Емо Костадинов: Атентаторите от Париж са идиоти, искам обединена Европа (ВИДЕО)

Екзекутора на Петлите Емил Костадинов призна, че рядко се сеща за головете си във вратата на Франция, които класираха България на световното първенство в Америка. На днешния ден, преди 22 години, Коща наниза две попадения в мрежата на Бернар Лама. 

Г-н Костадинов, изминаха доста години от двете ви попадения и особено победното на "Парк де Пренс", изстреляли България на Световното в Щатите през 1994 година. Често ли се сещате за този мач и живеете ли със спомените?

- Честно казано, рядко се сещам. Повече ми го напомнят хората, както и вие, журналистите, в случая. Напомнят ми го и приятели от по-старите футболисти, с които играхме заедно навремето. За съжаление след 1994 г. нямаме много поводи да се гордеем с националния както и с класиране на голям форум, изключвайки Европейското първенство в Португалия през 2004 година. Тъжно, но факт. Ние вдигнахме тогава високо летвата, имахме силен отбор, съставен от силни единици. Бяхме колектив и затова постигнахме успехи не само с представителния тим, а и с клубните си. Доста хора, работещи в отборите в момента, трябва да се замислят как трябва да се работи с младите, къде се бърка и кои неща да се променят, за да имаме отново силно първенство и конкурентен национален отбор.

Като че ли 22 години по-късно Франция изживя нов емоционален шок, макар и не пряко свързан с футбола. Какво е вашето мнение за атентатите в Париж?

- Тъжно е, когато се случват такива неща, и то в 21 век. Истинска трагедия, за която просто нямам думи! Това, което можем да направим ние, българите, е да се молим за семействата на загиналите, да изразим своите съболезнования и да се надяваме, че няма да се случват повече такива нелепости. От друга страна, като европейци трябва да направим така, че проблемите с идиотите, които искат да сеят смърт, да бъдат решени. Това може да го направи обединена Европа, и то бързо, а не да стои и да чака. Тези ходове обаче се решават на правителствено ниво.

И от квартал "Сен Дени", където се намира "Стад дьо Франс", нека отново се прехвърлим 15 километра североизточно в Париж, на "Парк де Пренс". Години след победата над Франция с 2:1 се тиражираха слуховете, че този мач е бил манипулиран от букмейкърите. Обижда ли ви това твърдение и как се урежда мач секунди преди края?

- Това е смешно, дори нелепо. В такива мачове, от които зависи класирането на дадена страна на голям форум, какъвто е Световното първенство, са заложени много пари. Нямам предвид в букмейкърски къщи, а че класирането на такава надпревара носи милиони или дори милиарди приходи. Е, можете ли да си представите и да си направите сметката колко е загубила Франция от поражението от България? Сигурно Христо Данов, който тогава бе ръководен орган в българския футбол, трябва да е имал много пари, за да плати на определени хора и този мач да бъде уреден. Та той твърдеше през 2009 година, че и срещата ни с Аржентина е била уредена, като Христо Стоичков е бил съдействал с агента на Марадона това да стане, за да избегнат "гаучосите" на осминафинала Мексико. Хайде да си говорим сериозно! Още по-несериозно е авторът на книгата "Тайните на четвъртите в света" Георги Атанасов да пише такива нелепости! Сега е модерно да се говори за букмейкъри, за уредени мачове. Ако беше толкова лесно да се манипулират футболните двубои, нашите клубове щяха да са цъфнали и вързали.

Въпрос, който може би са ви задавали много пъти, но какво си мислехте в момента преди удара, който постави на колене Бернар Лама и цяла Франция?

- В такива моменти времето за реакция, което имаш, е секунди, дори стотни. Не можеш да мислиш върху няколко варианта, тъй като това може да ти изиграе лоша шега. Просто решаваш в кой момент е най-удачно да натиснеш спусъка и при мен се получи. Другото е история.

История, в която сте известен като Свети Емил или Екзекутора на Петлите. Кой прякор ви е любим?

- Нямам такъв (смее се). Хубаво е да си герой на нацията, а тогава целият отбор бяхме такива, не само аз.

Вашето "златно" поколение се формира доста по-рано, като играхте на Световно първенство през 1985 година за юноши в Русия (б.а. - тогава СССР), но и там, подобно на Световното през 1998 във Франция, Испания бе кодовото име. Сещате ли се защо?

- Разбира се, че се сещам. През 1985 година бяхме много силен отбор, но за съжаление на четвъртфинала Испания ни победи с 2:1, а аз вкарах гола. Отпаднахме от финалиста, тъй като те по-късно отстъпиха с 0:1 на Бразилия. Разписах се и в групата срещу Унгария (1:1), а ние финиширахме първи (б.р., България излиза първа от група А с 4 точки, колкото имат и Колумбия и Унгария, но нашите са с по-добра голова разлика). В отбора бяхме заедно с Любо Пенев, Петър Михтарски, Павел Дочев, Радко Калайджиев, Краси Балъков, Ивайло Киров, Златко Янков, Димитър Васев. През 1998 година вкарах срещу Испания на Световното във Франция. Какво нещо е съдбата? Този път паднахме с 1:6, като моето попадение бе единствено за нашия отбор на форума. Отпаднахме безславно.

Продължаваме да живеем със спомените за класиране на голям футболен форум, но удачно ли е да се правят сравнения между вашето поколение и сегашното? Това не им ли тежи на младите?

- Времената са различни. Грешка е да се правят сравнения със сегашното поколение. Единствено съпоставка трябва да се прави с връстниците им от Европа, това е базата за сравнение.

Трябва ли младите ни таланти да излязат бързо в чужбина, за да не прахосат в България таланта си?

- Трябва да излязат, но не твърде рано. За един млад футболист на 17-18 години е много трудно в чужбина. Талантите ни трябва да се доразвият добре тук, а след това да ги продаваме навън. Повечето футболисти на Левски, ЦСКА или Литекс се мислят за големи звезди, но се вижда, че реалностите са други. Един футболист с качества трябва да бъде обгрижван, да се работи внимателно с него, за да се изисква после много от него. Оптималната възраст за излизане в чужбина за мен е около 20 години, след като си се калил в битките в "А" и "Б" група. В последните години да сте видели някой трансфер на български футболист от родното първенство в гранд? Оставяме Димитър Бербатов настрана, той е гений, но години по-късно, след като го взеха в Байер (Леверкузен), премина в Манчестър Юнайтед. И добре, че беше Германия, за да го шлифоват, да го научат на дисциплина. Ако беше отишъл в отбор от някоя друга държава, сигурно щеше да мисли среднячески и да мъждука някъде из Европа, а не да блести в топ отбори като Тотнъм и Манчестър Юнайтед.

Много критики отнасяхте по време на мачовете на ЦСКА, когато пропускахте положения, а отборът не водеше в резултата до 10-ата минута. Само перде ли трябва да си, за да понесеш подобен род критика, и то в ранна възраст?

- Всичко е комплексно. Ние бяхме юноши на клуба, а към тях винаги феновете са били взискателни и с право. Не можеш да претендираш да си титуляр в ЦСКА и да не играеш на върха на възможностите си във всеки един мач. Ако загубехме някой мач, трудно бе да гледаш хората в очите, като те срещнат на улицата. Всеки те пита защо, иска обяснение, защото това е ЦСКА. Същата беше ситуацията и като играех в Порто, и в Байерн (Мюнхен). Ситуацията на "Армията" ми помогна да се доизградя като футболист и като личност, да мога да играя в големи отбори. Този, който няма манталитет на победител и го е страх да поема отговорност в големи клубове, цял живот ще вегетира и живурка, ще преминава от отборче в отборче, но никога в голям тим.

Коя е най-сладката ви титла?

- Винаги първите са най-сладки. Още помня моята първа титла с ЦСКА, бях на 18 години. Спечелихме я с добър колектив и само с българи - нещо, което в днешно време е немислимо.

В момента учите за треньор в НСА. Можем ли да ви видим на скамейката да ръководите футболисти на терена и да смените работата в БФС? 

- Определено мисля, че отговорът е - да. Имам желание да съм треньор. Продължавам да се уча, доста съм видял от престоя си в чужбина. В крайна сметка виждам някои наши треньори с добри методи на работа, но не във всички. Има неща, които трябва да се променят, и ми се иска да пробвам да направя това. Обичам контакта с хората, с футболистите. Един съвременен треньор, освен да разбира от тактика и да чете играта, трябва да бъде и психолог. Сегашните футболисти са доста по-трудни като характери, а трябва да си близо до тях, да можеш да ги накараш да ти се доверят, да говорят с теб, за да знаеш къде са им проблемите и да ги решавате заедно. Да успяваш да ги мотивираш, да бъдете приятели, това също е важно.

Димитър Пенев психолог ли е и такъв ли беше през 1994 година по време на Световното в Щатите?

- Разбира се! Как иначе ще успее да направи отбор и колектив от добри футболисти, състезаващи се в големи европейски отбори? Димитър Пенев знаеше как да се държи с играчите, да поддържа ведро настроението по време на лагерите и в съблекалнята. Ако не беше психолог, дали щеше да успее да направи така, че измежду 15-16 равностойни футболисти нито един да не се сърди, ако не е титуляр? Голям треньор е Пенев!

Няма как да избегнем и темата за ЦСКА, където израснахте и се оформихте като футболист. Защо се стигна дотук и кога ще има изпълком, който да реши съдбата на "червените"?

- Изпълкомът не може да реши нищо! Няма как да се избегнат законите на УЕФА и ФИФА. Преди няколко месеца много се зарадвах, когато новите собственици декларираха, че се захващат сериозно и ще оздравяват старото дружество. За съжаление към днешна дата не виждам такова нещо. Хората биват заблуждавани с различни версии, а аз наистина не виждам светлина в тунела! Искрено се надявам Гриша Ганчев да вземе решение и да оздрави ЦСКА, за да може ЦСКА да го има. Вярвайте ми, ще бъда един от най-щастливите хора, ако това стане.

Вашата версия за отнетия лиценз на ЦСКА през 2008 година, тъй като версии много?

- За последен път ще го кажа пред вас и не смятам да го коментирам повече този въпрос. Първото решение се взима от Лицензионната комисия дали да даде лиценз на даден клуб, нали? След това идва ред и на Апелативната. Тогава имахме една седмица за реакция и да съберем необходимите финанси. Още пазя документите, а по памет мисля, че бяха 640 хиляди лева, които трябваше да бъдат платени към НАП. Това е истината, единствената истина и може да се провери. А вече кой е бил предупреден, кой не е, кой лъже и кой какво си говори, не знам.

Имате ли покана от Христо Стоичков за 50-годишния му юбилей и демонстративния мач, който ще се изиграе в негова чест на 20 май 2016 година?

- Още не знам. Не съм видял, тъй като сега съм в чужбина (б.а., с националния отбор до 19 години, който има квалификация за Евро 2016 в Кипър). До май месец има много време.