост: сред англичаните, които са прагматични, с ограничена естетическа чувствителност, има хора, които са твърдо убедени, че във футбола само победата има смисъл.

Тук, в Испания, ние гледаме на живота или поне на спорта, по малко по-различен начин. Това се вижда може би в бикоборството. Резултатът, да бъде убито животното, се приема като даденост. Цялата прелест е в начина, по който се стига до крайния резултат, в ритуала, в изкуството. Тази концепция е дотолкова залегнала в испанския манталитет, че дори на най-фанатичния  привърженик на Реал (Мадрид) този сезон не би му минало през главата да твърди, че отборът му играе по-добре от Барселона, дори мадридчани да бяха станали шампиони. Но за един англичанин или за един от хората, които, според които думите на Меси бяха скандални, проблемът с бика се решава по друг начин: да се извади един пистолет и да бъде застрелян с един куршум между очите.

Величието на Барса на Пеп Гуардиола е, че цялата английска спортна публика (както и тази в останалия свят) се поклони пред отбора му, че абсурдният дебат приключи. Иниеста, Шави, Меси и компания изтощиха Манчестър Юн като обречен бик, докато на съперниците им се зави свят и после ги унищожиха. Както се казва на английски, "Game over, good night".

Що се касае до персоналната битка между Кристиано Роналдо и Меси, трябва да припомним, че официалното наименование на спорта, който практикуват, е "association football" (association на английски означава сдружение, дружество, свързване, съединяване, сдружаване). Тоест, футболът е колективен спорт. А на финала в Рим Кристиано ни напомни за пореден път, че не е колективен играч. Той вижда вратата, дори да е на 40 метра и изстрелва снаряда, без изобщо да му мине през главата вероятността, че може някой съотборник да е в по-добра позиция от него, за да създаде голово положение.

Това, което Меси направи в Рим, в ярък контраст, няма цена. Той показа върха на солидарността. Знаеше, че в този мач може да си осигури "Златната топка", че това е шансът му да блесне, да покаже на света изпълнения, които само той владее. Но какво направи Меси? Игра като един от отбора. Подчини таланта си на оркестъра и на красотата на симфонията. Той свири на инструмента си хармонично, просто, изящно. В някой друг мач ще видим виртуозен рецитал на неговата майсторска цигулка. А на финала на Шампионската лига трябваше съперникът да бъде победен като се поддържа смазващото темпо на колектива в средата на терена. Накрая обаче Меси показа, че притежава изненадващи умения с друг свой инструмент. Когато отборът имаше нужда, той излезе на сцената с фин и прецизен изстрел с глава - единственият аспект от играта, в който мислехме, че отстъпва на Кристиано.

Когато бъде обявен носителят на "Златната топка" в края на годината или победителят в анкетата на ФИФА за най-добър футболист в света, няма да е възможна никаква полемика. Единственото съмнение е дали на знаменитите господа, които гласуват в тези анкети, ще им хрумне да сложат Кристиано на второ или на трето място. Това би било проява на идиотия. Първите трима, в какъвто ред пожелаят, трябва да бъдат Меси, Шави и Иниеста. Без никакъв спор.

Джон Карлин,
"Ел Паис"