Форлан: Страхотно е да съм пред Ето'о, Вия и Меси

Хосе Маркос
"Ел Паис"

30-годишният Диего Форлан стана голмайстор на Испания и Европа с 32-та гола, които наниза този сезон за Атлетико (Мадрид) в Примера дивисион. Уругваецът е категоричен, че сега двата приза са му по-сладки, отколкото през 2005 г., и признава, че указанията на треньора Абел Ресино са му помогнали много.

- На Самуел Ето'о (камерунецът остана на 2 гола след Форлан) сигурно му се иска да е на ваше място сега.

- Не. Макар че пак го надвих в индивидуалния ни двубой, той е страхотен нападател. Сами направи чудесен сезон с Барса и вкара много голове във всички турнири. Вдигна 3 трофея. Аз пък се борих да класирам Атлетико (Мадрид) за Шампионска лига, което не е малко след кризите, които претърпяхме. Това, че съм пред играчи като Ето'о, Вия и Меси, засилва удовлетворението от спечелената Златна обувка.

- Не изглеждахте спокоен, макар че Ето'о ви поздрави за голмайсторския приз още кръг преди края.

- На мен ми беше ясно, че не мога да се отпусна. Съперниците ми не бяха случайни - Ето'о вкара и на Депортиво, а Вия мушна 2 на Атлетик Б. Трябваше да внимавам, за да не стане и с мен като с Ето'о през 2005, когато го изпреварих с финален спринт. Трябваше да запазя спокойствие за мача с Алмерия, но ми беше трудно.

- Кои трофеи (за голмайстор на Примера дивисион и на Европа) са ви по-скъпи - от тази годинa или онези, които спечелихте във Виляреал през 2005?

- Тези сега. Да стана голмайстор на Испания и Европа за втори път беше още по-сладко. Първия път всичко ми дойде малко изневиделица. Освен това тази Златна обувка няма да я деля с Тиери Анри. Вкарах и повече голове. Но най-вече постижението сега показва, че предишната ми Златна обувка не е била случайна.

- През септември мислехте ли, че ще вкарате толкова голове?

- Съвсем не. Започнах силно сезона и ми стана много криво, когато се контузих в Айндховен в първия мач от групите на Шампионската лига. Направо ми идваше да се разплача, защото бях във върхова форма.

- В онзи момент с колко гола бяхте готов да се задоволите?

- Винаги е хубаво да минеш границата от 20 попадения. Не всеки ден можеш да вкарваш, не е никак лесно. Аз обаче успях. А срещу Алмерия бях толкова уморен. На няколко пъти исках да ритна топката, а нямах сили. Краката не ме слушаха. Сега ще мога да си почина малко.

- В последните седмици бяхте свръхконцентриран, не искахте да говорите с никого.

- Така е. Бях обсебен от мисълта да вкарам още голове. Не ми се искаше да пропилея шанса да стана голмайстор за втори път, още по-малко това да стане в последния мач. След толкова усилия да изпреваря Ето'о, което направих едва в предпоследния кръг.

- Какво казва баща ви (бившият уругвайски национал Пабло Форлан), кое е по хубаво - да станеш 2 пъти голмайстор на Европа, или да спечелиш Междуконтиненталната купа?

- Е, той е спечелил и Либертадорес с Пенярол през 1966. Сега обаче и аз имам с какво да се похваля пред него, няма само той да си припомня добрите стари времена.

- Той ли ви направи нападател?

- Винаги ще съм му признателен за това. Аз още от малък ритах топката в стената. С левия, с десния, целта беше да мога да си служа и с двата крака, не единият да е само за подпиране.

- Съотборникът ви Агуеро казва, че всичко, до което се докоснете, се превръща в гол.

- Той ме обича много, както и останалите съотборници, но аз не съм цар Мидас. Златната обувка и голмайсторският приз в Примера са награда за труда на целия отбор. Сам може да вкарам някой друг гол, но 32 попадения никога не бих успял да забия.

- Случайност ли е фактът, че 20 от 32-та ви гола са под ръководството на Абел Ресино?

- Той ми каза да се върна малко по-назад, за да играя повече с топката. Да помагам на халфовете, за да падне малко натоварването върху тях и защитата. Играта от втора линия ми се отрази добре.

- В Испания вкарвате като луд, но защо не ви потръгна навремето в Англия?

- В Манчестър Юн тогава имаше убийствена конкуренция. В тима бяха Ван Нистелрой, Йорк, Коул, Гигс, Солскяр. Пускаха ме за по 10 мин. Затова отидох във Виляреал. Тогава тимът не беше толкова известен в Испания и Европа. Направих крачка назад, надявайки се после да направя 2 напред. Просто исках да играя редовно и нещата потръгнаха.

- Ще останете ли в Атлетико за следвашия сезон?

- Нищо не ме кара да искам да си тръгна от Атлетико. Доволен съм и се чувствам добре. Ако дойде някаква оферта обаче, ще я обмислим.