От 1999 година Франческо Ричи Бити е първа ракета в Международната тенис федерация. Има диплома за инженер по телекомуникациите, но е прекарал целия си живот около корта и сега е начело на един от най-популярните спортове в света. Италианецът беше специален гост на откриването на реновирания Национален тенис център в Борисовата градина, който приема битките от III група на Европейската зона за купа "Дейвис" (2-5 май). След церемонията г-н Ричи Бити отдели време и за въпросите на "Труд".
- Г-н Ричи Бити, как един телекомуникационен инженер се превръща в президент на Международната тенис федерация?
- Нямам никаква представа (б.а. - смее се). Да, инженер съм, но целият ми живот е свързан с тениса. Първо бях играч, после шеф на Италианската федерация, после на Европейската асоциация... Хората ми предлагаха възможности и стъпка по стъпка се развивах. Избраха ме и за член на МОК, което също беше доста неочаквано. Когато започнах, не съм целял да стигна върховете на тенис структурата.
- Какво се промени от времето, в което вие забивахте асове на корта?
- Тогава тенисът беше различна война. Бях добър играч, но никога сред най-големите таланти. Италия имаше много състезатели и всички се наслаждаваха на играта. Вече не усещам подобно нещо сред младите. По мое време се чувствахме толкова спокойни. Бях щастлив, че се представям добре, без да съм на върха. Учех, работех и играех едновременно. Сега тенисистите са под нечовешки стрес - за победи, за точки, за ранглисти. Това не ми харесва, днешните състезатели трябва да са много силни, за да се справят с подобен начин на живот. Хубавото е, че има много пари, които се разиграват по турнирите.
- Много тенисисти, включително и световният №2 Рафаел Надал, твърдят, че календарът е твърде сгъстен...
- Така е, но не можем да решим този проблем. Тенисистите казват, че има твърде много турнири, но в същото време искат парите. Може би календарът е малко суров, но има толкова хора, които имат желание да организират турнири, да инвестират в тениса и да дават възможност на феновете да гледат звездите на нашия спорт.
- Преди Новак Джокович да направи големия си пробив, Роджър Федерер и Рафаел Надал сблъскаха две коренно различни лица на тениса. Кое предпочитате?
- Заклет фен съм на Федерер, но всеки, който разбира от тенис, намира положителните страни и в двете. Федерер носи финес на корта, страхотни удари, точност. Но Надал притежава психическа мощ, много по-голяма от тази на всеки друг състезател по света.
- Виждате ли някое от тези качества проектирано и в най-добрия ни тенисист Григор Димитров?
- Григор е уникален и се гордея, че съм сред първите, които го забелязаха. Мисля си, че го открих. Беше преди седем-осем години на турнир в Чехия. Треньорите още си спомнят как им казах: "Това момче е невероятен играч." Имаше доста деца в неговия отбор, но единствен той удряше топката с подобна лекота. Другите не притежаваха таланта му. Имам доста опит и това не ми убягна. Препоръчах го и оттогава го следя. Очевидно в момента е сред най-големите надежди на тениса.
- Когато беше в България, мениджърът на 12-ия в света Хуан Мартин дел Потро, Уго Коломбини, сподели, че според него младите изостават малко откъм успехи спрямо кариерите на Надал, Джокович и т.н. Съгласен ли сте?
- Аз гледам под по-различен ъгъл. Тенисът е индивидуален спорт и когато имаш един добър играч, той създава голяма конкуренция вътре в държавата си. Шведите имаха само Бьорн Борг, после дойдоха Йонас Бьоркман, Магнус Норман. В Испания след Надал е същото. Затова и те са на върха в момента с тенисисти като Давид Ферер, Фернандо Вердаско, Николас Алмагро. В индивидуалния спорт добрият играч е важен мотиватор и модел, който може да развие цяло едно поколение.
- Способен ли е Григор да стане такъв мотиватор у нас?
- Ако отговори на очакванията - да. В тениса с всяка крачка към върха става все по-трудно, защото този спорт е много развит във всякакъв аспект и съответно е много изискващ.
- Къде поставяте българския тенис на картата на Европа?
- Вие сте в категорията на малките и средните по територия държави и в нея сте на челните места. Федерацията върши страхотна работа, за страна като България е важно да има много турнири, дори и да не са на най-високо ниво. Във всеки възможен град трябва да има състезания, било то и с по-малки мащаби. Премиерът ви Бойко Борисов ме попита кои са основите, за да се развива спортът в България. Казах му: "Трите правила са: по-добри треньори, повече кортове и повече конкуренция." Добре е да имате връзка и със световни звезди. Турнирът на шампионките при жените през ноември ще ви осигури и това. България е имала спадове в тениса, но е страна с традиции и сега се опитва да ги възстанови.
- Начело сте на Международната тенис федерация от 1999 г. В каква посока крачи тенисът?
- Разраства се. Хората, които печелят доста пари, например от турнирите от Големия шлем, инвестират постоянно, ще се вложат доста средства в тези състезания през следващите десет години. Има проекти за реновиране на тенис комплексите на Откритите първенства на Франция и Австралия, също и за "Уимбълдън". За да ви дам представа колко пари изкарват тези турнири, ще ви кажа, че шампионатът на САЩ, който е най-успешният от финансова гледна точка, се радва на 150 милиона долара на година. Когато печелиш толкова, можеш да си позволиш да вложиш 10-20 милиона долара, нали...
Слави Борисов, "Труд"
КоментариНапиши коментар
ОЩЕ КОМЕНТАРИ