"Ел Класико" - нещо много повече от футбол

На 2 май 2009 г., точно в 21.00 ч. българско време, една голяма част от човечеството ще притихне и ще впери очи в телевизионния екран. На стадион "Сантяго Бернабеу" в испанската столица Мадрид, 11 души в чисто бели екипи и 11 в синьо-червени ще стъпят на прекрасната трева на 80-хилядния стадион и за пореден път ще се влезнат в легендарна битка, наричана просто "Ел Класико" на испанския футбол. А защо не и на европейския.

Мачовете между Реал (Мадрид) и Барселона не са просто сблъсък на двата най-велики испански отбора, а сблъсък на идеологическо, а понякога дори и политическо ниво. Реал (Мадрид) - безспорно най-титулувания клуб в световния футбол, със своите 9 европейски титли, 31-кратен шампион на Испания и 17-кратен носител на купата на страна. Ненадминато. Срещу "Белият балет" пък ще се изправи клуб, чиято основна мисия пред своите привърженици излиза далеч извън рамките на футболната игра.

За феновете на Барселона, за жителите на Каталуния, или поне по-голямата част от тях, Барса е оръжие в тяхната борба за независимост, за признаването на тяхното право да се считат за съвсем отделна нация, гордо живееща в своя собствена държава. Многократно привържениците на "Камп Ноу" са издигали добре познатите транспаранти "Каталуния не е Испания", а любимият им футболен тим е най-добрият начин да покажат този свой призив пред света. Пред милионите почитатели на играта, гледащи как любимото оръжие на каталунците мери сили с най-добрите отбори в света.

Ако нещо е сигурно по отношение на дербито, то е това, че нищо не е сигурно. Случвало се е единият отбор да подчини другия, когато опонента му видимо е в по-добра форма и притежава повече блясък, ще се случва и занапред. В подобни гладиаторски битки, победата често бива изкована от този, показал повече стръв, мотивация и спортна злоба. Падналите се изправят и нанасят съкрушителен удар, а гледащите отвисоко падат с цялата сила и грохот на света. Сега обаче нещата изглеждат изравнени. Въпреки всичките суперлативи, с които тази Барселона всекидневно бива засипвана, правейки спектакъл след спектакъл, отборът на Хуанде Рамос също заслужава своята доза уважение. Въпреки колосалният през този сезон опонент, с който мадридският гранд трябва да се бори, без да си позволява да изостане ни най-малко в битката, войниците на Рамос продължават да удържат фронта. И нещо повече - през миналата седмица те се доближиха на едва 4 точки зад "каталунците", възползвайки се от грешната им стъпка срещу Валенсия и вкарвайки цели 4 гола насред "Рамон Санчес Писхуан" срещу Севиля. Така тази събота може да се случи нещо, което малко хора очакваха, че е възможно - разликата между двата "кръвни врага" да достигне едва 1 точка.

Реал (Мадрид) заслужиха този последен шанс. Тази последна възможност да направят силна крачка към мечтата си. Към това да влязат в ролята на Давид, който напук на шансовете въстава и поваля гиганта Голиат. Реал (Мадрид) го заслужи с общо 17-те си победи в последните си 18 мача, а последната загуба на "Кралският клуб" бе срещу ... Барселона, в последното издание на "Ел Класико". Този отбор на Хуанде Рамос прави шампионски сезон, големият малшанс за него е това, че по една случайност неговият голям опонент прави същото. Нещо, което по принцип се случва рядко, но сега е факт - двата гранда на испанския футбол показват шампионска форма в един и същи сезон. Но правилата казват, че със златото може да се окичи само единият от тях. В събота всичко може да приключи за единия, или напротив - да стане напечено за другия.

Утре вечер, феновете на единия отбор ще изпитват истински чувства на щастие, радост и несравнима гордост. Феновете на другия вероятно ще бъдат съкрушени, нещастни, нежелаещи да видят или говорят с никого за един определен период от време, през който раните им ще заздравяват. А може и да бъде нещо по средата и за двата лагера, въпреки че равният резултат не вещае еднакво приятни емоции - за едните той ще значи нова шампионска титла, за другите край на надеждите. Но едно е гарантирано - за неутралните фенове, битката на терена ще бъде момент на неповторима страст и наслада от футболната игра. И нищо по средата.