Екундайо Джайеоба: Готов съм да играя в Етър, това е ново начало за мен

Eкундайо Джайеоба стана първата „черна перла" в селекцията на Етър, като определено е едно от най-големите имена, обличали екипа на "виолетовите". Нападателят пристигна в края на миналата седмица и в събота изигра първите си 45 минути за етърци. Още при появата му Дайо бе приветстван бурно от феновете, а с играта си показа, че има защо - остави добри впечатления с движението си и погледа върху играта, като се отличи с перфектен пас за втория гол.

Джайеоба идва като свободен агент и в понеделник ще стане ясно дали подписва с „виолетовите". Самият той твърди, че няма проблеми да продължи кариерата си във Велико Търново.

Роден е в Лагос на 4 април 1980 г. и е играл в местните Непа Лагос и Найтел Юнайтед. В България е вече 10 години, като има 5 сезона в Локо (Пд), после три години в Левски, а за последно бе в Черноморец и Вихрен. Има общо 160 мача с 42 гола в елита, като е шампион на България с Локо (Пд) и Левски.

Дайо игра в есенния мач с Вихрен срещу Етър на стадион „Ивайло" и вкара два красиви гола за победата с 2:1. След напускането на Коко Динев от Сандански Джайеоба остана последният чуждестранен играч в тима, но към края на сезона реагира остро при една смяна и влезе в конфликт с треньора Й. Боздански. След края на сезона Джайеоба си тръгна от Сандански.

Първото си интервю в старата столица Екундайо даде за „Велико Търново спорт".

- Дайо, какво те доведе в Етър?

- Искам да започна кариерата си отново. Да убедя публиката и феновете, че съм жив и още мога да играя.

- Каква е обстановката, която заварваш?

- Градът много ми харесва, още когато дойдох за първи път с Вихрен. Играчите на Етър ме приеха така, все едно че ме познават отдавна. Всичко е добре. Нямам проблеми с тях. Искам да работим заедно и работата ще стане.

- Имаше ли други предложения?

- Имам, но тук имам един добър приятел и баща му ми помогна да дойда в „Етър". Не е хубаво да спекулирам с доверието му. Ще остана тук и има Господ.

- За кой приятел става дума?

- Явор Генчев, с когото бяхме заедно във Вихрен. Доведе ме баща му Бончо Генчев. Знам, че той е бивш национал и бронзов медалист от световно първенство.

- А кои отбори те искаха?

- Не казвам. От „А" група бяха, но не казвам кои са.

- Какво се очаква от теб в Етър?

- Да работя както трябва и да се интегрирам в отбора. Приемам идването си в Етър като ново начало. „Б" група съвсем не е ниско ниво, а и човек не знае какво го очаква утре. Утре може да съм във „В" или в „А" група. За мен е едно предизвикателство.

- Какво знаеш за „виолетовите"?

- Преди време са били шампиони. Само това знам, но стадион, терен, публика - всичко ми действа позитивно.

- Ти вкара два гола тук през есента, когато Вихрен би с 2:1. Те доколко повлияха за идването ти в Етър?

- Помня головете, но не мисля, че са повлияли. Тук ме доведе съдбата.

- Разбрахте ли се за условията?

- Не още. Аз не съм тук за пари, а за да играя футбол. Не съм скъп футболист. Идвам като свободен агент.

- Защо се стигна до напускането ти на Вихрен?

- Договорът ми с тях свърши. Малко се стигна и до инцидент между мен и треньора Боздански. Аз веднага се извиних на публиката и треньора. След края на сезона те обявиха, че ще намалят заплатите в отбора. Повечето опитни момчета отказаха да останат и понеже и моят договор свърши, аз реших да сменя обстановката с отбор, който има цел. В Етър има цел „А" група и дано Господ е с мен и с нас, за да се влезем в елита.

- Още първият мач на 31 юли ще е точно срещу Вихрен...

- Ще е интересно (смее се)... Никой не знае какво ще стане. Ние се готвим и ще видим.

- Кой е най-добрият ти спомен у нас - с Локо (Пд) или с Левски?

- Престоят ми в Левски - и най-добрите спомени, и най-лошият, когато получих тежка контузия.

- А титлата със „смърфовете"?

-Това е сладко. И с Левски шампионската титла беше сладка. Добри спомени.

- Какво не знаем за Джайеоба?

-Аз съм набожен и вярвам в Господ. А какво не знаете за мен - не мога да ви кажа.

- Как се чувстваш, в добро състояние ли си?

- Да, добре съм. Нямам проблеми с контузии и съм добре. След раздялата с Вихрен тренирах сам, както и с някои момчета като Удоджи на базата на НСА в столицата.

- Тъжно ли ти е, че Нигерия отпадна рано на световното?

- Не, не ми е тъжно. Още като гледах първия мач, разбрах, че нищо няма да направят. Не ме питайте защо, не съм техен треньор.

- На кой пост искаш да играеш - като типичен нападател, или да атакуваш от втора линия?

- Аз не съм типичен нападател, но където кажат треньорите - там ще работя.

- Сам ли идваш във Велико Търново, или с приятелка?

- Сам съм, тя ще дойде по-нататък.

- Колко години още смяташ да играеш?

- Искам да играя до 35 години, значи имам още пет. Ще се боря да направя добра кариера и дано Господ да е с мен.