Елис Гури: Българският химн ми дава сила

Елис Гури има внушителна осанка и привличащи сини очи, наследство от мама. Вечно усмихнат. Българският му е добър.

Забавно е да го слушаш как бъбри. Идва от Албания. На европейското първенство във Финландия през 2008 г. печели бронз за родината си. Класира се осми на Игрите в Пекин. Получава наш паспорт в края на 2010 г.

Тази година изкова злато на турнира "Дейвид Шулц" в САЩ, после и на "Никола Петров" в Бургас. На европейското в Дортмунд през април борецът направи най-зрелищните схватки и грабна бронза в престижната категория до 96 кг при класиците. Здравенякът ни вдигна на крака на Мондиала в Истанбул, където взе световната титла. Според мнозина той е фаворитът за спортист на годината тази вечер.

- Разкажи ни за баща ти. Той ти говори за България и е причината да дойдеш тук. Посвети и медала си на него.
- Баща ми е бивш борец в Албания. Шампион, но за времето си нямаше шанс да излиза навън и да се развива. Системата не позволяваше. Но често ми говореше за България. Разказвал ми е за школата и традициите тук, за силните борци, за легендарни състезатели като Александър Томов. И може би от него започна всичко, защото баща ми страшно го уважаваше. Световен шампион, много як и много силен. Преди да дойда в България, татко ми каза: "Ако отидеш там, ще донесеш медали. Като започнах да тренирам, се убедих в думите му. Българите са най-добрите специалисти. Послушах татко и сърцето си, и се установих в България.

- Баща ти сякаш е по-амбициозен от теб...
- Не, не. Той има огромно желание да успявам, но не го показва. Никога не ми се бърка в живота. Не ми нарежда. Единствено може да ми даде съвет. Решенията за бъдещето си взимам сам. Със сигурност аз съм по-амбициозен от него. Освен това изразявам емоциите си, той е по-сдържан.

- Какво ти каза, когато грабна златния медал от световното?
- След състезанието му звъннах по телефона и му казах, че съм световен шампион. А той пак беше критичен. Каза ми, че във финала не съм направил някакво хвърляне, както трябва. Не съм се справил със суплеса. Аз стоях две-три секунди безмълвен и рекох: "Ама, татко все пак съм световен шампион". Чак тогава почувствах, че се зарадва и започна да ме поздравява.

- Какво можеш да ни кажеш за семейството ти?
- Имам брат. Занимава се с футбол в моя град. Майка ми домакинства.

- Те гледат ли те на тепиха?
- Не успяха да гледат световното, защото в Албания не го излъчваха. Само баща ми проследи последната ми среща. Ходил на някакво място, където го хващали по някаква телевизия.

- Как в Албания приемат успехите ти като българин?
- Хората там знаят какво съм направил не само за борбата, но и за спорта. Системата в Албания не беше добра. Тя не можеше да ми даде онова, от което се нуждая и което искам. Условията, липсата на специалисти, треньори. В България говорим за школа, традиция. Това хората в Албания го разбират и ме приемат много добре. Дори ми казват "Браво, че отиде там, защото ако беше останал, нямаше никога да станеш световен шампион".

- А как се развива в момента спортът в Албания?
- Единствено прогресира футболът. Иначе ние сме малка държава и е трудно.

- Кое е любимото ти място, какъв е домът ти?
- Албания е красива и има много хубави места. Моят град е Шкодра. На 20 километра от града ми е морето. Наблизо е Шкодренското езеро, реките Дрин и Бояна, има и планина. В един град е събрано всичко това. Уникална комбинация, и то прекрасна. И може би затова еднакво харесвам и морето, и планината. Сега, като бяхме на лагер на Белмекен, видях и красотата на балкана тук, снега. Лятото естествено предпочитам да ходя на море.

- Ако трябва да ми покажеш най-хубавото място в Албания, кое ще е то?
- Аз обичам да ходя на юг, на Йонийско море. Но препоръчвам Вльора - град, който прилича на Бургас.

- Какви са приятелите ти тук и там?
- Имам много и навсякъде. Голямо богатство е да имаш приятели. Когато пристигнах в България, мислех, че ще ме приемат като чужденец, но това не се случи.

- Кой пръв ти помогна в България?
- Всичко тръгна от треньорите, но най-значима беше подкрепата на Гриша Ганчев - президента на моя клуб, човека, който ми дава парите и ми протегна ръка.

- А спомняш ли си първата среща с личния ти треньор Стоян Добрев?
- О, дължа му много. Работи върху силата ми. Промени техниката ми на борба и дори психиката ми.

- Когато българският химн звуча в твоя чест, какво почувства?
- Сила. Този момент бе силно емоционален за мен. Когато се качих на подиума, бях в шок, защото да стана световен шампион бе моята мечта. Благодаря на България, че ми даде възможността тя да се превърне в реалност.

- Май е хубаво да имаш две родини?
- Когато слънцето изгрее, грее еднакво за всички.

- Кое беше най-трудното препятствие, което трябваше да преодолееш у нас?
- Много ми харесва, че няма голяма разлика в начина на живот между българи и албанци. Хората си приличат. Всички сме на Балканите. Психологията ни е една. Най-трудно ми беше с езика.

- Сега вече си полиглот. Говориш английски, албански, български, италиански...
- (Смее се.) Италианският май вече съм го позабравил, защото сега говоря само на български. Мога вече да чета и пиша. Но имам още проблеми с думите. Не ги произнасям всички, както трябва.

- Какво обичаш да похапваш?
- Харесвам телешкото. Кухнята в България и в Албания горе-долу си приличат. Признавам, че не мога да готвя и ми е трудно да го правя. А и уморен от тренировки, губя желание да слагам престилката.

- Имаш ли проблеми с килограмите?
- При спортистите е нормално. Налага се да сваляме.

- А каква кола караш?
- Имам книжка, но кола не.

- И в Албания ли нямаш?
- Там имам "Мерцедес". Ние в Албания караме само мерцедеси (смее се отново).

- А любимата ти музика каква е?
- Италианската, но си я пускам за успокоение. Иначе, когато излизам, ходя на пиано бар, слушам черна музика.

- А научиха ли те тук да слушаш чалга?
- Понякога с момчетата се веселим и с чака-рака.

- Ще те правим ли български зет?
(Тихичко и притеснено пита "Каква значи това?)

- Ще те женим ли за българка?
- Още е рано. След олимпиадата ще помисля за това.

- Пожелавам ти олимпийска титла!
- Дано! Тренираме и се раздаваме, но трябва да имаш и ден.

- А имаш ли си специален ритуал преди битка или някакъв талисман?
- Не. Концентрирам се сам. Преди схватка не желая да има хора около мен и да ми дават акъл.

 "Стандарт"