Филип Майо: Искаме злато

В ЦСКА всеки ден правя още една крачка напред, убеден е 29-годишният кениец.
Обикновено сдържан и скромен, Филип Майо буквално е преобразен, след като отборът му е на крачка от финал в Европа, а "армейските" фенове го приемат като свой. 29-годишният кениец, който отдавна вече е усетил какво значи в България да носиш червената фланелка, говори за предстоящия решителен мач със ЗАКСА като разярен хищник, готов да захапе жертвата и да не пуска, докато не я умъртви.

- Филип, играхте наистина много силно срещу ЗАКСА, твоето представяне беше на висота, щастлив ли си, държи ли те още адреналинът?
- Безкрайно съм щастлив, защото енергията, която ни предадоха нашите фенове, се оказа в основата на успеха ни. Незабравимо е усещането да играеш и сякаш цялата публика е с теб на мрежата и ти помага. Все едно сте едно. От първата до последната секунда имахме подкрепа и се чувствахме уникално добре на игрището, затова и резултатът е подобен. Това ми помогна да изиграя и един от най-убедителните си мачове. Защото в първите двубои в Шампионската лига още не се чувствах достатъчно във форма. Постепенно обаче нещата потръгнаха за мен и сега мисля, че съм в перфектно състояние.

- За първи път победата ви беше така изразителна. Вие ли бяхте толкова по-добре подготвени, или пък ЗАКСА не е най-силният отбор, който е идвал в "Арена Самоков"?
- Не трябва по никакъв начин да се заблуждаваме - поляците са много силен отбор. В първия мач правихме точно каквото трябваше и по този начин не им позволихме да покажат реалните си възможности. Довършихме ги, преди да могат да се осъзнаят и да намерят правилния си ритъм на игра. Не трябва да се заблуждаваме, че ще бъде същото и на реванша.

- Мислиш ли, че имате сили да се представите така убедително и на чужд терен тази неделя?

- Като гости ще е много трудно. Ние обаче имаме достатъчно време, за да се подготвим по възможно най-добрия начин. Надявам се да свършим всичко, както си му е редът, и отново да имаме отговор на всеки техен ход. Отново ще заминем два дни по-рано, за да имаме време да свикнем с обстановката. Срядата беше свободна за нас, имахме почивка. В четвъртък сутринта бяхме във фитнеса, а вечерта се подготвяхме в залата. Такава изразителна победа у дома и задължава

Нещата сега изглеждат по-различно, отколкото когато едвам сме измъкнали успеха с 3:2, както беше досега. Вярно е, че нямаме нито един триумф като гост, че най-доброто ни представяне на чужд терен са двата гейма срещу Кан, обаче ние сега осъзнаваме колко е решителен моментът и вярвам, че ще го вземем този мач. След 3:0 у дома не може да се борим за златен гейм. Не искаме да спираме дотук. Искаме злато. Искаме всичко.

- От думите ти усещам, че са различни енергията и зарядът в този сблъсък за теб лично, за първи път в кариерата си се бориш за медали от такъв престижен турнир...
- Разбира се. Колкото и ние в отбора да се опитваме да подхождаме с един и същи професионализъм към всеки от мачовете си, включително и тези от вътрешното първенство, няма как да не признаем, че в Европа зарядът е различен. Още повече когато вече сме на полуфинал и се борим за разпределението на медалите. Чувството за мен е непознато, както и за голяма част от отбора, но е наистина неповторимо. И много мотивиращо.

- Кого си пожелаваш за съперник евентуално на финал: Тревизо е клуб с големи традиции, но пък на Ресовия има да отмъщавате...
- Ами аз си мисля, че е много по-хубаво да сменяме противниците. Не е толкова интересно пак да играем с Ресовия. Е, ще бъде хубаво да им върнем за двете загуби през миналата година, като ги накажем на финал. Но Сислей Тревизо е отбор, с който битката за титлата наистина ще е знаменита. Италия си е Италия. Така че аз си пожелавам тях.

- Позволявам си да погледна крачка напред. Ако стигнем финала, реваншът ще бъде на роден терен, а първата среща е гостуване. Това плюс или минус е според теб - от гледна точка, че може би ще дойдете със загуба и ще трябва задължително да победите?
- Мечтая всеки ден за този момент. Но не си позволявам да го казвам на глас. Така че не ми се иска да коментирам. И все пак - наистина напрежението ще е много голямо, но и няма как да е иначе на финал на евротурнир. Аз мисля, че подобна програма е само плюс: първо, че за нас победата тук винаги е задължителна, без значение дали е първи или втори мач. И освен това - представяте ли си какво е да се борим за златото пред тази публика, вероятно би било момент, който никой няма да забравим. Мисля, че

България заслужава да бъде домакин на последния мач от Купата на CEV.

- Казваш незабравимо. Това ли е най-незабравимият ти момент с ЦСКА, вече трети сезон си с червената фланелка?
- Не бих казал. Откакто съм тук, в България, всяка една година пишем история. Чувствам, че аз самият пиша история. Първият сезон, в който дойдох, станахме шампиони за първи път от 13 години. Втората станахме първият отбор в плейофи на Шампионска лига. Така че не мога да кажа. В ЦСКА всеки ден правя още една крачка напред.

- Възможно ли е тези крачки да те заведат през следващия сезон в някой друг, по-престижен шампионат, където няма финансови проблеми?
- От твърде много неща зависи това. Не искам да мисля за подобни възможности, докато все още имаме битки за печелене. И то не само в Европа. Ние имаме да си защитаваме титла, купа тук, в България. Ако не го сторим, постижението ни дотук навън, ще се обезсмисли.

- И все пак, няма ли да ни кажеш дали мислиш да останеш в ЦСКА и догодина, говорено ли е с теб, предложиха ли ти нов договор?
- Засега не. Ако има предложение за мен, за да го разгледам, то наистина трябва да е много добро. Защото в момента аз играя в отбор, който се бори за медалите в евротурнирите. Стъпка назад не искам да правя.