Фернандо Торес - до какво води съмнението

Не зная какво е накарало играч от световна класа да се разхожда по терена като поредния зрител, освен факта, че самия той се съмнява в себе си. Ако това се окаже така, то очаквам един небезизвестен руски олигарх да ми се обади с предложение да стана новия спортен психолог на Челси.

Както всеки играч може да потвърди, най-важното за доброто представяне на един играч е самочувствието. Талантът няма особено значение, самочувствието може да направи играча силен. Освен ако собственикът не се намесва до такава степен, че не само да избира кои играчи да се купуват, но и кои ще играят. В такъв случай ако играча не е във форма и се надява на почивка и шанс да се възстанови психически, той е постоянен обект на критики и още повече губи самочувствието си.

Всички играчи в един или друг момент са губили самочувствие. Някои от тях се борят по цял мач и така прикриват слабото си представяне, но това не така лесно. Ставали сме свидетели на това как някой много талантлив вратар, или нападател, бива принизен до средностатистически играч за няколко седмици, след като е допуснал лесни голове или е пропуснал лесни възможности за отбелязване.

Голямото съмнение в което самия играя изпада е задушаващо по редица причини, като много често то е далеч по-силно от спомените за постиженията на играча. То е по-силно от пълния стадион скандиращ името на играча. Просто казано- то унищожава играча.

Запознат съм с тези неща, това е едно много трудно изживяване, което прави играча непознаваем. На терена всичко което идва от вътре на играча, всичко което обикновено става без мисъл, а по навик, става безкрайно сложно. Играта започва да куца и колкото по-дълго продължи това, толкова по-тежко става на самия играч. Почитателите съвсем нормално се чудят какво става и се дразнят на случващото се на терена.

Най-интересното в цялата тази история е, че атмосферата в съблекалнята не помага никак. Съотборниците ти те избягват сякаш си чумав и не помагат за преодоляването на тази криза. Усещането е сякаш си заразен и това още повече подсилва малкото гласче в главата ти, което ти нашепва, че не ставаш. Не рядко се стига до там, че самия играч ще отиде при треньора си и ще поиска, за благото на целия си отбор, да остане на скамейката докато не влезе във форма.

Има играчи, които даже нямат нужда от слаби игри за да изпаднат в такава криза. Лейтън Бейнс се бори с проблемното си самочувствие в младите си години. Навремето той каза: „Винаги съм се борил със самочувствието си, искрено се надявах да се присъдения към Евертън, но когато това стана аз изпаднах в криза. Бях притеснен, че ще ми бъде много трудно да свикна с обстановката, че няма да успея да се впиша в отбора. Мислех си, че всички се чудят какво правя там."

Това не е най-екстремния случай. Най-лошото на което съм бил свидетел е нападател, който се страхуваше да излезе на терена, защото се притесняваше, че ако сгреши нещо феновете ще го освиркат.

За радост има хора които могат да помогнат в такива моменти. В момента всички отбори от елита на Англия разполагат със спортни психолози. Всички с които съм говорил работят според Фройдисткото предположение, че самочувствието произлиза от удоволствието което изпитваме когато усещаме, че ни обичат. Този начин понякога успява да помогне на играчите, но не винаги. Психолозите се опитват да намерят начин да помагат на играчите си, но все още няма открит начин който да действа в 100% от случаите.

При Фернандо Торес има още едно доста сериозно усложнение- напрежението, което оказва натиска от похарчените за него 50 милиона паунда.

The Secret Footballer, Guardian