Франц Бекенбауер: Младите ни лъскаха обувките

Те са душата на Байерн над 40 години: Франц Бекенбауер (64) и Ули Хьонес (57). Поводът за това интервю, което е продължение от вчерашния брой, е решението на Франц Бекенбауер да напусне Надзорния съвет и президентския пост и да излезе в пенсия. Ще го замести точно Хьонес. В първата част от интервюто, която публикувахме вчера, те казаха коя е най-голямата им грешка - изгонването на треньора Рехагел през 1996 г., и пожелаха на сегашния треньор Луис ван Гаал да се усмихва повече. Днес те говорят за кариерата си на футболисти, за скандала с Кристоф Даум и за бъдещето на Байерн.

Матиас Брюгелман
Валтер М. Щратен Йорг Алтоф
"Билд"

- Хер Бекенбауер, спомняте ли си кога срещнахте Ули Хьонес за първи път?

Бекенбауер: Да, видях го в съблекалнята през 1970 г. Беше 18-годишно момче с руси къдрици.
Хьонес: Не знаех дали трябва да говоря на големите Герд Мюлер и Франц Бекенбауер на "вие" или на "ти". Франц ме прие приятелски. Той носеше същия номер обувки и получаваше винаги най-добрите модели от "Адидас". Позволяваше ми да износвам онези, които вече не му трябваха. Това беше чудесно.
Б: Затова тичаше толкова леко.

- Не ви ли се иска да играете днес, когато футболистите получават милиони и живеят в лукс?

Б: Не. Всеки ден благодаря поне по 10 пъти на Господ. На 21 години след световното първенство през 1966 г. видях за първи път Южна Америка. Още усещам аромата на Южна Америка.
Х: Днес футболът е различен. Едно време ни чистеха обувките в една дървена колиба.
Б: Никакви петзвездни хотели. Казаха ни да си живеем в общежитието. Но пък младите вярно ни лъскаха бутонките.

- През 1972 г. станахте заедно европейски шампиони. Това ли е най-добрият бундестим?

Х: Да. Една година владеехме футбола.

- Но през 1974 г. това спря, въпреки че станахте световни шампиони. След загубата с 0:1 от ГДР капитанът Бекенбауер ви се скара.

Х: Имаше право. Аз бях на 22 години, бях изиграл най-добрия си сезон и се носех в облаците. След тази загуба Франц и треньорът Хелмут Шьон направиха нов отбор. Ние знаехме, че ветераните начело с Бекенбауер са поискали това. Извадиха ме от състава и много се ядосах на Франц.
Б: Но ти се отрази добре.
Х: В следващия мач с Югославия седнах по къси гащи до Шьон. Когато поглеждаше надясно, виждаше само мен. Най-накрая му писна и ме пусна да играя. Повече не ме извади, чак до финала.

- Ули, днес критикувате много остро играчите. Това ли е урокът, който научихте от Франц?

Х: Ах, знаете ли, аз никога не им се карам толкова. Може би някой ден трябва да чуят това, което аз чух от Франц: "Вие сте надценени, вие сте мързеливи кучета
Б: Днес играчите са друга бира - няма да понесат такова конско. Ще припаднат. Но тогава така се говореше.
Х: Нямаше интернет и новините не обикаляха света за 5 секунди.

- Но затова днес футболът има по-голямо значение.

Х: Абсолютно. Може би твърде голямо. Смъртта на Роберт Енке е повод да помислим дали целият шум около футбола не е прекален. Медиите налагат огромен натиск. Ако едно 20-годишно момче изпусне да вкара гол в Шампионската лига, веднага го заклеймяват, че е загубеняк, който струва 5 млн. евро. Това все пак са 20-годишни момчета. Няма значение колко печелят.

- Хер Хьонес, колко остро ви критикуваха, когато изпуснахте дузпата на финала на европейското през 1976 срещу Чехословакия? Тогава ФРГ загуби.

Х: Напротив. Получих много положителни писма. Хората ме съжалиха.
Б: Защото знаеха колко голяма отговорност поемаш, когато биеш дузпа в такъв мач.
Х: Аз не исках да бия, но Франц дойде при мен и ми каза, че опитните трябва да поемат отговорността.
Б: Малко по-рано разбрахме, че ще се бият дузпи, а няма да се играе, както дотогава, втори мач. Продължението беше минало, но никой не искаше да бие дузпа. Сеп Майер каза: "Аз ще бия". Не, отговорих аз. Ти отиваш на вратата и ще гледаш да спасяваш. Изведнъж пред мен се появи Ули и аз му заявих: "Ти трябва да биеш. Другите се скриха".

- Добре, разказахме историята за дузпите. Ние се питаме: как се стигна дотам Бекенбауер да стане треньор на Байерн през 1994 г.?

Х: След есенния полусезон на 1993/94 бяхме втори. Треньорът Ерих Рибек отиде на почивка на Канарските острови и това му беше грешката. Шефовете се събрахме на заседание и няколко бяха много недоволни: "Нищо не играем". Затънали сме до уши в лайната. Но нямаше кого да назначим за треньор. Изведнъж някой предложи: "Франц, ти не искаш ли?"
Б: Това беше ти, Ули! Не исках, Ерих ми беше приятел. Казах: "Ако напусне, тогава е друго".
Х: И така малко преди Коледа двама членове от управителния съвет отпътуваха с частен самолет за Канарските острови, за да накарат Ерих да напусне. Той ги прие толкова сърдечно, че не можаха да му кажат истината и се върнаха. 25 000 марки за полета отидоха на вятъра. Изяснихме се, едва когато Ерих се върна.

- Франц, вие напуснахте само след половин година.

Б: Не исках да съм клубен треньор дълго време. Националният отбор е друго нещо.
Х: Какво направихме тогава? Шампиони ли станахме?
Б: Да, шампиони.
Б: Ули, спомняш ли си, че искахме да купим Марадона?
Х: Да, Марадона в Мюнхен - това беше моята мечта. Беше възможно, дори говорихме с агента му Бранкини. Преговорите бяха много дълги, обсъдихме и заплатата му. Договорихме много голяма заплата. Безумие! Не знам защо накрая не го купихме.

- Хер Бекенбауер, ще продадете ли Рибери?

Б: Трудно. Само ако иска да напусне.
Х: Той никога не е искал. Каза ни, че с удоволствие би играл в Реал М, но ако искаме да го задържим, за него това не е проблем.

- Договорът му изтича през 2011 г. Не бихте ли взели 100 млн. евро, ако ви ги предложат?

Х: Никога не сме получавали оферта за 100 млн. Най-добрата беше от Челси - 65 млн. + Босингва. Получихме и други предложения за 76 и 80 млн.

- И ядосвате ли се, че не ги приехте?

Х: В мен заговори търговецът. Защото когато продаваш нещо, трябва да платиш и данъци. Ако го продадем за 65 млн., дължим 37,5 млн. за данъци.